по заглавие   по съдържание

БЪЛГАРСКИ ОБИЧАИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ: "Ха, ставай, че Баба Коледа дойде!"

23.12.2014
Снимка 1

"БЪДНИ ВЕЧЕР" от Тодор  Г. Влайков

Ето го, най-после, и Бъдни вечер. В събота кака е раздигнала и разтребила всичко, както бе за службата. Мен ме не сдържа на едно място, сега съм при кака, помагам ù да постила шарените черги, па току ще изскоча в къщи да видя, какво прави мама. Тя вече е приготвила много неща и от захлупените менчета, тенджери и гърнета около огнището се носи миризма на хубави гозби.

Тате се прибра тая вечер по-рано. Той е важен, както винаги, но в същото време и благоразположен. Изправя се, според свой навик, с гръб към пещта. Тя е много топла. Че сега мама, както никога, повторно я е запалила. И видях, турна вътре един голям кютюк – бъдникът било това. Ще гори той цялата нощ. Кака внася голямата паралùя и слага я не до пещта, както други път, а под коностаса, дето свети добре измитото кандило. Мама запринася от къщи каквото е приготвила и каквото трябва, и заедно с кака започват да нареждат бъдни-вечерската трапеза. Аз, свит до байко в топлото кюше, нетърпеливо хвърлям поглед към широката паралùя, която все повече се пълни и кùти с различни работи.

Когато всичко е напринесено и подредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралùята. Скоквам бързо и аз отивам, та сядам до коляното му. От другата му страна пък тихо се намества байко. Като дотъкмява още едно-друго и мама присяда отсреща, а до нея и кака.

В средата на паралùята е сложена бяла хубава загладена турта. Върху нея е поставена разлата паничка с мед. До туртата в малък съд, напълнен с пепел от огнището, гори забодена восъчна свещ, а до него из кадилницата се дигат струи дим от измирски тамян. Наоколо са наредени гозбите: в един тас е джурканият боб, нарязан на квадратчета и полян отгоре с петмез, в сахан са свитите от пресол пилци с ориз – така казвахме на сармите, в голяма паница е сипан ошав, а в друг разлат съд са сложени орехи, лешници, ябълчета и смокинки.

- Сега да се отчете молитвата! – нарежда тато. Байко се изправя. Ставам и аз и казвам: „Святий Боже”. Всички се кръстим. След това байко изчита. „Ядят убози”. Мама взема димящата кандилница и прикадява три пъти паралùята. Кади после и по всички кюшета на собата. Излиза да прикади и в къщи. И като се връща, туря кандилницата под куностаса на своето място.

Сега тя разчупва туртата и слага пред всекиго по един къс. – За много години! – дума тато и натопва залък от туртата в мед. – Амин, дай Боже! – викаме всички и също започваме да топим. Много ми се вслажда топлата чиничена турта с медец! Ала тамам се разяждам, неизтопил още половината от меда, мама вдига паницата. – Тоя да остане, та да се намира през годината за лек, - и поставя в средата на паралията пак джуркания боб. Сладък е и той. И ям го с особена охота. Че тая гозба мама готви само на Бъдни вечер, та цяла година копнея за такъв джуркан боб...

Като се наяждаме, мама взема и раздава всекиму от нас по един орех. – Чукни си сега твоя, да видим какъв ти е късметът. – Ще бъдеш здрав цяла година! – дума весело и подава ми след това една ръка ябълчета, лешници и смокини.

Тато се кръсти и става. Ставаме всички. Кака не раздигва паралията, а само я помества в кюшето, под куностаса – трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Иисус, да има Божата майка с какво да се покани. Щом примита трохите, кака бърза да приготви леглото за спане. – Нима се свърши вече Бъдни вечер? – и с незадоволство поглеждам към леглото. – Сега ще легнем по-ранко, - отвръща мама, - нощеска ще дойде баба Коледа да те събуди.

Преди да си легна, излизам да се поразходя навън. Колко на хубаво се е размирисало вкъщи! Из закачения над огъня медник, който силно ври, се подават големи уши – ушите на свинската глава. До него в по-малко менче нещо весело клока. То изпуща гъста пара. Поназъртам – премятат се там завързаните краища на дебела кървавица... Веднъж да се мине и тая нощ.

През нощта ме пробужда някакво шумолене. Чувам маминия глас: - Ха, ставай, че баба Коледа дойде! Стани да видиш какво ти е донесла. – Разтърквам си очите и скоквам бързо. Всички са вече на крак. Тато и байко са се май стегнали. Гледам, над раклата  е наредена и моята нова премяна. Измивам се вкъщи и почвам и аз да се обличам: нова риза, нова антерийка, нови чиширчета – колко нови неща! Само поясът и минтанчето ми са лански, ама и те са още като нови... И какви шарени чорапи ми е оплела мама. А ето ги най-после и новите постелчета. Не мога да се нарадвам на хубавата коледна премяна!...

Черкова пуща още в тъмно. Връщаме се радостни. Ще се облажим сега. Мама принася в саханче парченце от кървавицата, а в друго – рязанчета от черния дроб на свинята, пържени с миризлива шарена сол, слага ги на пресланото скемлè, нарежда наоколо тънки порезанчета от коледния кравай и поканва ни да отговеем. Колко са вкусни джигеретата! А пък кървавицата – пръстите да си оближеш!

Тато полегва до пещта да си почине. – Хайде, потърколи се и ти до баща си да си поспиш, казва мама. Не искам. Сдържа ли ме мен сега да легна да спя! И излизам вкъщи, та сядам до огъня, над който довира пресолът със свинската глава. Ала и там ме не сдържа. И час по час току ставам да поотворя вратата на отвода.

Не е ли взело вече да се разсъмва?

 


 

редактор: Христина Мирчева