Христина Панджаридис: "Когато възглавницата е най-добрият ти приятел"

Искаше да помоли мъжа си да направи ремонт в банята, но още преди да се разгорят дискусиите, той я напусна. Не се разделиха окончателно. Предъвква месец мълчанието му и необичайните закъснения. Заподозря, че в главата му се върти някоя лекомислена идея, но чак да се изпусне и да се влюби? Не предполагаше. Хм, допускаше, но си забраняваше да дава път на съмненията.

Сутрините, преди кафето в шест и преди прегледа на имейлите, правеше гимнастика с позитивни изречения. Първите в случая се видоизмениха в: “Усмихвай се на неговорещия с теб от месец мъж. Излъчвай доброта! Изхвърли в пакета за стари дрeхи гнева си!” Спортуваше говореното на глас редовно, но изреченото не бързаше да се сбъдне.

Съобщи ѝ, че се изнася да живее при друга жена. Влюбен бил. Но как да разбере сериозно ли е, ако не пробва. Отивал там. Ще се чуват по телефона и т.н..

По филмите жените вдигаха скандал, в краен случай счупваха сервиза, подарък от свекървата за кръгла годишнина. Не разполагаше с подобен дар, а и нали счупеното носело щастие. Няма да го изпровожда при крадлата на сърца с пожелание за успех? Сложи началото на нова традиция по изпращането на законния мъж в извънсемейно гнездо – направи се на разбираща. Той сигурно вече не помни, но и тя е влюбчива и чувствителна натура.

- Ще направя ремонт на банята! – отсече бодрият мъжов глас.

Тя се въртеше край мивката да изцежда макароните и в първия миг не схвана казаното. Топлата пара лъхна лицето ѝ и силата на обещанието я опари. Усети се като Хамлет в рокля, но не искаше да го нервира с недоверието си. Тъкмо беше се отбил или завърнал в апартамента след триседмично отсъствие. Беше спал на тяхната обща спалня и сега предвкусваше уханията на макароните, поръсени обилно със сирене. Неговата вярна любима отпътувала в командировка и забравила, че го оставя без ключ. Мъжлето доприпка и откакто го прие без разпит ѝ се усмихваше неуморно.

- Ще направя ремонта, ще видиш! Само ми кажи какви точно плочки искаш! – изпъчи напред раменете си, опаковани в карирана червеникава риза.

Ядяха и в стаята се настаняваше мирното съвместно съществуване. Мъж и жена, които похапват и възпитано пазят тишина, за да не се задавят.  Не смееше да се хване на хваленето му, защото не беше заявил, че ще остане при нея. Каза само, че няма ключ за онзи апартамент и попита може ли да остане. Тя си припомняше начините, чрез които жена на четиридесет и пет години би могла да задържи мъжа си, ако той е запленен от образа на тридесетгодишна госпожица. Повече нямаше къде да отслабва, а пластични операции не ѝ бяха по джоба и по мерака, така че вече измисляше как да се отърве от спалнята срещу по-малко легло. Дъщеря им се омъжи наскоро и беше хвърлила око на тяхната нова спалня. Едногодишна и неупотребява много.

Странно, преди да заспи миналата и по-миналата нощ си представяше как банята добива един по-нормален и обитаем вид. Но пропъди бързо виденията. С непознати майстори не ѝ се занимаваше. А нейничкият си отспа хубаво и взе да споделя същите фантазии. Трябваше да включи в сутрешните позитивни изречения и нещо за ремонта в банята, но с повече конкретност: цвят на плочките, огледала, вана, завеса, шкафче, хавлии. Подробностите даваха чара на всяко произведение. А банята, в която тя обичаше да се задържа с часове, си беше произведение на удоволствието! Замисли се да сподели довечера преди заспиване, за всеки случай, на ум детайлите по изпълнението. Нищо чудно възглавницата да препредава нейните мечтания. Стига той да сподели общата им спалня и тази нощ...

- Плочките ще са в кафяво! Така ще отиват на изрусените ти коси. Огледалото ще бъде на тавана, над ваната и отдясно. Хем ще се наслаждаваш на водата, хем ще се оглеждаш... – изрече изпуснатите ѝ неслучайно мисли преди заспиване и веднага след събуждането.

Тя беше победител. Тя вървеше към своята представа за идеална баня. Щом си легнеше и ръсеше като трохите в приказката за Хензел и Гретел мечтания за ремонта, доуточняваше и изпипваше материалите и разположението.

Мъжът ѝ се повъртя още десетина дни при новото си гадже, но когато се оказа, че тя не умее да готви и държи котаракът ѝ да се гушка до тях, отново стана част от фамилията.

Ремонтът приключи и сега на ход е следващият телепатичен експеримент. Има или няма, но са повече от пет години, откакто не е чувала от устата му че я обича.

Ляга си, затваря очите и почти му заповядва да ѝ направи признанието. В петъка, в съботата, най-късно в неделя.

- Обичам те!

илюстрация: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева