26.04.2024
„Свиках ви, господа, за да ви съобщя една неприятна новина: при нас пристига ревизор“, казва корумпираният кмет Антон Антонович в Гоголевия „Ревизор“, една от най-известните и обичани руски пиеси. Действието се развива в провинциален град, където пристига суетен млад мъж и е взет по погрешка за важен правителствен чиновник, който работи под прикритие. В ясната мартенска вечер в Руския драматичен театър в кримската столица Симферопол репликите резонират особено сполучливо. „Ревизор от Петербург, пътува инкогнито; и отгоре на туй със секретно предписание“, твърди кметът. Бързо трябва да се вземат мерки. Двама униформени полицаи бдят зорко встрани, готови да изпълняват заповедите. „Аз мисля,...
прочети повече...
26.04.2024
И някога за път обратен едва ли ще удари час вода и суша-необятен светът ще бъде сън за нас! П.К.Яворов Историята започва някъде около средата на 19-ти век. В селото познали тримата като мирни и работливи момчета. Работили на полето, грижили се за семействата си, но не успявали да се спасят от ангарията на турските бейове. Колкото и да се възмущавали на робския ред, работили съзнателно и агите били доволни. Единият от тях се задомил за една от красавиците на селото. Вторият си намерил годеница от съседната махала на Байрям дере и често се отбивал при нея. Третият приятел имал особено разбиране за женитбата кога трябва да се направи. Само първият приятел имал самостоятелна къща. Другите...
прочети повече...
19.04.2024
Навярно ще отида в рая Навярно ще отида в рая – насън – в един единствен миг. Между живота и смъртта ще вляза в тази мимолетна вечност, където измеренията са като в едно стихотворение (където всъщност няма измерения). Ще вляза във мига и ще остана там – в дълбоките му бездни ще потъна – във бездните от светлите мечтания. Ще вляза, ще остана, ще бъда в рая – завинаги в мига – додето тъмнината ме поглъща и времето на този свят брои секундите, отчита ударите във пръстта и със тревата бавно се загръща … Аз ще избягам в този вечен миг – в съня-река, която във забравата се влива. *** Аз съм този дъждовен ден. Излез навън в мига на пороя. Почувствай ме. Илюстрация: Картина от Александра Ивойлова,...
прочети повече...
12.04.2024
Дневникови записки от скука Животните се бяха настанили удобно на седалките на автобуса, съвсем кротки, да не повярваш. Вече дни пътуват по магистралата. Пейзажът се сменя, но не и времето. Дъждовно време, какво да е друго. Прозорците, по които се стичат струйки вода, се замъглят и размазват гледката. И тогава всички заспиват. Сън, закуска, сън, обяд, сън, вечеря, сън… Налага се често да спират. Напрегнати, животните се втурват навън. Пустош, няма кой да ги види. Добре, че случиха на търпелив шофьор. Казва се Ной и пътува със семейството си. Който се вслуша отрано в предупрежденията му, успя да тръгне. За присмехулниците, които не се качиха, нищо не знаят, а и няма откъде да научат. В онзи...
прочети повече...
11.04.2024
очевидно за анди уорхол от джон ричардсън въпреки че той беше възприеман с известна справедливост като пасивен наблюдател бих искал да припомня една негова страна която той криеше от всички освен от най-близките си приятели неговата духовна страна някои от вас може да се изненадат че такава страна съществува но съществуваше и това е ключът към него знанието за това тайно благочестие неизбежно променя представата ни за него който заблуждаваше света да вярва че е обсебен от пари слава и блясък и че е хладнокръвен до безчувственост но никога не вярвайте напълно на това което виждате безчувственият наблюдател всъщност беше записващ ангел а необвързаността му дистанцията която установи между...
прочети повече...
08.04.2024
... Препуска мрак с най-тихите подкови. Все още тъмносиня е до кръста светлината. Последен цвят. Последен. Но някъде наоколо е влакът – грейнало елече от прозорци с връхчета елхови. Онази мъничка жена с кръстосани игли е Мойрата на редовете: трижди спи над гледаната плетка. А дядото със вестника разтворен завива с две изсъхнали ръце вечерята, притоплена на коленете. Едно невидимо момче на рамото му преболява. Стихотворението е от книгата на Екатерина Григорова "Отвисоко в печката пада дърво" ИК Жанет 45, февруари 2024 г. Редактор: Петя Хайнрих Оформление: Иво Рафаилов Брой страници: 92 Цена: 15.00 лв. Екатерина Григорова в Диаскоп Литературно четене в Пловдив 9 април 2024 от 19.00 часа...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!