по заглавие   по съдържание

Людмила Миндова: "Почти зима е и небето е ниско"

25.11.2014
Снимка 1
Людмила Миндова пише на ръба на личното и политическото, в тази точка на болезнено срещане, което май е единствено възможно писане днес и тук. 
Георги Господинов
 
В "Тамбос" смайването е и преди, и след познанието. Което, вярно, е тъга, но и ярост, и сила, и ново удивление.
Нева Мичева
 
 
КРАЯТ НА ИСТОРИЯТА
 
Падна релсата,
след нея завесата...
Историята дерайлира отгоре ми.
 
А всъщност миех прозорци.
 
ПОКРИВИ
 
Защо играхме с парцалени кукли?
За да се научим да не вадим парцалите
на другите.
Защо играхме с плюшени кученца,
пълни със слама?
За да се научим да щадим сламката
в окото на другия.
Защо се въргаляхме с тези играчки
по прашните покриви?
За да научим, че прахът обича покриви,
а тях ще ги обичат и децата ни.
 
В СОФИЯ
 
Почти зима е и небето е ниско,
с цвят на градски гълъб през деня.
Хвърлям царевични пръчици
в шапката на времето.
 
 
 
стихотворенията са от книгата на Людмила Миндова "Тамбос"
ИК "Жанет 45" 2014
Редактор Марин Бодаков
Художник Кирил Златков
 
 
 

 
 
редактор: Христина Мирчева