по заглавие   по съдържание

Елена Понятовска: "Дордето не се вижда, Иисусе мой!"

13.02.2019
image

В онази нощ, през която Педро не бе у дома, тъй като бе отишъл да вземе прасетата, видях нагуалът[1]. Беше съвсем като сянка на човек, която вървеше към моята врата. И понеже там мястото е топло, от едната страна на Маис, между Рио Верде и Сан Луис Потоси, къщите са направени от пръчки и през...

прочети повече...

Ангелина Василева: "Валентинка за теб"

11.02.2019
image

Валентинка за теб Къде си в тази бяла нощ? Вихрушката запраща рой снежинки в магическата сфера на уличната лампа за да изпишат моето послание: Обичам теб, снега и тази бяла нощ. Снежен човек Здравей, Снежен човек! Колко странно познат моят спомен в съня те направи: носиш шалче с червено и черно...

прочети повече...

Александър Байтошев: "Празните места на трудовия лагер" - "Чучело"

01.02.2019
image

Празните места на трудовия лагер Питаме идващите: къде отивате, мислите ли, че това сте вие? Пръснати работят върху камъните – онемял е всеки отделен скелет. Подминати легла, дюшеци, натъпкани с гнили парцали, пространството остава натъпкано и всичко виси. Тук някой е умирал, никога не го откриха,...

прочети повече...

Здравка Евтимова: "Зелените очи на вятъра" II

30.01.2019
image

Още по темата: Здравка Евтимова: "Зелените очи на вятъра" I ► Господи, виках му, ако не им запалиш къщата ти, аз ще й драсна кибрита. Много го мразя, като го гледам – комшията, мъжа на Ана - хващам нож и добре, че е Вяра у нас. Някой път ми прилича на къртичина, ниска такава и тлъста, викам си -...

прочети повече...

Габриела Тонин: "Леля Серафина"

24.01.2019
image

Превод от италиански: Юлияна Тодорова Любовта към четенето за нея беше дар. Неразговорлива и, според някои, малко дръпната, леля Серафина тихичко си чакаше пенсията и когато денят настъпи, си стегна куфарите и замина. Когато ми се обади по телефона, направо не повярвах. „Здравей, Анна, потеглям....

прочети повече...

Евелина Митева: "Тъгата на една империя" - "Двор на спокойствието"

21.01.2019
image

"Честна поезия, с овладяната страст и спокойствието на автентичното човешко слово. Поезия, обагрена от меките цветове на есента и от светлата тъга по младостта, която си тръгва, но и неизбежно остава в чувствителната душа." (Цочо Бояджиев) посвещава се на трупащите се спомени на сезоните на...

прочети повече...