Стефан Бонев с "Романс за двама" в Амазон

„Романс за двама“ – така е кръстил новата си електронна книга пловдивският писател Стефан Бонев. Сборникът съдържа 17 емблематични творби, писани от майстора на късия разказ в различни периоди от неговия живот. Автор на корицата е Любомир Маринов – Було, а моделът – варненската поетеса Мариела Русева.

Книгата е изработена безвъзмездно от  Росен Борисов, който живее в Испания и е създател на портала за култура и хуманитаристика „Е-същност“. Освен там, „Романс за двама“ може да бъде намерена и в Amazon.com, предлага се във формати pdf и epub, съвместима е и с популярните електронни четци на Kindle. За да намерите книгата, трябва просто да напишете името на Стефан Бонев на кирилица в търсачките на световната електронна верига или в http://e-sustnost.com/.

Книгата е предназначена предимно за българите, живеещи в чужбина, твърди авторът. Той е убеден, че тези хора милеят да четат нова българска литература, написана на родния им език, но за голяма част от тях достъпът до хартиени книги на български е трудно и скъпо начинание. През 2015-а година над 20 различни разказа от Стефан Бонев бяха публикувани в десетина наши издания, излизащи в САЩ, Великобритания и Кипър.  

Стефан Бонев в "Романс за двама" заедно с читателя

„Романс, или още – романтична любов, е общ термин, който се отнася до опита да изразиш любовта с думи и дела” – това е първото, което намираш в уикипедия, ако потърсиш значението на думата „романс”. Ако се зачетеш в тези 17 къси разказа, може би не веднага, но безусловно ще разбереш, че единият от романтичната двойка в сборника „Романс за двама” си самият ти – неговият читател. Независимо дали другият е Джимито, Стареца, коминочистачът, малкият градски Ной, вариететната кукла Нора, будилникът на стария ерген или пък самият автор на книгата. Но не се лъжете, писателят не ви въвлича в някакви сладникави любовни истории, пълни с въздишки, несподелени чувства и сълзи.

Дори част от героите на Стефан Бонев наглед не са хора от плът и кръв, те незнайно как притежават много повече душевност от средностатистическия човек, способни са на силни чувства, проявяват емоции, дори правят за собствениците си чудеса и жертви в името на любовта си към тях. Парцалената кукла от пътуващото вариете успява да се превърне в истинска жена, за да отговори на чувствата и желанията на партньора си, който е човек. Разваленият будилник реагира с неистово звънене на факта, че е зарязан на най-горния прашен рафт, след като дълги години е служил вярно на собственика си. Старият бойлер е дотолкова верен приятел, че авторът му посвещава разказа си „Егоистически реализъм”.

Всъщност такива са и хората – герои, населили страниците на сборника. Приятелката на главния герой в „Тест за интелигентност” е готова да стигне до абсурдни крайности, за да може любимият й да се чувства добре с нея. Основният персонаж в „Истинското име на един човек” става толкова близък с кварталния пияница Джимито, че след смъртта му продължава неговия живот.

Читателят не може да подмине също политическата и социалната сатира в книгата, и най-вече разкази като „Храна втора употреба”, „Концесия за въздуха”, „Като крила на ангели” и „Изпит по летене”. И то не само защото са в началото на сборника и на пръв поглед са в дисонанс с неговото заглавие. Той ще ги прочете, защото представляват миниатюрни антиутопии, предупреждаващи ни докъде може да стигне един свят, който загърби любовта, добротата и съпричастността. Приятно четене!

Разказ от книгата в "Диаскоп":

Стефан Бонев: "Телефонна история"

©Христина Мирчева