29.05.2025
Преди големия завой, покрай „Студената вада”, влакът изсвирва по веднъж на всяко преминаване. Машинистът насочва поглед към помощника, решил да му повери управлението, а той надува свирката. Беше свикнал с този маниер и точно на това място, никога не го е питал защо! Разказал му беше, че тук имат нива и го прави като поздрав, но никога усмихнат. Стаята е малка, влажна и с неприятен застоял въздух. Трима са в нея по различни причини. Отдавна вече си знаят историите и всеки е решил, че несправедливо му са присъдили толкова години да лежи. Леглата са едно двойно и едно единично. Той е настанен на горното по старшинство, като най-млад. Стената е прободена хиляди пъти от отворените очи на...
прочети повече...
23.05.2025
Новата книга на Поли Муканова продължава развитието на жанра, който през последните години тя представя най-активно в своето творчество. Очевидно водена в своя избор от примера на големите поети и писатели, които не остават безразлични към тази жанрова форма, авторката записва впечатления, настроения, рефлексии в усилието си да изгради един по-добър и по-естетичен свой свят. доц. д-р Людмила Миндова Тефтер в автобус с порой: пътуващи фрагменти Красота Красотата е хармония в единението на всемирния дух. Красотата е детайл, въодушевяващ и проектиращ смисъл на духовната и телесна мяра на човека на земята. Красотата е пъстър алгоритъм с различни решения. Мъдрост Мъдростта е безценният дар на...
прочети повече...
22.05.2025
Диво кралство На Милан Кундера Това е кореспондентът ти от чужбина, Аристотел, за Поетиката, предава на живо от Средиземноморието където черепите и костите на няколко египтяни са най-ценното на търговските кораби на Негово Величество, плават напред - назад: морски звезди – луни – февруари. Отдясно, нашият военен съветник, Ернандо Кортез, презоакеански действия на ацтекско/ мексиканската граница където вляво от камък, който вече не се показва от водата един гълъб взема яйце от гнездото си върху скелета на колибри. Вляво от мен, нашият писар-резидент, Св. Да-ги-оберем-и-да-потънат-в-дългове, пише като луд за едно бъдеще от ипотеки където последните ритуали за хора и от хора се доставят при...
прочети повече...
21.05.2025
Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада. The Irish Examiner Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло? Мама занарежда с тежки въздишки: – Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна? – То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години? – От трийсет. – Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава? – Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет...
прочети повече...
19.05.2025
Поли Муканова вече се е наложила като един от най-последователно ангажираните автори към жанра на фрагмента в съвременната българска литература. Тези кратки белетристични форми тя разработва в книгите „Amor Fati: фрагменти“ (2012), „Сизиф дали е бил щастлив?“ (2022), „Пристан за отшелници“ (2022), а в тяхно продължение се превръща и настоящият литературен проект „Тефтер в автобус с порой“. Това е книга за насладата от бавните летни южноевропейски следобеди; за находчивите и причудливи литературни диалози, чрез които съшиваме накъсаните си лични истории; за онези места на колективна памет, чрез които изживяваме и осмисляме съвместното си битие. И най-вече книга, която чрез единичността и...
прочети повече...
02.05.2025
И се докосват краят и началото. Александра Ивойлова КОГАТО СТИГНА 1 Заключен си в безкрая на света – в човешката неумолима геометрия, във рамката от вездесъщи хоризонти… Ни мост, ни път, нито врата в пределите на земното ти зрение – към облачните пристани отвъд, където знаеш – нещо ще се случи. Където властват твоите предчувствия. Не сочи никой входа на живота, ни изхода узнаваш на смъртта. Какъв е твоят ход през необята? Тук някой някога те е довел – преди очите да отвориш. И някой тайно ще те отведе – щом пак навек си ги затворил. 2 И ако сянката се очертава в светлината, а тя през сенки се провира, ако денят се ражда от нощта и в нея свършва своя път, ако животът от пръстта извира зелен...
прочети повече...
1..15 от 3232
Няма намерен резултат по зададените критерии!