по заглавие   по съдържание

Екатерина Григорова: "От квартала на Бил Гейтс падат американски знамена"

22.09.2014
Снимка 1

защото няма по-точно предчувствие за
време от незнанието на нещата,
че са на най-доброто си място

 

Ден втори

Само от балконите на най-богаташките къщи
                                                        от квартала на Бил Гейтс
падат американски знамена

 

Ден седми

Езерото.
Деца се плъзгат с дъска по мокрия пясък след вълната.
Пробегът е около петнайсет метра в щастливия случай.
После телата отскачат и пробягват с високо коляно още пет.
Кеят е почти пуст –
двойка с куче,
плувец от Къркланд и
жена без занимание.
 

из Американски дневник

 

Батутът е връх на балетното изкуство

Зрителите рухват надолу с паническа висота.
Най-ниското момиче крещи, че светът навлиза в нова фаза,
че ние сме поколение от изгубени лунатици,
които умеят да се блъскат като никой друг.

из Дашек в курника

 

На е. е. къмингс

казвам вбесява ме тази стара жена
тя смразява света мрази всичко
тя не се трогва от възрастта си –
подмамва те с думи
казвам ако вие се чувствате толкова
стара че нищо не може да ви учуди
вие сте точно толкова стара
колкото нищо да не учудва
аз казвам бъдете моля ви непорочна
като дъждовните капки
бъдете мила макар да знаете
че е лъжа
бъдете себе си

из Проклятието е трик на професионалистите

 

Залезът

Дали някога ще можем да полетим с балона на е. е. къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво

 

Синьо-жълт филм
без капка синьо и без грам жълто

На прага на шведските блокове висят гипсови налъми.
Огромните връзки потракват от вятъра.
Тази арт инсталация трябва да ни напомня нещо –
някакво люлеене, някакъв порутен завършек
на всяко въстание.
Морето с импозантни гирлянди и желирани ребуси
ни носи в бушуващо равновесие.
Там, в оня северен край на света, има
диви ягоди и високи търговци.
Наклонът – пръст от пръстта – е адекватен
само за определени съзнания,
които не търсят любов, нито вина,
нито тъмнина, за да я прокълнат.
 

из Всичките дървета с птиците

 

Стихотворенията са от новата книга на Екатерина Григорова "Дъска по мокрия пясък"
Изд. "Ерго", 2014
Редактор: Пламен Антов
Художник: Иво Рафаилов

 

 

илюстрация към публикацията: ©студио Диаскоп

 


 

редактор: Христина Мирчева