Съкровищата на Европа: Образът на Св. Георги Победоносец в картини на старите майстори

Разказват, че Леонардо занесъл един ден в ателието сбирка от пълзящи животни, гущери, жаби, саламандри, змии и други отвратителни създания. С магията на въображението ги групирал като съставил от тях едно цяло – толкова ужасно, щото можело да изплаши всеки, който го гледа. При съставянето на живописни мотиви Леонардо дълго  медитирал чрез този принцип. Всичките му чаровни рисунки подобно на Сфинкса крият някаква загадка и имат по един основен фрагмент, съдържащ пластичната тема.

Старите майстори имали тънък вкус и е необходимо да се тълкува тяхното писмо с четка. За средновековните художници било въпрос на избор и традиция как ще представят злото – като демон, император, змей и пр.

В древни времена едно чудо често е изобразявано на икони – убиването на страшния змей от Св. Георги, събитие станало близо до гр. Бейрут. Недалече от този град се намирало голямо езеро, в което живеел змеят. Мнозина граждани ставали негова жертва – чрез смъртоносното дихание бил заразяван  въздуха и те умирали. Излезла царска заповед: за да не загинат всички, по ред да дават в дар на змея своите деца, царят — и своята единствена дъщеря.

Царската дъщеря е символ на спасените християнски ценности, преследвани от злите сили — змеят. Този сюжет в историята на изкуството е един продължителен картинен разказ. Но най-често се среща сцената „Св. Георги побеждава чудовището и освобождава царкинята”.

Най-ранните изображения представят Св. Георги, пронизващ с копие звяр, който наподобява крокодил. През VI – VIII век чудовището е с дълго нагънато змийско тяло с глава на кобра. По-късно, докъм XII век, змийското туловище е двойно преплетено, а главата е с рог. Едва след средата на XII  и през XIII век дългото змийско тяло се изоставя в западноевропейските творби и змеят се трансформира в дракон — вече се представя с обемно туловище, крака и крила. В края на XII век победеният от Св. Георги змей е мутант между змей и дракон  —  с дълго змийско тяло, но вече по-масивно, виждат се малки крака и крила.

Ламята в старинното изкуство е фантастично животно, комбинирано от крокодил, змия и орел. Крокодилът е символ на злото (твар от Изтока, където се подвизава светецът), змията-влечуго — на злобата. Злото подчинява доброто и с крилата си маскира своето низко пълзене.  Фантастично животно е още и змеят — тялото на змия изразява студенината и низостта на влечугото, а крилата на прилепа напомнят зловещата птица, бродеща вечно в мрак. Във византийските икони Св. Георги е на бял кон с копие, което завършва с кръст и поразява змея. В противовес на разяреното чудовище, с което воюва светецът, тихо и безропотно отстрани наблюдава царкинята. Царстващата двойка и гражданите също наблюдават събитието от крепостните стени.

В картината на фламандския живописец Питер Паул Рубенс (1577-1640) сюжетът е решен различно от Византийската композиционна схема — не с копие се пронизва дракона, а с вдигнатия над главата меч. Композицията има връзка с картината от Рафаел или със знаците на английския "Орден на Св. Георги". Отличията на ордена, основан от крал Едуард III в 1347 г., имат изображение на Св. Георги, побеждаващ змея и мотото: „ДА БЪДЕ ОПОЗОРЕН ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ ЛОШО ЗА НЕГО”.

Питер Паул Рубенс, Св. Георги побеждава змея

Крал Едуард решава да въведе ред на рицарско звание в чест на успеха си, както и като средство за награждаване в армията. През 1522 година Хенри VIII преработва устава.

Справедливо е да се каже, че крал Едуард III е направил повече от всеки друг англичанин за създаването на Великобритания като нация, каквато я познаваме днес. За постигането на това Св. Георги е действал като обединяваща фигура и покровител — асоциация с голямата кралска власт и национална гордост. Ето защо Св. Георги като светец и покровител, представляващ смелостта и победата на доброто над злото, има голямо значение и в нашия модерен мулти-културен свят.

Св. Георги като патрон на владетелите и закрилник на армията е наложен от Византия и в България, Русия, Сърбия, Армения и Румъния.

