Ирен Петрова: "Нещо като цвете, нещо като нож" и други стихотворения

30.05.2020
image

НЕЩО КАТО ЦВЕТЕ, НЕЩО КАТО НОЖ нещо като цвете, нещо като нож и една заспала вена още в пролога на живота спрялото време между преражданията когато ти ме гледаш бездиханна и на свой ред също бездиханен убийството е извършено но преди него първият женски грях кръщаваш ме с името сладост и забиваш ножа дълбоко сякаш влизаш да правиш любов тялото тъкмо е разцъфнало и вече е мъртво а ние сме ренесансова картина за чийто автор ще се спори дълго и скоро когато се родим в други тела не помним вече старите си имена – нови грехове ще тегнат над главите ни ще си спомниш за убийството за мен и за последния мъртвешки поглед но сега съм само цвете ти си само нож и докато четката ни изрисува ще ме гледаш...

прочети повече...

Федя Филкова: "Лавината на спомена от земетръс се кърти" - "Толкова е кратко"

27.05.2020
image

РАЗПОЛОВЕНА ЯБЪЛКА – Димитър Казаков – Нерон 1. Сърцевината на разполовената ябълка е като всяка друга сърцевина – невидима. Можеш ли да нарисуваш нещо, което е невидимо? - Мога – казва той, - но първо ще изям ябълката. 2. Сърцевината на разполовената ябълка привлича като утроба – жената до него леко потръпва. - Само ще те нарисувам – казва той, и се разсмива във всички цветове на палитрата. ЧУЖДЕНЕЦ Оголен, до безкрайността опънат нерв. А зимата не идва, със сняг безпаметен да го покрие. На воля вятърът като със струна си играе… - Среднощ до мен достигат звуците на арфа – пише чужденецът ИСТОРИЯ Напълно осветени само са славата, богатството, порокът. На тъмно разцъфтяват скрити редките...

прочети повече...

Петър Павлов: "Диамант или въглен"

15.05.2020
image

Диамант или въглен Аз още стискам ръката ти. Моите страсти са я превърнали във въглен. Изгоряла е от погледа ми. Но аз продължавам да я стискам. Или въгленът ще стане на графит с който да те нарисувам. Или на диамант, който да нося в короната си от тръни. Искаш ли... Исках да я попитам толкова неща... Ръцете ми започваха хиляди "Искаш ли..." в нейните ръце. Усмивката й очакваше да я нарисувам. Когато мигът започна да бледнее, вятърът не издържа, развя косите й и хиляди "Да!" заваляха в полунощ, в градината на Доброто и Злото. Забравил какво искам да попитам знаех всички отговори. Как стана това? Къщичка за сбогом Кому е нужна къщичка за сбогом? Там трябват санитари! И кости вместо сол на...

прочети повече...

Емил Верхарн: "Някъде на север"

14.05.2020
image

В тези следобедни тоскански часове, в които на слабата светлина чувам да звънят камбаните на Флоренция, моят противоречив сън ми напомня ледена стая в осмоъгълна кула, на края на северен град. Там някъде! Покривите, чиито ясни линии очертават ъгли в небето; стените, еднакво високи; стъклата, с цвят на стомана – всички те правят по-точен за мен изведнъж появилия се сън: може да се каже теореми, изрязани от студа. Крилата на вратите, с техните бронзови пирони, изникват ненадейно в стаите, застинали по протежение на улицата. Няколко тънки и враждебни дървета избуяват над дворовете; техните клонки са настръхнали като сноп от разтворени нокти. Симетрични железни огради охраняват празни градини!...

прочети повече...

Максим Горки: "Приближаващата се нова световна война"

12.05.2020
image

Установено е, че най-доходни са занятията, които превръщат хората в изроди и трупове. Доходно е да се търгува с алкохол, опиум и други упойващи средства, ала най-голяма печалба се добива при произвеждане и продаване на военни принадлежности и особено – химически и микробни снаряди. Този нов и извънредно сигурен начин да се поразяват хиляди хора с един замах бе застъпен за пръв път през Първата световна война. Един факт, който не бива да се забравя, не само като начало на една нова научна придобивка, а и като епоха в историята на масовите убийства! Ако „Edgewood” - овият арсенал произвеждаше в тази война по 200 000 газови бомби дневно, позволено е да се надяваме, че за следващия световен...

прочети повече...

Федя Филкова: "Най-самотният месец е август" - "Толкова е кратко"

11.05.2020
image

КОГАТО ВЕЧЕ Е ГОТОВО ЕДНО ПЪТУВАНЕ Когато вече е готово едно пътуване и стаята очаква празни дни, най-колебливата от мислите ти може да те върне… И ти отново си на недокосваната от вълните суша, позната котва хвърлят вещите в сърцето, забавят се движенията утринни. В спокойните коси пътуването плаче – Вятърът догонва корабите, тръгнали на път. ПРЕДЕЛ Най-самотният месец е август. По-самотен дори от мъжа, който вече е стигнал брега и очаква морето. НА БАЩА МИ Колко е хубаво, че никой не разбира докрай смисъла на смъртта, ако тя изобщо крие някакъв смисъл. Когато тръгваше, татко ме погледна със светлите си очи и погледът му ми бе непознат. Познах само сянката на страха. Страх за него, че не...

прочети повече...

1..15 от 3232