"ДИАСКОП - GADGET": "Драска из Софийския живот"

( Една идея за комикс-етюд по фрагмент из разказа на Л. Венедиков от 1897 г.)

... На другия ден, понеделник, имаше заседание в камарата. Това заседание обещаваше да бъде интересно. В София се наричат "интересни" ония заседания, в които има най-много скандал и викове. Тогава публиката изпълня галериите и гледа на депутатите и техните боричкания, както римляните в миналото се наслаждаваха на гладиаторските игри. Тая сесия заседанията бяха особено "интересни". Станало беше почти мода, да се ходи в Народното събрание. Централните ложи се пълниха с елегантни дами, които заслепяваха със своя лукс галериите, определени за "по-простата публика".

Марийка, която се водеше във всичко по модата, се реши да отиде в събранието. Заседанието беше тъй "интересно", че Марийка едвам можа да намери място в една от дамските ложи. Тук тя седна на един празен стол, опря се до дървената преграда, която отделяше ложата от съседната мъжка ложа, и се помъчи да се ориентира. В този момент трибуната беше заета от един от "нашите най-големи" патриоти, който с трагически жестове и с жестока интонация бичуваше развалените нрави. От време на време се чуваха по-силно думите: "свещени принципи, отечество!" След което ораторът  захвана да обсипва противната партия с най-жестоки епитети. Но и най-грубите думи не произвеждаха вече никакъв ефект нито на депутатите, нито на публиката. Вестниците бяха ги направили вече нечувствителни към грозните изрази. Духът на българина, като стомаха на Митридата, е привикнал вече и на най-силната отрова. Само боят би могъл да му направи някакво особено впечатление и наистина в днешното заседание се шушнеше, че ще произлезе голям скандал. Но за Марийка и скандалите нямаха някаква особена прелест. Мъжът и я държеше много настрана от политическите страсти и борби, за това тя гледаше на тях като на празен шум. В камарата беше дошла, не защото се интересуваше да види какво се извършва, но защото беше мода. Тя гледаше почти безучастно под краката си този голям мравуняк, който от време на време започваше да се движи.

Между депутатите тя позна  няколко лица, приятели на мъжа и. Някои от тях седяха с голямо достойнство, като, че носеха на раменете си тежеста на целия свят. Други щъкаха насам-натам и жестикулираха като бесни.

Всичко това започваше да омръзва на Марийка, на която липсваше и най-слабото политическо чувство... В дъното на душата си мъжът и се съобразяваше да ли не му е времето, да се поклони на новата звезда, която изгряваше. Защото според него дните и часовете на министерството бяха преброени...

Но след няколко месеца по-късно Министерството сполучи да се закрепи благодарение на някакви комбинации, срещу най-яростните нападения на опозицията. Марийкиният мъж, се излъга в сметките  (за първи път в живота си) и се беше приближил към противниковия лагер - за това и уволнен. Какъв удар, каква несправедливост! Известно време той не можа да се ориентира, но като видя, че няма да му се даде служба, реши да стане предприемач и захвана да граби още по-хубаво света...