20.05.2022
Тиранията на лятото Една змия съблича кожата си пред вратата и влиза в къщата незабелязана. Отнякъде се чува птица и отново не успявам да я зърна, но познавам острия ѝ крясък, както своята тревога. Врабчето, паднало на двора от стрехата, изглежда уморено, сякаш спи след краткия си полет, а узрялата смокиня до прозореца почуква нехайно по стъклото без да знае, че тази зима ще се разболее и вече няма да роди. Къртиците в градината проглеждат, но никой не разбира, заети сме да скачаме в реката. На отсрещния бряг ни чакат тополите – воини в редиците на слънцето, строени за битка със хладния вятър. Аз съм облият речен камък в джоба ти, който вземаш със себе си и ще забравиш в някой шкаф, когато...
прочети повече...
13.05.2022
Наистина се случи Сънувам този ден и зимния вятър, навял нещо остро в окото. Изваждат стъкълце, навярно от улична витрина или нечии фарове, счупени през нощта. По нищо не прилича на приказка, няма лед, нито кръв, нито битка за доброто. Лекарят казва, че всичко е наред и скоро ще виждам отново добре, но се тревожа – познавам болестта на ясния поглед. Събуждам се, за да видя падналата чаша до леглото, цяла. Илюстрация: Антонина Георгиева, Един следобед, рисунка Антонина Георгиева Антонина Георгиева e родена през 1991 г. в гр. София. Завършила е бакалавърска програма „Графика и илюстрация“ в НБУ и магистърска програма „Изкуство на книгата“ в Националната художествена академия. През 2015 г....
прочети повече...
07.05.2022
Изчезването на кафе Влайкова Тази вечер поисках да вляза и да седна до прозореца, за да наблюдавам минувачите, както преди. Предложиха ми да гледам започналия филм, но безпокойството ми замени копнежа лесно, и без това е някак си почти едно и също. Отказах им – не бива да пропускам началата, не се налага да избързвам с края. Помислих си: ако веднага си отида вкъщи, мога да се престоря, че нищо не липсва. Ще притежавам градския пейзаж, а вечността доказано ще съществува. Но спешно трябва да планирам нещо друго и това е всичко, което знам за живота. Антонина Георгиева, Безсъние, рисунка с молив … Щом ще говорим за романтика, то това е непременно късният следобед, в който можеш да останеш...
прочети повече...
30.11.2022
Рожден ден на книжно издание "Диаскоп" - 17 декември 1991 година Рожден ден на блог "Диаскоп" - 12 септември 2009 година Рожден ден на електронен бюлетин "Диаскоп" - 09 март 2013 година ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 35 години "Диаскоп"! Хронология по рубрики: За нас Автори в "Диаскоп комикс" Георги Чепилев: "Изкуството на комикса" History of Bulgarian comics - Plovdiv 2019: "Георги Чепилев за изкуството на комикса" ОНЛАЙН УРОЦИ "Чудният свят на комиксите" От света на Деветото изкуство в "Диаскоп" Интервюта в "Диаскоп" от света на изкуството Традиции: Традиции, творчество и комикс Изследвания: Отзиви, ревюта, мнения Съкровищата на Европа Образ и слово: Поезия в "Диаскоп комикс" 2013 - 2020 година Образ и...
прочети повече...
27.11.2021
Между кориците на „Познах те по сянката“, дебютната книга с поезия на Калина Линкова, съжителстват в крехка симбиоза „спомени –/ пълнолуния от уморен фосфор“, „геометрията на вещите“ и „прасковения мъх“ на лятото. С прецизно и деликатно перо, Калина прави разрез – и психологически, и картинен – на себе си и на света (си). Допуска ни в своя дом („крайбрежието на ушната ти мида“), позволява си уязвимост („мачтите на безпокойствата“, „Аз“ (мерна единица за чупливост“, „Не намериха общ език – в езика на страха няма мед“), приютява ни в „междуребрията на времето“. Това е книга със собствен парфюм – едновременно сладък и приятно нагарчащ, с цитрусови нотки, с послевкус на кафе. Това е книга,...
прочети повече...
31.03.2024
2024 година Стефан Иванов: безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел — Без мен Екатерина Григорова: Отвисоко в печката пада дърво Стефан Иванов: Не може повече така — Без мен Стефан Иванов: Без мен Ейда Лимóн: Любовно стихотворение с извинение за външния ми вид Любовна лирика: Димитър Ганев. Подредих онези вечери... Ейда Лимóн: Новият химн на нацията Ейда Лимóн: Безкрайността Георги Николов: Разговорна поема Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно" ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!