Леа Коен: "Събирачът на дневници"

СЪБИРАЧЪТ НА ДНЕВНИЦИ:

 

 

"Великолепно конструиран текст, който не ви оставя на мира, докато не го прочетете."

                                              Любен Дилов - син (ТВ 7)

 

 

"Един от най-добрите романи, които съм чел през последната година."

                                               Георги Коритаров (ТВ плюс)

 

 

"Завладяващо четиво, модерно написано."

                                                    Светлана Дичева (БНР, Хоризонт)

 

 

"Хитов роман! Ще стане задължително четиво това лято."

                                                     вестник "Уикенд"

Синопсис

Първа част – "Смъртта на Царицата на чардаша"

С чувство за хумор, самоирония и дори сарказъм симпатичният издател Нестор Калев разказва последните събития от своя живот. Годината е 2013, той е потънал в грижи в една объркана страна, която живее на ръба на законите и на реда.

Нестор има две основни безпокойства: как да предоврати фалита на малкото си издателство и как да лавира в сложните отношения между двете жени на своя живот: 26 годишната Лидия, танцьорка в нощен бар, и 75 годишната Нели Калева, бивша оперетна танцьорка и негова майка.

Докато прекарва няколко откраднати следобедни часа с Лидия /приятелка на подземния бос Алексей Улански/, майка му съобщава разтревожена за внезапната  смърт на своя колежка от оперетата Силва Балканска, някогашна Царица на чардаша.  Калева настоява Нестор да отиде в апартамента на приятелката и колежката й, с която е разговаряла наскоро.

Полицейският инспектор Кубрат Генов е вече взел в ръце следствието, но допуска Нестор и любопитната Лидия до апартамента на Балканска.  Оттам съобразителната Лидия излиза с неочакван трофей: стар албум със снимки от оперетни представления и с изрезки от вестници. Албумът е бил притежание на прочутата в миналото кабаретна актриса Естер Бергер, внезапно изчезнала през пролетта на 1943, без да остави след себе си следа.

Любопитството на Лидия отвежда Нестор, майка му и приятелката му на представление в Оперетния театър, където са се подвизавали покойната Балканска, изчезналата Естер и самата Калева. Там Нестор и Лидия срещат Бай Моис Яков, колоритна фигура с необикновена съдба. Моис е на достопочтената възраст от 102 години, но продължава да изпълнява длъжността на портиер в Оперетния театър, с който е свързан целият му живот, подробности от който не са известни на никого.

Необразованата Лидия получава своето първо кръщение в изкуството в компанията на група български евреи от Израел и открива силната им, традиционна привързаност към този жанр. От своя страна Нестор открива неясни зависимости между смъртта на Балканска и безпокойствата на неговата майка.

Водени от любопитство, но и от лични подбуди, които прикриват един от друг, Нестор и Лидия решават да посетят тайнствения портиер Бай Моис в собственото му жилище. Той е жива история на оперетния театър и двамата се надяват да научат повече подробности както за Балканска, така и за Естер. Там ги очаква изненада: Бай Моис се оказва собственик на голяма и луксозна триетажна сграда, която портиерът-милионер е превърнал в общежитие за особено възрастни пансионери. Десетината старци на възраст над 90 са повече гости, отколкото наематели на своя благодетел. Бай Моис разказва накратко историята на живота си и на своето наскоро придобито на лотария богатство като оставя Нестор и Лидия в дълбоко съмнение относно истинността на версията му. Играейки си с тях като котка с мишка, той ги кани на 95 годишния рожден ден на своя пансионер Стоян Александров, Стуни, като им обещава повече подробности.

Две събития внасят още по-голямо объркване в отношенията на Нестор с двете фатални жени на неговия живот. Майка му Нели Калева го изненадва с объркана изповед за своето минало, когато е станала причина за смъртта на висш партиен функционер, умрял от инфаркт в обятията й. Тя доверява на сина си, че починалата Балканска й е помогнала да прикрият участието на Калева в тази смърт, но е описала това събитие в своя дневник. Калева моли Нестор да открадне дневника. Колкото до Лидия, във вечерната емисия на телевизията Нестор вижда репортаж за бруталния арест на нейния любовник и покровител Алексей Улански. Нестор посреща новината със смесени чувства: злорадство към омразния съперник и страх, че Лидия сега ще увисне на врата му.

