Ейда Лимóн: Новият химн на нацията

18.03.2024
image

Превод от английски език: Юлияна Тодорова Истината е, че никога не съм харесвала Националния xимн. Като се замисля, песента не е хубава. Прекалено натруфена за повечето от нас с оня „червен пожар на ракетите“*, пък и бомбите след това. (Винаги, ама винаги има война и бомби.) Веднъж я пях, бях се върнала у дома и дори якият училищен оркестър зазвуча фалшиво. Но песента не е означавала нищо, просто зов за бойното поле, нещо за преодоляване преди младостта да размаха юмруци. Ами ония строфи, които не изпяваме никога, третата, в която се казва “никое убежище не може да спаси наемника и роба“? Може би истината е, че всяка песен в тази страна има неизпята трета строфа, нещо брутално, което се...

прочети повече...

Ейда Лимóн: Безкрайността

10.03.2024
image

Отначало бях сама, после станах любопитна. Първата грешка беше, че не виждах очертанията на нещата. Майка ми го можеше. Тя виждаше форми и линии, и сенки, но аз виждах само минало, какво са сторили на предмета преди да го поставят на малката масичка или на нощното шкафче. Усещах, че под него има живот. Заради това си мислех, че вероятно не виждам добре. Дори цветът не беше цвят, а настроение. Лампата беше тъжна, един свещник размишляваше и беше груб с покапалия восък, който се ронеше по краищата му, без пламък, дори без обещание за пламък. И как тогава да чувствам? Да вървя напред в света? Как да докосвам нещо или някого без товара на цялото време, което се мести през нас? Не измислях...

прочети повече...

Георги Николов: Разговорна поема

07.03.2024
image

разговорна поезия казвате ако ще е така по-добре да разговарям с духа на Чарлз Буковски в някоя от неговите кръчми с неговите прототипове по масите ние естествено да пием на бара да разговаряме за несъществени неща в никакъв случай за поезия толкова е поетично когато поетите не говорят помежду си за поезия а за конни надбягвания примерно за жокея с протеза във стремето за изкуствения заек в гонката с хрътки който бяга като заека на Ъпдайк за спасители в ръжта отъпкали от скука големите житни гръгове за покер за жени за риболов на марлин и на мерелин на испанска муха винаги съм бил пощальонът казва той който звъни само един път който отвори отвори и без това стиховете ми не са препоръчани а...

прочети повече...

Диана Ралева: Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му

06.03.2024
image

Цикъл "Водолей" Долита грак – и няма ответен отзвук на зова му... Звукът е отлетял, накъдето ехото го вика... Отлита грак, самотен звук, без ехото да го повтори. Оттегли се дъждът, обиден – неразбран от никого... Поил бе жадната земя с благодатта си. И нейните молитви за него бяха заповед висока, затуй в другата посока оттегля се сега – на гнева позната само и на сушата сурова. Бъди ти милостив, ще кажат гладните жита, реките ... езера, с лилиите чисти и сребърните риби. Бъди ти благороден, след него ще викнат небесата с птиците крилати, а жадните им взори ще го следват по петите, докато с тревите пожълтели спори. Ти призван си не да съсипеш и да рушиш, а да храниш и да поиш, да къпеш и...

прочети повече...

Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно"

01.03.2024
image

върховете на стрелите са счупени първият ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек: купих нова риза и отидох да се подстрижа после – при фотографа за снимка ти си свиреп апах, погледни наляво все едно искаш да ги пронижеш с очи накратко – да се усмихваш вече не е задължително по-скоро се търси характер, изразителност позирането е отговорна задача която мобилизира душевната сила и резултатът е повече контраст в обратното на негатива в първия ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек написах името си на много формуляри всеки следващ път все по-нечетливо повтарях си: конят препуска конникът язди тетивата е опъната всеки е някой това беше моята мантра за успех в този...

прочети повече...

Христина Мирчева: Последният етаж

29.02.2024
image

Както винаги пощата му е засипана с писма, но само едно от тях е в графа важни. Писмото от Оля беше пристигнало късно след полунощ. Необичайно дълго, придружено от няколко снимки. Нощни снимки от прозореца на нейния апартамент в един от най-скъпите квартали в София. Нещо като небостъргач, където тя обитава студио на последния етаж. Оттам се открива панорамна гледка към Витоша. Знае, че Оля обича да наблюдава върховете на планината – ту заснежени и потънали в мъгла, ту облени от силна светлина, или дъждовни и притихнали. Припомня му колко щастлива е била тези години с него. Оставяха детето ù при нейната майка, за да бъдат сами, когато той намираше време да се видят. Събличаха дрехите още от...

прочети повече...

1..15 от 3232