Жоржета Чолакова: "Отношението между комуникативния и поетическия език"

17.03.2019
image

Из поредицата от публикации по случай 100 години чешки комикс Тъй като поетическият образ и, разбира се, езиковият материал, от който се създава, не разчита на миметичния жест, релацията комуникативен – поетически език не се третира вече като релация първичен – вторичен език. Художественият език не се възприема за орнаментално реторичен, за надстроечен спрямо ежедневния говор – ако би бил такъв, това би означавало, че е пожелателно, а не естествено съществуващ. От друга страна, авангардистичната концепция за езика не доказва и тезата на Жерар Жьонет, който застъпва мисълта на Маларме, че стихът компенсира недостатъка на езика: „Ако езиците бяха съвършени, тогава нямаше да съществува...

прочети повече...

Жоржета Чолакова: "Защо спи езерото" IV

07.11.2016
image

Продължение от Трета Част тук Продължение от Втора Част тук Първа Част тук През 90-те години Връхлицки е най-превежданият на немски чешки поет. Неоспоримите свидетелства за това са самостоятелните немски издания на неговата поезия през 80-те и особено през 90-те години[1], както и антологията на Едуард Алберт на чешката поезия[2], в която Връхлицки се явява емблематичен неин представител. Сред впечатляващия брой немскоезични издания на Връхлицки е и малката книжка от 29 страници с 16 стихотворения в превод на Бинкс: Einige Gedichte von Jaroslav Vrchlický. Autorisiеrte Übersetzung Von BINX, Prag, Selbstverlag – Druck von Bellman, 1895. Именно в нея е включено и стихотворението на Връхлицки...

прочети повече...

Жоржета Чолакова: "Защо спи езерото" III

16.10.2016
image

Продължение от Втора Част тук Първа Част тук Освен с Фаденхехт, превел стихотворенията на Връхлицки и Халек за сп. Мисъл, Славейков се оказва близък и на преводачката на разказа на Халек Под кухото дърво – Франциска Шоурекова[1]. Именно на нея той посвещава Cis moll[2]. Имайки предвид обстоятелството, че всички тези публикации са в първия брой на сп. Мисъл от февруари 1892 г., бихме могли със сигурност да отбележим, че още преди да тръгне за Лайпциг Славейков е бил не само читател на чешката литература (тук имаме предвид и публикуваните преводи на Вазов), но в лицето на Шоурекова и Фаденхехт е имал и лични контакти с автентични носители и български преносители на чешката култура....

прочети повече...

Жоржета Чолакова: "Защо спи езерото?" II

09.09.2016
image

Продължение от Първа Част тук Как обаче да осмислим факта, че и при Вазов, а не само при Славейков, е зададена визията за спящо море? Всъщност при Вазов изборът на глагола „спи“ най-вероятно е продиктуван от търсенето на подходяща рима и поради това той е в краестишна позиция, докато при Славейков същият глагол е в началото на стиха. Тази формална подробност всъщност показва, че Славейков „приспива“ лазурните вълни не заради римната схема на строфата. Към това ще прибавим и още един твърде значещ факт – Спи езерото предхожда превода на Морска тишина. Годината е все 1899 г., но авторската миниатюра излиза в бр. 3, а преводната – в бр. 10. Освен това известно е, че основната част на...

прочети повече...

Жоржета Чолакова: "Защо спи езерото?"

29.08.2016
image

Несъмнено символиката на езерото е релевантна на цялата гама от символни превъплъщения, които Гастон Башлар изследва в класическата си студия Вода и сънища: опит върху въображението на материята[1]: от бистрите пролетни потоци на вечното жизнено начало през отражението на водната повърхност като евристичен нарцистичен комплекс до дълбоките тъмни води, асоцииращи смъртта. Спящите води Башлар вписва в общ ред с дълбоките и мъртвите води и тази негова логика го отвежда към „тежката вода“ на Е. А. По. Смисловата асоциация сън – смърт обаче невинаги е така праволинейна. Сънят, когато не е морбиден и не е функционализиран като аналог на отвъдното, придава на образа интерстатуален характер: той е...

прочети повече...

Жоржета Чолакова: "Лицата на човека в поезията на чешкия авангардизъм"

10.12.2015
image

Същности Авангардизмът като modus vivendi (продължение) Първа част тук Литературата, както и всяка друга сфера на художествеността, престава да има собствена, строго диференцирана територия. Тя става компонент – при това равнореден, а не водещ – на една цялостна интерпретативна система, която поради своя универсализъм изисква постигането на надреден език, интерферирал различни знакови системи – на словото, живописта, киното, детската игра и др. Така разликата между фикционално и нефикционално слово престава вече да има първостепенен характер – от значение е преди всичко епистемологичната природа на текста. Универсализмът на авангардистичния начин на мислене, който ще доведе и до...

прочети повече...
1..15 от 3232