Преди още да реши, как да се справи с деликатните си отношения с двете, Нестор е изненадан от обстоятелството, че те вече са намерили начин да се срещнат. Дневникът, който Лидия е присвоила в жилището на Балканска, не е обаче тетрадката, която Калева търси.

Втора част – "Добре информирани лица"

През следващите няколко дни издателят Нестор получава няколко странни ръкописа от анонимни източници.

Първият представлява разказ на железничар на име Стоян, който разказва живота си в началото на 40-те години, когато обстоятелствата го срещат с кабаретната актриса Естер. Разказът е недовършен и оставя в недоумение издателя.

Няколко дни по-късно той получава и друг, по-обширен текст, писан от жена. Получателят този път е полицейският инспектор Кубрат Генов, който подозира, че самият издател е замесен в изготвянето или изпращането на ръкописа. Новият текст е от името на някоя Боряна и разказва също събития от началото на 40-те години, в които отново се споменава името на Естер.  В нейното изчезване са намесени „добре информирани“ лица, между които министерски съпруги, дипломати и дори принц Кирил и Алберт Гьоринг.

Водени от различни мотиви, Нестор Калев и Кубрат Генов искат да открият източника на тези ръкописи и да идентифицират авторите им. Ръкописите хвърлят светлина върху изчезването на Естер Бергер през март 1943 г., когато се осъщуствява първата депортация на евреи от България за лагерите на смъртта, и дават основание да се предполага, че Естер е била натоварена с останалите.

На погребението на починалата Силва Балканска Нестор и Лидия се срещат с нейния син Максим, напуснал отдавна България и заселил се в Австралия. Те откриват, че Балканска е била за кратко омъжена за илюзиониста Балкански, чието истинско име е било Бергер. Любопитни да разберат дали изчезналата Естер не е негова роднина или дори може би баба, те се сблъскват с враждебността на Максим, който отрича всякави еврейски корени и ги предупреждава да не ровят около миналото на майка му.

Междувременно настъпва денят за празненството на бай Моис, на което Нестор и Лидия са поканени. Чака ги изненада. Пансионът е превърнат с декори и костюми от театъра в старовремско кабаре, в което звучат чардашите на Имре Калман, така както са звучали по време на изчезналата Естер. В тази гротескна инсценировка, дело на самия стопанин, Бай Моис представя своите пансионери, дегизирани като персонажи от прочутата оперета. Нестор и Лидия се запознават с полупарализирания рожденик Стуни, в когото издателят подозира авторът на ръкописа за железничаря. Гротеската заплашва да завърши почти драматично поради силното вълнение, което предизвиква у Бай Моис донесеният от Нестор и Лидия подарък – дневникът на Естер. Тържеството се прекъсва, без двамата да разберат какво свързва Бай Моис и неговите пансионери с историята на Естер.

Трета част – „Събирача“

Инспекторът Кубрат Генов подозира издателя Нестор в манипулации с ръкописа, който му е предоставил, и организира обиск в офисите на издателството му. Там намира ръкописа на железничаря от Кочериново. Генов иска да узнае истинските автори на анонимните ръкописи и е убеден, че Нестор е замесен в тяхното изпращане, а може би и изготвяне. Нестор изпитва силна антипатия към полицая и отказва да сътрудничи, при което Генов изиграва своята най-силна карта: той разполага с необорими доказателства, че майката на Нестор, Нели Калева е била последната посетителка в дома на мистериозно починалата Балканска и вероятно дори причина за нейната смърт.

В последвалото бурно обяснение между майка и син Нестор научава, че Калева наистина е посетила Балканска, за да й поиска прословутия й дневник. Двете са се скарали остро и в резултат на настъпилото спречкване Балканска е починала от инфаркт. Калева е напуснала жилището, без да намери дневника, за който е дошла.

