"Грешки на красотата": Съвременно австрийско изкуство в София

23.11.2016
Снимка 1

 

НАЦИОНАЛНА ГАЛЕРИЯ
 
АВСТРИЙСКО ПОСОЛСТВО
 
представят
 
ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА
СЪВРЕМЕННО АВСТРИЙСКО ИЗКУСТВО В СОФИЯ
 
24.11. – 11.12. 2016
Двореца, пл. Княз Александър І
 
Откриване:24 ноември (четвъртък) в 18:00 часа

 

Андреас Фогараши, Оливие Хьолцл, Бернд Опл, Маркус Кротендорфер, Катарина Свобода
 
Куратор: Борис Костадинов

 

Изложбата ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА - съвременно австрийско изкуство в София ни провокира да формулираме „австрийското“ и да го „преведем“ на разбираем за международната публика език. Да се намери еднозначен имидж за националното, представяйки го в интернационален контекст, е трудна задача.

Затова видеото на Андреас Фогараши, представяйки туристическите лога на европейските страни, изследва опитите да се брандират различни идентичности чрез симпатичната, корпоративна визуална повърхност на съвремието.

Какво би означавало „национално“, съотнесено към съвременното изкуство? Актуалните артистични практики по-скоро преформулират, глобализират, деконструират и в последна сметка тотално размиват и дори отричат границите на националното.

Ако опитаме да очертаем австрийското културно пространство, неминуемо трябва да погледнем исторически, политически и културно.

Първият подход ще ни покаже, че фактите са преплетени с митологии - следствие от исторически травми. От монархията, където понятието „австрийско“ няма автономно значение, през събитията от 1938 и после – Австрия, възприемана като „първата жертва на Хитлер“, до отказa от тази доктрина след аферата Валдхайм.

Днес Австрия е виждана като богата, привлекателна за живеене страна със завидна социална политика. Но в същото време поколенията, повлияни от творчеството на Томас Бернхард, са разтърсени от неговата убеденост, че Австрия е пълна с подлост, лицемерие и липса на морал.

Такава дуалистична и митологично-травматична база рефлектира често върху феноменологията на съвременното австрийско изкуство. Често дискурсът се определя от самокритичност и критически аназлиз на политическата и социалната действителност.

Коментарът на социалното се вижда и в работата на Бернд Опл. Деформиран обект, представящ реална жилищна сграда за социално слаби във Виена, построена от работници, които са икономически имигранти. В същото време тези хора нямат правото да живеят в подобна сграда, защото ще трябва да чакат дълго време докато получат достъп до социалната система на страната.

В официалната австрийска културна политика има и друг характерен дуализъм - колебанието до каква степен да се гледа назад в класическото минало и до каква степен напред - в модерното бъдеще.

Както е и във видеото на Катарина Свобода, показващо разрушаването на най-високата сграда в Австрия - старата телевизионна кула. Една носталгична раздяла с аналоговата ера и в същото време една оптимистична надежда за дигиталното бъдеще.

Досега принципът „Изток-Запад“ беше най-честото средство за маркиране на културни територии в Европа. В средата на 1990-те Виена определи своята роля на международната арт карта като „Вратата между Изтока и Запада“. Тогава Изток или Запад е австрийското културно пространство?

Но дали изобщо в наши дни старият стереотип Изток-Запад е в състояние да обясни обстоятелствата и да изчерпи настоящето? В една изплашена Европа и в един несигурен свят, доминиран от промяната на геополитическите интереси и конфликти, за всички нас е ясно, че нито Западът, нито Изтокът са онези предишните. Тотално нови противопоставяния и взаимоотношения разтрисат нашето „днес“.

Тази объркваща сложност ни води до антиутопични представи за неясното пост-индустриално и пост-технологично общество, както е в двата цикъла от фотографии на Маркус Кротендорфер. Тези визии задават въпроси с неясни отговори и в същото време са изключително красиви.

Красива е и визуалнтата структура на произведенията на Оливие Хьолцл, който „естетизира“ символи на консервативни и крайно десни братства, превръщайки ги в украса за стена.

Исторически погледнато, проблемът за красотата е фундаментален в австрийската културна традиция. Дори мотото на Vienna Art Week тази година е „Търсене на красотата“.

В този смисъл изложбата ГРЕШКИ НА КРАСОТАТА анализира някои от бъговете, пробойните и ДНК-грешките в клетъчната структура на красотата.

 

За допълнителна информация:
Австрийско посолство
Анета Генкова
Тел. 932 90 38
 
 

Информация: Маргарита Андреевска-Пешева , "Връзки с обществеността", Национална галерия

 


 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics