по заглавие   по съдържание

Елена Павлова: "Да ни намеря и да ни спася"

17.10.2018
image

Барманът: – Не обслужваме субатомни частици. Един тахион влиза в бар. Връщаме се в Хелзинки 2017. Лято е. Градът е жив, свеж, слънчев и тъне в зеленина. Нищо общо с 2030, да не говорим за след войната. Примигвам. Имплантът ми се ръкува с местната мобилна мрежа, разбива я и симулира номер на...

прочети повече...

Теодора Тотева: "Остави сърцето да премълчи излишното" - "Преди тишината"

15.10.2018
image

*** Еротиката на поезията, захапката на думите, преглъщането на езика - всички тези изговаряния, целият словоред вече е излишен, ако си премълчал другия. *** Там, където смъртта заспива, в подножието на нечий живот вечерят спомени, всички езици са сезони, годините сменят лицата си, единствено...

прочети повече...

Александър Цонков - Lostov: "+ Безкрайност"

13.10.2018
image

В глобалната социална мрежа AllHuman се появи видео на живо от потребител Briggs2118. В прозореца от кръста нагоре се виждаше и самият потребителна фона на олющена бяла стена – мъж на около 38-40 години с видимо изстрадал вид. Няколкодневна, прошарена брада обрамчваше скулестото му лице, а сенките...

прочети повече...

Явор Цанев: "Гострайтинг"

11.10.2018
image

1. Важна е историята, а не този, който я разказва. Стивън Кинг Затвори електронната поща и се разхили, но смехът му наподобяваше нервно, кънтящо ехо от лавината, с която разумът му се срива. Нямаше начин това, което се случва, да е истина. Изглежда се бе откачил от реалността и възприятията му...

прочети повече...

Иван Теофилов: "Балканският човек"

10.10.2018
image

Балканският човек Повечето наши писатели, завършили различни научни дисциплини, са се отказали от професиите си заради литературните си интереси. Изключение правят Вера Мутафчиева и Йордан Велчев. А сега само Велчев. Не познавам друг човек, който да се отнася с такава себеотдаденост и одухотворена...

прочети повече...

Сибин Майналовски: "Момичето-Никога"

09.10.2018
image

Когато станеше дума за откачалки, надали на този свят имаше каквото и да било, способно да изненада Рита. Петте години работа в кварталното кръчме я бяха научили, че не съществува такова нещо като граници на човешката странност. Беше се нагледала на тираджии с татуировки на розови зайчета, на...

прочети повече...