Валери Валериев: "върховете на стрелите са счупени" — "мястото е свободно"

01.03.2024
image

върховете на стрелите са счупени първият ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек: купих нова риза и отидох да се подстрижа после – при фотографа за снимка ти си свиреп апах, погледни наляво все едно искаш да ги пронижеш с очи накратко – да се усмихваш вече не е задължително по-скоро се търси характер, изразителност позирането е отговорна задача която мобилизира душевната сила и резултатът е повече контраст в обратното на негатива в първия ми понеделник като свободен от ангажименти млад човек написах името си на много формуляри всеки следващ път все по-нечетливо повтарях си: конят препуска конникът язди тетивата е опъната всеки е някой това беше моята мантра за успех в този...

прочети повече...

Христина Мирчева: Последният етаж

29.02.2024
image

Както винаги пощата му е засипана с писма, но само едно от тях е в графа важни. Писмото от Оля беше пристигнало късно след полунощ. Необичайно дълго, придружено от няколко снимки. Нощни снимки от прозореца на нейния апартамент в един от най-скъпите квартали в София. Нещо като небостъргач, където тя обитава студио на последния етаж. Оттам се открива панорамна гледка към Витоша. Знае, че Оля обича да наблюдава върховете на планината – ту заснежени и потънали в мъгла, ту облени от силна светлина, или дъждовни и притихнали. Припомня му колко щастлива е била тези години с него. Оставяха детето ù при нейната майка, за да бъдат сами, когато той намираше време да се видят. Събличаха дрехите още от...

прочети повече...

ЛЮБОВНА ЛИРИКА: Борис Роканов и "Фонетично упражнение за любовта, или великолепно стихотворение за севилския бръснар и неговата мила леля"

24.02.2024
image

Защо, когато казвам бръснене, ми се привиждат музиканти? Румен Денев Не знам какво се случва напоследък, но хората много обичат да се убиват и да палят чуждото благополучие. 1. Ще започна да говоря празни приказки и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка, която търси дясната, ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара, през булеварда при 4-ти километър, през Хисарлъка и ще спрем на “Ангел Кънчев”5 в Кюстендил. Милата Поезия пак е овдовяла, но гласът и все така е силен, очите все така са бистри, онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса, (вдовица, обаче нашата вдовица) или нашето време срещу тяхното време, или тяхното сбъркано време срещу нашето весело...

прочети повече...

Валери Валериев: "в подножието на порутената стена" — "мястото е свободно"

18.02.2024
image

убил котката в гнева си няма да дава обяснения (пред кого?) не e и причина да се отсъства от работа най-трудно е да поиска извинение но и сам да прости на себе си да се обича искрено може би е добра идея да напише писмо с извинение и да го скрие в старата кутия за лекарства (някога – кутия за бисквити) просмукана с аромата на валериан природата, въздухът, прекрасната гледка цял кат чисти бели ризи в раклата книги, чаши, гребло просторен двор с цветя, трошени камъни маркуч сред копривата дърветата, звездите, хълмовете оставени сами приписани на никого в подножието на порутената стена поне едно добре облечено плашило ще се радва вечно на цялата красота какво да забравя днес? провериха...

прочети повече...

Петър Краевски: "да полетим, птицо граблива!" — "Смирено"

15.02.2024
image

ДОКАТО ПИША Както рухвам с моите версии за света, идва тя и ми каца на рамото. Е, какво пък, да полетим, птицо граблива! КАТАРЗИС Не мога много да ти дам освен метафоричното раздвижване на въздуха, в което дишат страховете ми. Какъв коварен дар – да те изпълнят до невъзможност с болката на непознат и тя да стане сродница на твоята, да спука в теб спасителните пояси на премълчаното... и после да отплуваш свободно в естеството – като риба. ОЛТАР Вече знам, че младостта те изоставя, когато уморено коленичиш пред личния си Бог на пораженията и осъзнаеш, че провалът ти е дар. Това диктува моето смирение: Блажен бъди, Творецо на погромите! О, колко удари като камбанен звън... ВЕРУЮ Облажавам...

прочети повече...

Валери Валериев: "никой не издаде, никой не призна" — "мястото е свободно"

14.02.2024
image

Мястото е свободно. Пластовете се разместват постоянно. Безсловесните дават мъдри отговори на вселенски въпроси, докато човекът се движи в мрак. Гордостта, хубостта, знанието, неговата изобретателност и хитрина са се стекли от изпосталялото му тяло. Той стои гол на своя кръстопът или върви по обратния път в търсене на спомена за радостта от Спасението. 59 стихотворения, възли от монолози в ефира, събрани в почти квадрат. Затваряш последната страница, обръщаш книгата и виждаш, че от четвърта корица не наднича умен читател. Мястото е свободно. Трябва да усвоиш пространството, за да разчетеш знаците. Христина Мирчева изкуството на безгласното посочване когато потъна онзи кораб или когато се...

прочети повече...

1..15 от 3232