КУЛТУРНА СТОЛИЦА

 (размисли по "Селски даскали в столицата", карикатура от Райко Алексиев)

Четири пети от населението на България в миналото е било селско. Когато провинцията е била добре уредена и жителите напредвали материално, културно и духовно, тогава и държавата процъфтявала. Защото когато частите на едно цяло са здрави, здраво е и цялото. Така ли е сега у нас?  Уредена ли е провинцията или цялата държава е съсредоточена в столицата? Истина е, че днешното нерадостно положение - държавата да се гърчи и изнемогва в икономическа и стопанска нищета, се дължи в голяма степен на неразумното съсредоточаване  в един център. Защото не ще и дума, макар и технологичните придобивки, работата в провинцията е неудобна или въобще няма. Едва когато ще стават избори, провинцията домилява на всички, сякаш глутница вълци (гладни за власт) я нападат и правят мили очи.

Днес българската провинция е болна. Или по-точно са ù присадени в организма отрови, които подравят местните културни традиции. По-този начин е  изоставена да крее и да прекарва в невежество далеч от столичния живот. Редно е провинцията  да се лекува и подпомогне, за да  да живее, работи  и твори повече блага.

Определението „културна столица” ни заставя да се спрем предварително върху някои подготвителни въпроси, чието изясняване ни се налага от самото естество на състезанията. Най-напред ще трябва да се каже какво разбираме под думите „култура” и „столица”. Ние принадлежим на семейство (етика), дом (икономика), принадлежим на народа си (политика) и неговия държавен строй. Но сме същевременно и членове на човечеството и имаме общочовешко призвание. Днес с особена гордост се изтъква мисълта за културната задача на човечеството, но каква е тази задача?

Основа на всяка култура е земеделието. И Шилер в своята творба „Елевзински празник” посочва съюза на човека със земята. На този съюз лежи цялото нравствено опитомяване на живота и спасителният ред на човешкото общество. Също така - изящните изкуства и научните познания. От най-древни времена се различават три съсловия: хранително, учително и военно. Първото служи за външно завладяване на земния свят, второто за духовното обсебване на този свят, а военното защитава първите две. Военното съсловие е съвпадало с властта. Картината, която ни представя историята е, че прадедите от средна Азия станали носители на културата на народите. При тях животът е протичал със спокойна равномерност във времето. Противоестествено и пагубно е било проникването на безпокойство и резки промени. За търговията в древния свят не е имало едно определено мнение. Цицерон намира едрата търговия достойна за свободния гражданин, но дребната за недостойна. Изкушенията от търговията не са неопределими, задачата на търговията не е само печалба и изгода. Тя служи на цялото човешко общество. Тя създава необходимите материални основи за нашето духовно съществуване. Народите са призвани не да живеят един до друг равнодушно, а да се намират в живо общение помежду си. Затова чрез взаимна размяна на материалните си и културни произведения съдействат за общия живот на човечеството. Именно на тази задача за международно общуване служи търговията. Тя свързва като чрез нишка страните и ги сближава.

Но не само едрата търговия има значение. И дребната е една необходима услуга.

Може да се каже, че техниката е триумф на ума над слепите природни сили. Човекът ги е свързал в своята победоносна колесница. Но тук са се образували съвършено нови състояния, а с това заедно и съвсем нови задачи и опасности. Старите форми на промишления живот са разбити и за възстановяването им не може да се помисли. Обаче за новите състояния не са добити още твърди и определени форми. Оттук и неизвестността, която ни носи бъдещето. Има времена, в които някои неопределени мисли и мъгляви надежди упражняват върху отделни поколения или съсловия едно упояващо влияние, което е трудно да се обясни психологически. Но след такова упование винаги следва едно печално отрезвяване. Как днес след личен интерес може да се установи външен ред? Само ако се установят веднъж завинаги сърдечни отношения, тогава ще се намерят и средства да се удовлетвори и фактическия интерес.