------

Огнището на западното изкуство е Италия, където са създадени и най-хубавите негови образци. Франческо Скуарчионе или Скварчионе (1395-1474) кръстосва Италия и Гърция, събирайки остатанки от антични произведения на изкуството, след което открива в Падуа школа на живопис. Той обучава около 137 ученика. Най-бележит между тях е Андреа Мантеня (1431-1506), чийто работи се отличават с остра и ясна рисунка и бои без преливания. Мантеня е знаменито име в историята на италианското изкуство. Голяма роля за оформянето му като художник изиграва обстоятелството, че ателието на Скуарчионе представлявало и нещо като антикварна лавка, където били колекционирани и преподавани фрагменти от стари рисунки, статуи и релефи, които свободно могли да се копират. Отношението на Андре Мантеня към античността е свързано не толкова като извор за обогатяване на художествения език, но преди всичко с духовното съдържание и то силно идеализирано. Това преклонение пред античността е причината неговите библейски сюжети да се превръщат в исторически картини и да показва в тях подробно изучаване на предметите. Красотата на класическите барелефи прониква дълбоко в душата на Мантеня, завладява въображението му и той изхарчва голяма част от спечеленото си богатство, за да си състави сбирка от гръцки и римски древности. На прочутата си картина „Свети Себастиан” той издълбава в мрамора името си с гръцки букви, като че ли то е фрагмент от древен надпис. Вазари прави забележка, че фигурите му приличат по-скоро на римски статуи, отколкото на живи хора. Освен това Мантеня е приятел на учените и получава всички тогавашни знания по древността. Но трябва да се поясни, че в онова време малко се е знаело за Рим, археологическите останки се броели на пръсти. Мантеня става велик учен, който се задълбочава в античността по пътя на науката и чрез грижливо изучаване на костюма и оръжията се старае да възстанови археологично епохата — по надписи, по профили на монети и медали, по описания от историците. От няколкото фигурни изображения и архитектурни развалини, той с интуиция и въображение създава облика на някогашния Рим. Фактът, че художникът не дава безукорен образ в археологично отношение на античността, сега ни пленява с поетичните си интерпретации. Изкуството не е само научна демонстрация. Мантеня смело използва перспективата, стреми се към ясна кристално чиста композиция и енергично, но идеализирано изобразява човека. Често работи и с малко цветове, т.е. гризайл.

Андреа Мантеня, Св. Георги Победоносец

Картината „Свети Георги” се числи към най-привлекателните и най-колоритните творби на майстора. Облечен в бойни доспехи, младият войн светец с коса от букли е застанал в тясна мраморна рамка на преден план, но копието му свободно излиза от тази рамка. Свети Георги е представен като воин-пешак и змееборец, победител над злите сатанински сили. Отвъд туловището на сразения змей се разгръща скалист пейзаж, а по небето се носят ритмично начупени облаци. Идеалът на медалното изкуство в прекрасен съюз с еластична сила и най-висша деликатност на усещането. Като в същото време  се изразява аристократична сдържаност и грубо превъзходство - израз на собствената същност на художника. Така особено завладява дори и мрачната концепция на сцената „Успение Богородично” от Прадо, където пейзажът играе също толкова важна и специална роля.

Художникът умеел да гледа смело не само в пространството, но и във времето. Той бил първият възкресител на историята. Не вмъква в религиозните си композиции дарители, защото научната му съвест не позволява да съпоставя съвременници и отдавна живели лица в едно и също изображение. Отива и още по-далеч: изобразява и природата с черти на историческа правдоподобност — не както сега, а каквато ще да е била в оня миг. Самата обстановка става исторична. Но както се каза, мантеновата историчност не е описателна, а е поетична. Важно е за съвременните исторически комикс автори да показват не само научна демонстрация на костюми, предмети и обстановки, т.е. да чертаят само проекти, но като разглеждаме тяхните творби да не споделяме само гледката, а най-вече живота.

За да се разбере влиянието на Мантеня, трябва да се каже и за забележителната му дарба на гравьор (мед). Неговите отпечатъци се търсили не само в Италия, но и отвъд Алпите. Така се е разпространило влиянието му върху композициите и стила. Алберт Дюрер се възхищавал на Мантеня.

Два века по-късно великият Рембранд рисува „Урок по анатомия”, спомняйки си неговата творба „Мъртвият Христос”. В тази прочута творба на Мантеня тялото на Христос е изобразено в сложен ракурс, в легнало положение, с краката напред към зрителя. Унижението и оскърблението е не само сюжетно, но и композиционно. С особена острота този пространствен конфликт се разрешава в редица произведения на Мантеня. Кулминацията на драматичната ситуация се достига в „Мъртвият Христос”. Живописта е познавала до Мантеня трагични изобразявания на герои, но никой освен него, не се решил да направи такъв страшен перспективен експеримент — перспективата в тази картина изпълнява ролята на жестока и безчовечна машина. Твърде малкото пространство като че сгъстява екстаза на скръбта и показва със завладяващ драматизъм най-тежка агония. Такова дълбоко вживяване е свидетелство за чисто човешка страна на изобразяваните сцени. Мантеня най-добре от всички колеги умеел да предава съкращенията на фигурите в живописта — отдолу-нагоре, което е трудно и смело изобретение. В историята на комикс изкуството подобни ракурси често се срещат, но авторите за разлика от Мантеня си помагат с широкоъгълни обективи.

Пловдивското комикс дружество препоръчва следните творби на Мантеня: „Свети Георги” (Венеция, Академията); „Успение Богородично” (Мадрид, Прадо); „Бичуването” (гравюри) и „Мъртвият Христос” (Милано, галерия Брера); "Иудит" (рисунка на бял фон).

Вазари казва, че папата, тъй като бил много зает с разни дела, заплащал на Мантеня не толкова често, колкото е било необходимо на художника. През това време Мантеня рисувал „Добродетелите” и допълнил композицията с фигурата на „Скромността”. Каква е тази фигура?, запитал папата. Скромност, отговорил художника. Първосвещеникът добавил: Ако искаш тя да е в добро общество, добави Търпението. Мантеня разбрал какво му се казва и проявил необходимото търпение. Когато творбата била завършена, папата го наградил с големи дарове и със своето благоразположение.

Текст: Георги Чепилев

Съкровищата на Европа в Диаскоп

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.