Ангелин Мичев: "Имаш ли причина да останеш?"

05.08.2020
image

имаш ли причина болката го свари под душа панически гълташе въздух от дълбините изплува въпрос който беше потискал старателно а имаш ли причина да останеш? със злорадство и съчувствие една нощ ме събудиха пиянски викове (имах треска но това няма значение) недалеч някой псуваше здравата часът беше може би два нямаше да ми е трудно да заспя отново въпреки усилията на клетия пияница със злорадство (но не без известно съчувствие) мислех за безпощадното налягане на безбрежната тишина гласът на този никой глъхнеше все повече *** страшно е да останеш сам в мига на точната дума мълчанието я очаква разтворено и влажно как как да я произнесеш като ти липсва мъжество да чуеш гласа си *** не знам има...

прочети повече...

Ангелин Мичев: "Автопортрет" и други стихотворения

31.07.2020
image

автопортрет едното око е полузатворено меко втренчено навътре другото око е полуокръглено остро вторачено напред а нейде в дъното му прозира страхът между веждите дълбока като скален разлом бръчка благодарност знам един човек толкова тъжен толкова покрусен че не му се живее ала въпреки това всяка сутрин той става от леглото измива лицето си и обръсва наболата си брада после излиза навън и бавно завърта земята под краката си самотата е пропукваща цигара която озарява лицето ти за миг докато себеподобните ти консервират в просторните си кубове светлина има такова място нощем когато сънувам или денем когато съм необикновено буден пътувам до някъде и се връщам с нещо сияещо и безкрайно значимо...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Денят на едрите цветя"

31.07.2020
image

Летни халюцинации ► Едрите цветя съжителстват с черепите и сухите клони в големите каньони, редом до пустините. Владетелката на този едновременно противоречив и цялостен свят е слаба висока жена с болезнено обтегната назад коса. Погледът ù обгръща света пред нея, прониква в материалния мрак като огнен лъч, гори и обагря, повелява какъв да бъде той отново и отново. В гръб, с извита в профил глава прилича на Еленка, която познавам само от няколкото оцелели снимки преди век - винаги с тъмни дрехи и коса, завита на тежък кок в каменния двор. Един и същи дух в две различни тела. Едното родено под щастлива звезда в свободна ветровита страна, а другото умира рано с изранено от забрани тяло, с...

прочети повече...

Майкъл Ротънбърг/Michael Rothenberg: "Тайна"

29.07.2020
image

Превод от английски: Юлияна Тодорова Тайна Не означаваше нищо, но ни забраниха да я споделяме Който изрече онова искаше само да нарани Никой не беше подлъган освен разказвача Защото в тайната не се таеше сила Но аз трябва да я кажа веднага да я изговоря така, че да е само поезия. Тя е моята тайна Всеки знае, че е тя. Фото: www.tallahasseemagazine.com За Майкъл Ротънбърг Майкъл Ротънбърг е американски поет, автор на песни, редактор и природозащитник. Роден в Маями Бийч, Флорида, на 17 февруари 1951 г. Повече за Майкъл Ротънбърг прочетете в Уикипедия тук © Христина Мирчева Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност на своите сътрудници, които редовно изпращат информация първо при нас!...

прочети повече...

Надежда Радулова: "Малкият свят, големият свят"

27.07.2020
image

„В началото на тази книга „зреят осем обли молитви”, в края осем ръбести метаморфози пренареждат света от вчера и утре. Междувременно на една невидима поднебесна тераса някъде между Женския пазар и Халите едно малко момиченце проговаря – не, изкрещява „айдаааа” – първа дума, първо „хайде” и колелото на времената се завърта бясно. Арахна, гениалната наказана тъкачка, е бунтарка в провинциален техникум; Филомела гримира следите от домашно насилие; Ио е еманципирана мигрантка; Ниоба скърби заедно с майките след стрелбата в Дънблейн... Кога за последно сте чели старогръцките митове? А кога за последно сте чели себе си? Надежда Радулова ни повежда през „мъгла и залез, вятър и поезия”, за да се...

прочети повече...

Владимир Сълов: "Възкресение"

27.07.2020
image

ДУХОВЕТЕ НА БЕЛОГРАДЧИК 1. Когато чух непознатия женски глас по телефона, почти бях забравил, че седмица преди това един също така непознат, но мъжки глас ме беше потърсил: – Главен асистент Милев? – Кой се обажда?! – Нуждая се от помощта ви! – Кой сте вие? – Инженер Вълков се казвам! – Откъде имате телефона ми? – Само вие можете да ми помогнете. Четох по вестниците какво се е случило на Белинташ, как... – Дочуване! Затворих ядосано. Блокирах номера. „Инженер“ се казвал значи... Бил чел какво се е случило... И други луди като него ми бяха звънели... ентусиазирани да споделят теориите си... или ентусиазирани да напишат врели-некипели в някой жълт вестник... Не ме интересуват! Искам да...

прочети повече...

1..15 от 3232