по заглавие   по съдържание

Петър Чухов: "Перли"

17.12.2014
Снимка 1

Обичам да флиртувам със сервитьорки. Тези обикновено безобидни интелектуално същества странно ме вдъхновяват. Но реакцията ми е, меко казано, неадекватна: опитвам се да ги впечатля с изречения, приличащи на товарни влакове с по три локомотива, на които е невъзможно да преброиш вагоните. Да ме изслушат докрай значи да получат световъртеж, затова те се оттеглят с усмивка и надежда, че ще съумея по-подходящо да изразя отношението си. Оставял съм стихотворения на гърба на сметката, адреса си, телефона, но нищо не ми е показвало, че друго, освен бакшиша, е било прието с внимание.

- Понеже ти слагат да ядеш, виждаш в тях майка си и затова така отчаяно държиш да им се харесаш! – намигна ми Краси, когато ракиите ни дойдоха, а поредната ми остроумица отскочи от късополата девойка като стрела, изстреляна срещу танк.

- Майка ми никога не ми е слагала да ям! Напротив, веднъж даже аз си бях сложил, а тя ми се ядоса за нещо и прибра всичко обратно в хладилника: “Щом не ме слушаш – каза, – няма да ядеш!”

- То е същото! – упорстваше партньорът ми по питие, който е психолог. – Опитваш се да компенсираш! Е, хайде, наздраве!

Въоръжен с ново познание за себе си, нетърпеливо очаквах следващото появяване на сервитьорката. Видях я да се задава с добре извисени масиви овчарска салата. Реших да си мълча и само да я гледам. Тя наближи. Приличаше на печеливш лотариен билет – нямаше да издържа, щях да ѝ го кажа, но краката ѝ изведнъж се подкосиха, политна напред и стовари чиниите в скута ми. Инстинктивно се хвана за покривката – падайки, свлече от масата чашите ни, заедно с прибора за овкусяване. Краси хлъцна психотерапевтично, а аз скочих, изтърсвайки всичко от себе си върху сгромолясалата се пред стола ми дама.

“Свинщина!” – мина ми през ума. Моят панталон си беше запазил парченца сирене и шунка, на които се наслаждаваше ведно със семенца от домат, повехнало кръгче краставица и омърлушено резенче чушка.

Отръсках се гнусливо и с тягостно чувство се опитах да помогна на охкащата сервировачка.

- Не я пипай! – извика Краси. – Остави я да се оправя сама! Даже не е зле да я ритнеш!

Погледнах към внезапно порасналите на краката ми кубинки. Към черните кожени дрехи. Краси беше станал и извади нож с трийсетсантиметрово острие. Тогава жена му започна да пищи.

- Жена ми ли? Че какво прави тя тука?

- Сигурно участва в психотерапията! Ти по-добре знаеш, нали си психолог!

- Не искам жена ми да се замесва! Албена, отивай си вкъщи, при децата! Те имат нужда от теб! – заповедническият глас прекъсна пищенето и избута пищящата към изхода. Сервитьорката беше станала. Трепереше ситно и отстъпваше към кухнята.

- Защо не я ритна? – попита Краси, прибра ножа и си сложи очилата, 6 диоптъра. – Щеше да е много полезно!

После двамата се преместихме на друга, чиста маса. Той запали цигара, аз запрелиствах менюто. След малко дойде сервитьорката – лъчезарна като ракиите, които ни носеше.

- Извинявайте, че се забавих, но “Сливенската перла” беше свършила. Специално ходих до склада да взема...

- Но, госпожице, истинската перла сте Вие! Дори и да не сте от Сливен, аз... – дадох зелена светлина на поредната си композиция с три локомотива. Краси ме погледна, поклати глава и с примирение посегна към чашата си.

 

от новата книга на петър Чухов "Камуфлаж", ИК "Жанет 45" 2014
оформление: Капка Кънева

 

Петър Чухов и "Камуфлаж" в "Диаскоп: "Петър Чухов под прикритие"

 

илюстрация: ©Студио Диаскоп

 


 

редактор: Христина Мирчева