Върху основата на материалните дейности стоят умствените, така нареченото учено съсловие. Дейността на това съсловие се проявява в две тясно свързани помежду си области – науката и изкуството. И двете имат основата в самата същност на човешкия дух. Един ум е повече надарен за знание и изследване; друг пък повече за образи и форми.

Ние не живеем само с полезното, но живеем и с прекрасното, което засяга душата ни. Всеки човек е призван да вземе участие в изкуството – едни като такива, които произвеждат и други, които се наслаждават с произведенията на изкуството. Обаче и самото наслаждение с произведение на изкуството е труд и ние трябва да се учим да се предаваме и задълбочаваме на дадена творба. Изкуството украсява настоящия бедствен живот.

След като поставихме въпроса какво е културна столица, нека изясним и думата „столица”. Добре би било да се направи етимологически разбор на думата „държава”. Българската дума "държава" произлиза от глагола „държи” – т.е. владее, има власт, управлява. Това се символизира и от външен знак, наречен „държава” – изобразяващ земното кълбо, държано в ръка. В древна Гърция е имало няколко отделни малки държавици-градове. Това, което ги характеризира са елементи на твърдост, постоянство и определеност. Градовете са укрепени със стени и кули, не само за защита от външно нападение, но и като израз на вътрешна сигурност. Като авторитетност на властта и установен ред с отношения между гражданите. Всеки такъв град-държава води свой самостоен живот. Вътрешната съгласуваност изразяват културно-политическия му живот. Държавата като организирано единство обезпечава независимостта и от други подобни. Защото дори тогава, когато са налице други общи черти като религия, език, нрави, малките държавици-градове водят отделен политически живот, бранят своята самостоятелност и се гордеят със своята индивидуалност. Съществувала е борба за надмощие и за завоевание, която завършва с обединение на множеството градове в една държава. Отделните части, някога независими малки държавици, вече губят своя съществен признак дори, когато имат самоуправление.

Племената са вътрешно организирани, но не образуват държава. Макар и да имат князе, територия и добра битова и военна организация, на тях им липсва връзката в едно цяло, даващо облика на държавата.

Не само завоевателната сила на хан Аспарух и неговата дружина наложиха и оформиха българската държава. Но като във фокус се събра новоорганизирана общност, която даде смисъл  и сила, насочващи към единство. Търсенето на това обединяващо духовно начало е свойствено на всички хора в организираната общественост и в държавата. По подобен начин и в личността, като в светещ фокус, се събират цял ред творчески съзидателни качества, които служат за обединяващ принцип.

 Конфликтът между личността и държавата е ярко доказателство, че е изместен центърът на тежестта. Тя е доказателство още, че е нарушена връзката, необходима като опорен и спояващ елемент между държавата и личността. Тогава започва протест на личността с цел да се възстанови и възвърне отново онова, което е изгубено. Необходим е спояващ елемент между отношенията, защото без него тия отношения се превръщат в организирано насилие и терор, родени  от коварство и егоизъм. Подобно подтисничество в държавата и властта се проявява от липса на нравствен елемент между отношенията на личността и институциите. Личността се чувства като кошмарното живо вграждане в строеж. Обществото ще отслабва и изнемогва в своето безсилие без кумира на нацията и колектива, без новия идеал – „Юридическата личност” изразява единство на множеството. Тази „юридическа личност” с нейната воля е волята на физически лица, облечени във власт за даден период и поставени в положение да водят общия живот по силата на поставени норми в основата на държавата и традицията. Тя е условно възприемане на нещо, което не може да бъде личност, защото е множество и разнообразие. Между личната воля и колективната воля (властта) трябва да има хармония.

В Пловдив мотото "ЗАЕДНО" привлича не като загасващо слънце, предизвикващо катастрофа, но подбужда управление и управляващи, управлявани и ръководени да съгласуват своите усилия.

©„Диаскоп”