Нестор е отчаян и в търсене на изход отново отива при Бай Моис. Отдалеч вижда некролог на оградата на къщата, починал е Стуни. В некролога е отбелязано, че е роден в Кочериново и най-после недосетливият Нестор разбира истинската идентичност на приятеля на Бай Моис. Преди да го отпрати портиерът-милионер му предава Дневника на Балканска, който неговият предан адютант Иван е откраднал от жилището й веднага след смъртта й.

В апартамента на майка си Нестор протича дневника, пълен с шпионските наблюдения на Балканска върху личния живот на нейни колеги и обществени лица. Очевидно певицата ги е използвала за шантаж. Отвратен, Нестор изгаря дневника.

Щастлив, че е спасил поне една от двете жени, които съсипват живота му, Нестор търси другата, от която вече два дни няма вест. За това има сериозна причина – Лидия е в болница, пребита от хората на Улански и със счупена ръка. Нестор се втурва да спасява и нея и разбира, че тя е била наказана от момчета на  гангстера поради това, че е отказала да свидетелства в негова полза след ареста му. След известна борба със себе си, Нестор предлага на Лидия да се премести да живее при него.

Нестор получава нов ръкопис, този път подписан. Това е дълго писмо от Бай Моис, в което старецът разказва историята на своя приятел Стуни.  Стуни се влюбил през 1942 година в кабаретната актриса Естер, въпреки че тази любов никога не се осъществила. Станал постоянен посетител на кабарето и на театъра, където Естер играела. Когато унгарката изчезнала, направил всичко възможно, за да я намери. От свои колеги в железниците разбрал, че има събрани евреи, готвени за транспорт в Полша, в лагер в южна България. Стуни стигнал до лагера, но евреите вече били заминали с влакове, за да бъдат откарани с кораби във Виена и оттам в Полша. Стуни се втурнал от гара на гара и стигнал до Лом, тъкмо навреме, преди да качат евреите на шлеповете. Видял се с Естер, срещата им били сърцераздирателна, защото не могъл да я задържи на брега и тя отплувала с останалите Не могъл никога да я забрави.  Съдбата срещнала много по-късно Бай Моис със Стуни. Портиерът-милионер също посещавал редовно кабаретата и си спомнял за Естер. Стуни станал негов другар, а по-късно и първият му пансионер в пансиона за възрастни. Бай Моис го чувствал като брат.

Лидия прочита също писмото на Бай Моис, но разкрива между редовете истина, която е убегнала на Нестор: не само Стуни, а и Бай Моис е бил безумно влюбен в Естер, тя е връзката между всички техни познайници от пансиона.

Преди да разбулят тази загадка, се случва страшно събитие: къщата на Бай Моис пламва в страшен пожар, предизвикан от самия собственик. В пристъп на помрачение, той решава да изгори всички дневници и въпреки протестите на неговата гувернантка Боряна, сам прави клада с тях. Цялото минало на Бай Моис, на неговото депортирано семейство и на Естер изгаря в пожара. Самият Бай Моис е отведен в болница, а Нестор и Лидия приютяват Боряна в апартамента на Калева.

Нестор посещава стареца и другите пострадали пансионери редовно в болницата и научава постепенно и липсващите части в историята на Бай Моис и Естер. Това е дълга и мъчителна изповед за вината и угризението, която на края на своя живот Бай Моис намира сили да сподели. Той умира успокоен, че е намерил изповедник в лицето на Нестор.

Лидия от своя страна настоява Нестор да възпроизведе историята под формата на разказ, който да опази остатъците от дневниците на Събирача.

Така се появява романът „Събирачът на дневници“.

Откъс от романа на Леа Коен "Събирачът на дневници"

Отзив за романа от Милена Фучеджиева тук

Повече за Леа Коен в Уикипедия тук

илюстрация към текста: Георги Чепилев

редактор: Христина Мирчева