Милан Дежински: "Островът на Клодие Стублер"

10.07.2020
image

Превод от чешки език: Димана Иванова Целувка Жената от перона ми изпраща дума като целувка. Няма да разгадая тази дума: докато доплува до мен, ще я удари пунто, превозващо толкова голям шкаф, все едно, че някой крие колата в шкафа. Пунтото вероятно пътува към морето в Карлин и Либен или към границите на южните планини, по чиито склонове би могъл да стигнеш до планинското било, където рибите когато се срещнат, дрънкат като звънчета. Островът на Клодие Стублер Само на картата на Гугъл има име, което някой там е въвел нелегално. Стублер, който е измислил сам себе си. При обиколката на острова се чака в тази извивка, докато не се издигне скала, напомняща сладкиш. Нещата се случват без...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Черешово пиле"

10.07.2020
image

Летни халюцинации ► Гледам през цùпата как бие сърцето му. То цялото тупти, издава звуци, код ли, що ли? Пиле в череша. Странен дзвер вместо костилка или пък черешова ципа вместо черупка? Както и да е, зародишът трябва да се измъти. Хващам за ушите първата гугутка. Би била отлична майка, ако някой психо не беше вързал краката ù, така че да мъти за нея е съвсем непосилно. Клъцвам с ножа стегнатата връв и я пускам на свобода. Свобода, свобода, но когато си бил вързан дълго време, не можеш току ей така да полетиш, има да се мъчи хайвана. Какво да правя сега не знам. Виси си моето пиле на черешата, тупти, обвито в нежно розова плацента, може и векове да минат. Не става някак – дран, дран,...

прочети повече...

Златка Тименова: "Следи от вятър" и други хайку

10.07.2020
image

----- след празника празна черупка от охлюв ----- летен следобед гущерче се плъзга между минутите ----- луната пътува сама по реката рибарят въздиша От "Следи от вятър" (на български, с превод на френски и английски), изд. Карина М, София, 2019. ----- татуировка на ръката на убиеца Гълъбът на Пикасо ----- сянка на дърво върху стената на стаята сънувам се птица От "Сянка на дърво върху стената" (на български с превод на френски и арабски), изд. Imprimerie, Кенитра, Мароко, 2019. ----- бездомникът се смее старото ми палто живее нов живот ----- Парижки улици леки стъпки между вчера и винаги От "Късен следобед" (на български, с превод на португалски, английски и японски), изд : Еуфем,...

прочети повече...

170 години от рождението на Иван Вазов: Светлозар Игов и "Патриархът Иван Вазов 1850 - 1921"

09.07.2020
image

Книгата „Патриархът“, посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. ► ИВАН ВАЗОВ 1850 – 1921 НАЦИОНАЛЕН КЛАСИК Едва ли много българи са си задавали въпроса „Що е класик?“, който от Сент Бьов до Т. С. Елиът, а и в наши дни вълнува критическата мисъл и е може би главният ѝ въпрос. Но и без да са се питали това, всички единодушно ще посочат Иван Вазов като класик на...

прочети повече...

София хартиен арт фест 2020: С изложбата "Импулс и светлина" се открива десетото юбилейно издание на фестивала

08.07.2020
image

Национална галерия Фондация Аматерас представят ИМПУЛС И СВЕТЛИНА Биенале за хартиено изкуство СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ 9 юли - 20 септември 2020 Вернисаж: 9 юли 2020, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, Квадрат 500, зала 19 ► „Импулс и светлина“ - мотото на София хартиен арт фест 2020, е символ на дългогодишната мисия и цели на този иновативен и единствен по рода си в световен план фестивал, допринесъл за представянето на България със съвременни творци и утвърждавайки страната като домакин на най-голямото събитие за хартиено изкуство в света. Създадено от фондация „Аматерас“, то е двукратен носител на Европейски лейбъл за иновация и привлича хиляди почитатели и артисти от цял свят. С...

прочети повече...

Александра Ивойлова: "Пабло Пикасо"

08.07.2020
image

Пабло Пикасо Казва: последният удар на четката, последният удар върху платното, върху обекта – е удар право в сърцето, puntilla за черния бик, за страстта, за синьото или червеното… Да завършваш всяка картина – тоест краят, казва – краят не е моята страст, краят на всичко затвор е. Затова той, художникът, има винаги една картина без край – недовършена, непонятна – като слънцето, което се крие в нощта – слънцето, което само очакват – Един свой портрет в рамка на вечност. Стихотворението е от книгата на Александра Ивойлова "Път над света" ИК Огледало 2020 Рисунки от серията на Пикасо "Бикове и бикоборци" Александра Ивойлова в "Диаскоп": "Тези снимки са врати към други измерения" "Наричаха ни...

прочети повече...
1..15 от 3232