Иван Димитров: "Желания" - "Силата на думите"

06.04.2020
image

Новороденото ревва, защото много иска да се върне обратно в утробата. Пълзящото бебе плаче от безсилие – има огромно желание да проходи, а още никак не му се получава. Проходилото дете се отегчава до смърт от баба си и мечтае да тръгне на детска градина, за да си играе с други деца. Детето в детската градина въздиша тежко: само да започне училище и да се свърши с ужаса на детската градина. Ученикът няма търпение да стане студент, честно казано по-глупаво нещо от училището няма на тоя свят. Студентът брои дните до дипломирането, тъй като университетът му е втръснал до болка, иска да си намери истинска работа и да заживее истински живот. Младият работещ мъж бленува да се ожени, понеже живее...

прочети повече...

Петер Алтенберг (1859 - 1919): "Болният" и "Здравият" - "Край езерото"

04.04.2020
image

Болният Нарочно оставих широко отворени и двете врати, тази тапицирана в зелено, и тази в бяло, в случай, че някой любопитен поиска да го посети. Но, разбира се, никой не дойде. На улицата се чуваха неприятни и напълно излишни шумове, обаче в стаята на болния цареше пълна тишина. Дари разтворените прозорци бяха като закован към синия тапет. От време на време минаваше суетливо и явно безгрижно младата камериерка. Тези странни хора никога не преценяват времето, тягостните, досадни и незначителни часове, които ги очакват и най-вече в последния час! Когато той дойде, дойде – глупашки героизъм. Ала болният възприема всичко с с два-три милиона пъти по-остра чувствителност! Изобщо не разбира как в...

прочети повече...

Александър Христов: "къде остава светлината"

30.03.2020
image

НАТАТЪК Уча се да напускам нощта час по час, до изгрева, но за пламък не стига да се задържи пепелта от огъня, друг да приеме, да види през пушека, друг да навърже – жажда е, неотменима, неотнета, жаждата, която надживява накъсаните ни изрази и ни съшива, както вятърът ще съшие облаците и слънцето ще се завърне час по час, и бавно, с лъчите ще пламне цялото ни съществуване. ПОСЛЕДЕН ОТГОВОР Какво да търсиш, освен криле от отговори и ако е тъмно, тогава къде остава светлината, кога ни изгуби и къде сме ние във въпроси до смърт и в края на човека – други сме в думите, когато сме на пътя като деца, които гонят хвърчила, нагоре, по стъпалата от облаци – в бега, в полета, в полета остава...

прочети повече...

Сю Уутън: "Фльор"

28.03.2020
image

На осмия рожден ден на Фльор, Харви, стиснал куп балони за въженцата им, отговори весело на мобилния си телефон. Той очакваше някой да се обади, за да провери времето за начало на партито. Това, което обаждащият се казваше, изглеждаше заглушено или полудяло. Тя проговори бързо, като изтърси подготвена звучна реч веднага след като изпя своето „Здравей!“. Тя не беше сигурна дали той ще иска да говори с нея, но сега се възстановяваше и се извиняваше на много хора, които са били наранени от нейното поведение в миналото. Харви я прекъсна, малко раздразнен. „А, какво? Съжалявам, мисля, че сте набрали грешен номер.“ Тя каза: „Ти осинови дъщеря ми. Знам, че си ти. Видях го в списанието. Знам, че е...

прочети повече...

Александър Христов: "Цялост" и други стихотворения

21.03.2020
image

ВЧЕРАШЕН ЗАЛЕЗ Ако птиците стигнат до осветените къщи на брега, ще ги последваме през вълните на наивното ни живеене, но тъмно е – бавим се, поглеждаме настрани: да не се окаже, че плуваме към отражения на вчерашни залези; бързаме да познаем крилете, вятъра, посоката, но не вярваме, че носят клонки в човките си за нови гнезда, ново време: виж, задомени сме докрай в огненото отлитане на часовете. Смъртта ни? Смъртта все така не гасне – изисква вечни грижи за непрекъснато укротяване. УТРЕШЕН ИЗГРЕВ Ако не сме нито стрелки, нито ветропоказатели, вероятно сме места, понякога необитаеми. Когато оставяме да ни напуснат сенки, часове, дни, тогава се събираме в дома на утрешното слънце, в малката...

прочети повече...

Христина Мирчева: "Сол и бури - Дневник от скука III. И край"

15.03.2020
image

Сега, когато чета тези редове – спомени от миналото лято, нахвърлени разпиляно преди няма и половин година, разбирам ясно колко всичко се е променило. Не променило – нищо вече не е същото. Заключените магазини, празните улици, тишината като в апокалиптичен сън са другата страна на жарките дни, изпълнени със суета и врява. Снощи преди полунощ излизах на терасите – едната с поглед към булеварда, другата – към площадката и малката уличка, взирайки се напрегнато да видя човек или куче, котка – нещо, сянка от нещо и накрая се отказах – осветеният в оранжево асфалт, измит от дъжда, си оставаше пуст. Бухналите клони на разцъфтелите дървета и храсти под уличните лампи ми напомняха топлите...

прочети повече...

1..15 от 3232