Веселина Ангелова: "Любовта е лодка..."

15.01.2015
Снимка 1

ПЛЕСЕНЯСАЛИТЕ ЛИМОНИ ИМАТ СВОЕТО ОЧАРОВАНИЕ

любовта е лодка
която разделя езеро без вълни
без лодкар
лодкарят вика от брега и търси силует
съмва се
часовникът закъснява за няколко разхвърляни листа с дати и случки
любовта е мисъл която нагризва на дупки мозъка
лимони оставени да плесенясат
в чинията
от тези дупки може да излезе хубава снимка
може и да не излезе нищо
плесенясалите лимони имат своето очарование
часовете ме замерят със своите подбрани физиономии
ку-ку
ку-ку
кой смее да се оплаква
?

ххх

любовта е семе
засято от другата страна на луната
цветето поникнало от семето кима
морето 
като кученце клати главица
близва стъпалата ти
хвърлям камък по него

ххх

точно си говорех с чарли... за числото 42... и той ми вика – отвори лапидариума на георги господинов - 42 страница. там пише – доказано е, че вселената се разширява. следователно ние се отдалечаваме взаимно. и аз му казвам: чарли, но аз живея на номер 42 на нашата улица. ти знаеш ли какво значи 42, о, чарли? на всичкото отгоре, днес имаше избори и случайно моето число на бюлетината беше 42. естествено непечеливш номер. а той отвръща: знам, че си мислиш да стигнеш до индия на стоп, но няма да стане. знаеш ли как се изписва 4200 с римски цифри? аз му казвам: не, това го знае синът ми. с него днес учехме къде се слага пълен член. питай дъглас адамс. честна дума... даже не можах да ида до найлона... не се разсейвай - казва ми чарли... мъглявината М42– знаеш ли я? казва се орион. вникни в нея. тя е най - ярката мъглявина. на 1500 светлини от слънцето. а ти ми говориш за индия и за 42ия паралел и за някакви тъжни номера на улици. я се стегни! и аз му викам – абе, чарли, кво да се стягам? днес измислих нова рецепта с карфиол и синьо сирене. освен т’ва, мога да правя и пържени банани. направо съм си стегната отвсякъде, дори мога да тичам за рейса. такъв спринт му удрям, че направо им изпопадват компютрите в раниците ейч-пи на тия, дето са дабъл по-малки от мен. бъди мил, чарли, все пак съм ти ангел от сума ти време...

ххх

първо полувреме на деня. едно на нула за него.

ххх

всички дървета са вишнев сняг. антените по покривите – премръзнали врабешки крачка. всъщност врабци няма. няма? сега антените приличат на стрелки. забити в подпухнали клепачи.

 

Румен Леонидов за книгата за Веселина Ангелова "Кой смее да се оплаква" тук

 

илюстрация: ©Диаскоп

 


 

редактор: Христина Мирчева