Калоян Праматаров: „Слънцестоения над Черната река“ и местата на памет

04.02.2023
image

Импресиите, поместени в този сборник, са плод на едногодишния ми престой в македонската столица Скопие. Те се основават на археологическия контекст, градската мистика и влиянието на градската среда върху индивидуалната самопонятност. В тези текстове словото, местата на памет и градското живеене се преплитат, за да разкрият една действителност, в която историческите напластявания и тревожното всекидневие пораждат страх и неразбиране към Чужденеца и го обричат на самота. В еклектиката на града границите между епохите и гледните точки се размиват, за да очертаят абсурдността на утвърдените предразсъдъци и да представят емоционалното състояние на отделния индивид, който сякаш единствен има...

прочети повече...

Калоян Праматаров: "Въздухът е с камъни застлан, черно е гнездото на съня ми" - "Дайни"

10.03.2017
image

Кучето на Бог натопила сребърно перо в мастилницата на ноември Зимата изписва с черно оголени дървета, излинелите листа прехвръкват - врабчета в северния студ, слънцето - нагрят котлон, едва блести под пластовете сиви шуби на небето, от морската лула пълзят мъгли, призрачни мужици пият в прегракналата заран сънувах утрото – старица албинос с дървени очи и клечки вместо зъби, повиваше ме в белезникаво сукно, припявайки латвийски дайни, от голото й тяло сипеше се пясък сънувах и нощта – река, пронизана от сенките на дървени подпори, измъчени от тъмната вода, вечерницата разпалваше огнище сега съм буден. Змии-сънища пълзят към млечен обед, телата им изпълват ведрото на деня, връзва ги вятърът...

прочети повече...

НОВИ КНИГИ: Калоян Праматаров и "Дайни"

10.03.2017
image

Стихосбирката е отпечатана от издателство СОНМ през 2016 година с подкрепата на програма "Помощ за книгата" към Министерството на културата. Редактор: Марин Бодаков Рецензент: Мирела Иванова. Художник на корицата и илюстрациите по стиховете: Веселин Праматаров. Думи за книгата Стихосбирката е посветена на латвийският народен фолклор и митология и се състои от 17 стихотворения, озаглавени съответно „Сауле“ „Пристанище“, „Кучето на бог“, „Морета“, „Черноглавци“, „Рига“, „Гора“, „Води“ и „Дом“. Също както латвийските дайни, стиховете са кратки и избягват римуването, в тях намират отражение жизненият цикъл- раждане/прераждане – живот/изживяване – смърт/самота, природните описания и...

прочети повече...

ПРЕМИЕРИ: Калоян Праматаров и "Дайни"

08.12.2016
image

Издателство СОНМ Ви кани на премиерата на стихосбирката "Дайни" от Калоян Праматаров. Дата: 15 декември 2016 от 17.00 часа Място: Сцена на културната програма на Панаир на книгата Национален дворец на културата, ет. 3, западно крило Редактор: Марин Бодаков Рецензент: Мирела Иванова Художник на корицата и илюстрациите: Веселин Праматаров. В представянето на стихосбирката участие ще вземат проф. д- р Светлана Стойчева, преподавател по митология, фолклор и литература за деца в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, доц. Ани Бурова, преподавател по „Славянски литератури“ в СУ „Климент Охридски“ и д- р. Марин Бодаков, преподавател по журналистика, културен журналист и поет. За книгата Стихосбирката „Дайни“...

прочети повече...

"Щрих и стих": Калоян Праматаров/Борис Праматаров и "Постиндъстриал"

24.02.2015
image

единайсет етажа мисли свързани здраво с железни скоби наблюдателна кула за историята на поколения изроди през решетката на прозореца виждам огромни стоманени плоскости логика трупани една върху друга от кранове, закалявани до червено в разпалените пещи на хорските постъпки, виждам как над пищящия индустриален мравуняк вали сняг от наркотици и дъжд от алкохол и мравките никога не спят, парни чукове отмерват равномерно ритъма на живота и сякаш Дявола, куцукащ към залеза, носи този град в джоба си Калоян Праматаров "Щрих и стих" в "Диаскоп": "Щрих и стих" - мост между визуална форма и литературен език "Отвъд името" - интервю с кино авторите на проекта "Щрих и стих" За всеки от писателите и за...

прочети повече...

Калоян Праматаров: "...сред невъздържания смях на Снежната кралица"

07.10.2014
image

Замък Дни, месеци, години, спрях да ги броя и отбелязвам, не се надявах да прогледна пак и от очите да изтрия мрачните петна, най-сетне дойде човек да ме спаси, а аз дори не го попитах за какво, за мене беше все едно, свободен или не, към отчаянието привикнах. Лорд Байрон, „Шийонският затворник“ С оковите на битието изписвам имената на мечтите по твърдите стени. Лист на вечността, скрепен с метални дни и оловна безразличност. Крещят наивните драскулки по влажния гранит, оспорват несправедливата присъда, затворническите руни възпяват своя мит и ми отказват някога да бъда лодка, изчезваща зад линията на хоризонта, люлка на безгрижието сред слънчеви вълни. Понякога сънувам в непрогледната...

прочети повече...
1..15 от 3232