Художествените ателиета през вековете: Ателието на Верокио

Цитат:

„Миланското училище за комикси е родено през 1979 г. и е първото по рода си в Италия и Европа, на второ място след училището на Джо Куберт, открито през 1976 г. в Съединените щати. Школата на миланското училище фокусира обучението си върху старинната концепция за „посещение на работилница”. Заражда се от необходимостта и желанието на студентите, нямат адекватна подготовка, да навлязат в комикс пазара. Целта на училището е да обучи най-добрите специалисти в сектора и да разпространява комикс културата във всяка област на визуалните изкуства…”.

Надяваме се целта на българските народни избрани представители, на министерството на културата и на социалното министерство не е да бъде изтрита българската традиция и памет за това изкуство у нас и да се създават неблагоприятни условия за развитие му. И че по незнание българското законодателство мълчи за грешките си относно неравностойното положение на деветото изкуство у нас. А причината да не ги поправя, но в същото време да изисква гражданите да са изрядни данъкоплатци, проявявайки така насилие с кадифени ръкавици, се дължи на бюрократичната машина и липса на координация. Когато един църковен стенописец е допуснал догматична или художествена грешка, е длъжен по договор, за своя сметка, да поправи стореното. Така и всички институции трябва да проявяват снизхождение към засегнатите от грешките на тези, на които им е поверено да управляват народните съдби или да ги уведомят за проблемите.

Дружество „Диаскоп” в поредица от доклади, ще направи преглед от история на изкуството, по повод програмата на миланското училище, фокусирана върху концепцията „обучение в работилница”.

За целта г-н Георги Чепилев, български изледовател на деветото изкуство от 1980 г., ще сравни организациите на различни художествени ателиета през вековете. След което ще анализира чрез сравнение на резултатите, различните пътища за развитие в разните региони и държави и какво обучение е най-подходящо за българско училище.

От редакцията на „Диаскоп”

Част 1. Ателието на Верокио

Верокио е развил значителна педагогическа дейност. Той е един от най-съвършените учители за времето си и със своето обучение и пример е имал извънредно влияние върху съдбата на изкуството. В неговото ателие са учили Леонардо да Винчи, Перуджино (учителят на Рафаел), Лоренцо ди Креди (любимият му ученик), оказал влияние и на Ботичели, Гирландайо, Франческо Ботичини, Франческо ди Симоне и др.

В художественото ателие на Верокио начинаещите художници ученици помагали на майстора в работата. Ателието му било Ботега, т.е. художествено ателие-магазин. Ботегата от времето на италианския ренесанс въобще не приличало на ателие на съвременен художник. Собственикът едновременно е бил художник и скулптор, строител, ковач и дърводелец. Името на художника служило като рекламна табела за художественото ателие предприятие.

Верокио бил скулптор, бижутер, резбар, живописец и музикант. Занимавал се от юношеството много сериозно с точните науки – геометрия, която тогава включвала геология и астрономия. Работил предимно с мрамор, теракота, сребро и бронз.

Учениците живеели заедно със семейството на майстора, спели под един покрив и общо се хранели. Те образували един колектив, в който правата и задълженията били строго разграничени. Например Донатело (който някои учени считат за учител на Верокио) по думите на изкуствоведа Вазари, бил човек с много свободни възгледи. Отнасял се към приятелите по-добре, отколкото към себе си. Към парите бил напълно равнодушен – те стояли в чанта, окачена на връв за греда от тавана и всеки вземал без позволение колкото е необходимо. Изглежда така било наредено и ателието на Верокио – учениците му сами разпределяли помежду си задълженията. Рапределяли ги от най-скромните (почистване на ателието, закупуване на необходими неща като материали и храна), до по-почетните и сложни – като приготвяне на грунд и бои, или рисуване на някаква фигура, но винаги в строго съответствие с рисунката или картона-проект на майстора.

Тези, които били отскоро постъпили, извършвали отделни задачи – като стриване в хаванче на съставки за бои, или друга обща помощна дейност. В ателието на Верокио имало няколко много светли помещения. Едното било с много висок таван, където били разположени в лявата страна ковачница с мехове и наковалня, а в дясната под огромен прозорец имало голям триножник и пътеки, за да можело да се извайват статуи, по-големи от натуралната височина. В другото помещение, което било още по-просторно, имало пещ за разтопяване на метали- злато, желязо и бронз, дърводелски маси и скамейки. В това помещение се намирал и складът за винервайса (гипса) , восъка и пр. да ги изпълнява без да пречи на другите. Верокио открил едно свойство на гипса – когато се смесвал с топла вода, той ставал мек като восък, а като изсъхне – твърд като камък Използвал такъв разтвор за направата на гипсови маски.
Оценяли извършената работа без високомерие, държали на корпоративните интереси. Много от работите извършвали и завършвали с участието на цялата група. В такива случаи стоял подписа не на Верокио, а на школата-ателие. Учениците рисували по задание, ходели в църкви да разучават стенописи и религиозна живопис и с ентусиазъм помагали на майстора. Учениците внимателно наблюдавали действията на майстора и били готови според първият му знак да изпълнят необходимата помощ.

Верокио получил много важна поръчка. Когато бил завършен купола на църквата Санта Мария дел Фиоре, след съвещание било решено на върха да се издигне позлатено медно кълбо. Тази работа била възложена на Верокио и той доказал на съгражданите своето инженерно изкуство. Издигнал металната сфера, която била толкова голяма, че можела да събере много хора. Верокио е издигнал, поставил и укрепил, така че на върха да можело да се издигне стърчащ кръст. Леонардо да Винчи бил потресен от това зрелище и без прекъсване скицирал в джобния си скицник механизмите и изчисленията. Скоро след това Верокио му възложил да изпише главата на единия ангел в композицията „Кръщение Христово” . Рисунката на грациозната и красива глава на ангела била нахвърлена от Верокио. Рисунката и рисуването на композиции бил приоритет само на майстора. Биографите разказват следния анекдот: когато видял прекрасно завършената от Леонардо фигура, Верокио го потупал по рамото, взел четката и я счупил в знак, че завинаги прекъсва с живописта. Във флорентинската живопис от втората половина на 15 век, картините са били рисувани и с маслена и с темперна боя – телата с темпера, одеждите с маслена. Но в „Кръщение Христово” тази техника свидетелства, че картината е създадена от двама художника – Верокио и Леонардо. Интересно е, че пейзажът от картината е сходен с Леонардова скица на долина рисувана от натура.

Учениците му били млади хора обединени от любовта към изкуството. Всеки точно знаел своите задължения и се трудил.

Георги Чепилев

На снимката "Първото училище за комикс изкуство"-1976 г.

►

Георги Чепилев: "Изкуството на комикса"

History of  Bulgarian comics - Plovdiv 2019

Онлайн уроци "Чудният свят на комиксите"

Визитна картичка на Диаскоп

Благодарствено писмо 

© Диаскоп Комикс - Diaskop Comics

    Българска култура, комикси, художници, изкуство

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас! Редакцията с отговорност оформя материалите и ги публикува. Препоръчваме на всички колеги, които желаят да популяризират информацията и вземат назаем съобщения, да поместват линк към първоизточника.