Александър Егорович Конкевич – бележитият баща на военния флот и на морското образование в България

13.03.2024
image

Интернационален екип от изследователи за пръв път представи на международна научно-практическа конференция уникален доклад за Създателя на българския Военноморски флот и на морското образование у нас. Личността на Александър Егорович Конкевич, Мурмански, свети като ярка звезда и пътеводен маяк сред българската и световната морска история. Даровитият мореплавател с две околосветски плавания, талантлив писател, основоположник на военната фантастика, публицист, организатор, изследовател, проектант, изобретател и общественик блести с ярки личностни качества, които и днес впечатляват съвременните читатели и почитатели на морската история. Граф Сергей Юльевич Витте, велик руски държавник,...

прочети повече...

Д-р Дочка Кисьова-Гогова: Изложбата „Свързаност“ на художничката Петра Добревска в Мраморната зала на Народното събрание

12.03.2024
image

За Петра Добревска живописта е любов, а ролята на изкуството е на миротворец, съзидател и укрепващ добродетелите. Съвсем не случайно авторката е озаглавила изложбата си в Мраморната зала на Народното събрание „Свързаност“. Синоним на тази дума е съединение. И както всички знаем „Съединението прави силата“ – текст, изписан над входа на сградата на Парламента. Какво по-силно от тези думи. Обединим ли се, планини повдигаме. За Петра Добревска заглавията на изложбите и картините ù винаги са свързани с посланията, които отправя към зрителите и с топлината, светлината и експресията, които излъчват творбите ù. И тук е мястото да спомена, че тази изложба подкрепя една значима кауза: Божик 2023 за...

прочети повече...

Петър Михайлов: От „Лирика и време“ до „Иконичността на думите“ – или 45-годишната критическата дейност на доц. д-р Мариана Тодорова

11.03.2024
image

Точно 45 години е периодът от 1978 до 2023 година. Първата книга „Лирика и време“ е с малък формат („джобен“) и изпълва 240 странички, реализирана е от издателството „Народна младеж“ през 1978 г. редактор е Тодор Янчев – позабравен поет и критик днес. Жанрово бихме могли да определим книгата като събираща литературно-критически статии-есета и студии, посветени на поетите Богомил Райнов, Александър Геров, Любомир Левчев, Слав Хр. Караславов, Николай Христозов, Михаил Берберов, Любомир Левчев, Лиляна Стефанова и Лъчезар Еленков. В края на 70-те години на миналия век тези са сред най-издаваните наши поети, определяни тогава като съвременни. Днес Александър Геров и Богомил Райнов приемаме за...

прочети повече...

ЮБИЛЕЙНИ ДАТИ: 83 год. от публикуване на романа в картини „Златният век на българите”

20.02.2024
image

На 12 февруари 1941 год., в 1 брой на специализираното издание „Ром стрип” , започва да се отпечатва български исторически роман в картини. Ясно се разчитат инициалите СЗ или СКЗ и с тях автора на „Цар Симеон и Златният век на българите”, влиза в описа на историята на българските романи в картини. Заглавните страници на някои от следващите броеве, са подписани със същите инициали. С това определение автора не влиза в международната енциклопедия “Lambiek”. Но при по-внимателно вглеждане се забелязва грешка, посочваща името на художника. Не следва да се счита, че художника нарочно е зашифровал името си, обаче в този случай от „Диаскоп” взехме решение да не публикуваме интересуващото име....

прочети повече...

Красимир Линков: Енчо Пиронков. Пластики от дърво

12.02.2024
image

Има ли табу върху темата за голото женско тяло? Очевидно за изкуството и за цялата негова история – не. Виждаме го (голото женско тяло) в праисторията, в наследството от древните цивилизации, от Ренесанса до днес. Венери и не само. Употребата на този образ е дълбоко лична и всеобхватно масова. В случая с дървените пластики на Енчо Пиронков е дълбоко лична, интимна и въпреки че сме допуснати до тях, е замъглена за нас чрез анонимността на техния адрес. Последното нещо е тяхната конкретност. Никога не е същото, което е предписано на тези образи. Те са малките-големи бягства, творчески отдушник за артиста. Най-дълбоки чувства, споделени чрез длетото на материал, който има своя мълчалива душа и...

прочети повече...

Проф. д-р Марин Добрев: Марио Жеков (1898-1955) в изкуството

30.01.2024
image

За него през 1934 г. именитият майстор на акварела Константин Щъркелов възхитен пише: “В тези дни тревожни, в тая късна есен, дъждовна и студена, дошъл е един момък от край бреговете на нашето море – да ни открие душата си… Поет по душа, той слага смелата си четка на платното и търси там своето настроение…”. Името му е Марин Жеков Тодоров. Две трети от живота му преминават в пътуване и творчество. Съдбата му е изцяло свързана с изкуството. Създава стотици картини, които го нареждат сред най-изтъкнатите майстори на морския пейзаж. Десетилетия наред името му е по-известно в чужбина, отколкото в България. Роден е на 16 октомври 1898год. в Стара Загора. Тук получава средното си образование, тук...

прочети повече...

1..15 от 3232