"Контрастите в живота" - свръхбогат, свръхбеден

05.01.2015
Снимка 1

За класическата комикс лента "Контрастите в живота" и за богатия старец и славянина роб в картината на Александър Иванов "Явяване Христа на народа"

 

В класическата комикс лента "Контрастите в живота" е даден следният пояснителен текст във вид на монолози:

СВРЪХБЕДНИЯТ – "Не мога да разбера, защо вестниците пишат, че зимата била мека и топла"

СВРЪХБОГАТИЯТ – "Толкова много спах в тия заседания, че просто не ме хваща сън. Ако така продължава работата ми, ще трябва да искам възнаграждение и за сън".

Днес по целия свят хиляди хора протестират срещу "свободната търговия". Защото това е нов тип хегемония в света, която може да се нарече не икономика, а иго-номика. Тъй като дори не вече парите са в основата на всичко, а спекулативната икономика, която дава възможност на изключително богатите да правят пари по-бързо, а бедните държави колкото и огромни усилия да полагат винаги ще имат несъществени резултати. Главна причина за прогреса на класата на свръх богатите държави са технологиите. Но технологиите нямат влияние върху живота на по-слабите държави и те са обречени на безработица, банкрут, нисък жизнен стандарт и свръхбедност. Всички са съгласни, че днешното общество преживява тежка криза и че трябва да се лекува. А болестта е разгръщането на егоизма в стопанската сфера. Днес търговската каста е поела в свои ръце управлението на света.

През ХV век, след смъртта на Савонарола, търговци построили огромно златно иглено ухо и прекарали през него камила. Искали да докажат, че и богатите могат да влизат  в Царството небесно.

Художникът Николà Пусен  пояснява, че живописта не е нищо друго освен изобразяване на духовни понятия, въплътени в телесни фигури. Три картини размишляват за съдбата на руския народ във връзка с историческата асоциация: "Последният ден на Помпей" от Карл Брюлов, "Явяването на Месия" от Александър Иванов и "Медната змия" от Фьодор Бруни.

"Гибелта на Помпей" от Брюлов и "Христос се явява" от Иванов поставят двете основни теми на руското изкуство. Картината на Брюлов изразява ужаса на хората в часа, когато Помпей загива: хаотичните сили на природата погубват една цветуща област и хора. Защо? За какво? Какъв смисъл има? Какво да се прави? Как да се борим? Къде да се търси изход, какво е обяснението?

А в картината на Иванов са представени тълпи народ. Те са се събрали на брега на река Йордан, за да слушат пророка на пустинята. Питат го – "Какво да правим". А той отговаря - "...почувствайте отвращение към лъжата и нечистотиите..."

В картината Иисус Христос върви отдалечен. Художникът е рисувал цял живот – десет години се старал да си уясни образа на Христа, за да го изобрази, но се вижда, че не можел да реши задачата на живота. Затова Христос се явява в далечината, с неясен образ.

Един руски изкуствовед описва посещението си в ателието на Пабло Пикасо: "Аз се поразих, че той сам се спря на "Явяването на Месия" (след като авторът е поднесъл даровете си, между които и албум с репродукции).

- Това е прекрасна композиция – отбелязал Пикасо, сякаш обръщайки се към многобройните противници на Александър Иванов...

Иванов нямал личен живот. Репин го нарича – "нашият велик римски аскет". Често закуската му се състояла от чашка кафе, сух черен хляб, вода и рисуване до края на деня. Но знанията на последните научни постижения били непременно условие за творчеството му. По маниер на фреските от Възраждането Иванов сам себе си изобразява в композицията като "Пътешественик", облечен  скромно, с груба широкопола стара шапка. Но бедното облекло не скрива възвишения строй на душата му- високо и към далечината е устремил погледа си. Разсъждавайки, художникът записва следната мисъл в дневника: "Нужно е да се представи в моята картина лица на разни съсловия, разни скърбящи и обременени..."

И на първи план започва да рисува роб, който се готви да облече своя заможен господар. Тази фигура се явява в един от късните стадий на работа. В главата на роба Иванов успява да намери изразителност в некрасиво лице – усмивката му, това е рядък момент в безчовечният му живот. Важно е да се отбележи, че му е предаден облик не на евреин, нито на грък или скит, а на славянин. От античното изкуство, което изследва Иванов, забелязва, че славяните са изобразени във вид на роби. Но за позата на този персонаж художникът ползва скулптурата "Точилар". Робите първоначално били пленници-врагове, заловени в боеве. Робството е един несправедлив и безчовечен трудов режим. В античните времена най-обикновената и най-тежката работа била възлагана на робите – обработване на земята, борбите в цирковете, транспорта, построяването на пътища, малките занаяти и т. н. Да бъдеш роб, това означавало да принадлежиш на господаря си като някаква вещ или като животно, за негова услуга или удоволствие. Дори Аристотел пише: "Робът е една одушевена собственост, той е един по-висш инструмент..."

Такава била съдбата на безброй много човешки създания. Древните закони не са се занимавали с робите. Църквата подканяла богатите, приели християнството, да освобождават робите си. Както се вижда и в картината на Иванов. Църквата откупвала продаваните роби по пазарите със средства, събирани от вярващите. Освен пленници, в робство продавали и за дългове, защото единствен сигурен капитал са били парите. По нещастен случай цели семейства бивали подхвърлени на законна продажба и ставали роби.

За общото благо няма по-голям враг от индивидуализма – когато всеки тегли към себе си и мисли само за себе си. Тогава е невъзможно постигането на единение, налице са само разпри, безредици и разложение. Егоизмът на отделния човек, който жертва общия интерес за своя частен интерес се нарича индивидуализъм. Ла Брюнер в своята книга "Характери" описва егоиста. Трябва да се помни, че обществото е групировка, сдружение на личности за достигане на една обща възвишена цел, която засяга всички.

 

Автор: Георги Чепилев

 

Репродукции:

1. Българска класическа комикс лента "Контрастите в живота"

2,3. Александр Иванов, "Явление Христа народу"

4. Карл Брюллов, "Последний день Помпеи"

 


 

редактор: Христина Мирчева