Денчо Владимиров: "Мильо партизан" - Забележителности извън Пътеводителя за Пловдив

По цял свят хората, посетили Пловдив през последното десетилетие, отнасят образи от неговите забележителности в хùляди снимки. И на много от снимките е запечатан  известен за пловдивчани,  но останал неизвестен за туристите, атрактивен  монумент на главната пловдивска улица: монументът на Мильо.

Има изписана малка табелка на латиница "MILIO" и на български "МИЛЬО" и  толкоз. Никаква друга информация! Нещо, което  не  може да видите като пропуск  и в най-забутания  туристически адрес по света. А Пловдив, знаете, е бъдещата културна столица на  Европа! Сложили го преди години  на главната улица тогавашните  общинари  този изваян от метал, доста особено изглеждащ мъж, но не се сетили да поставят  и въпросната  задължителна табела с информация  поне на два езика  за туристи,  гости на града  и подрастващите в Пловдив:  кой е всъщност  скулптурният герой?

И се редуват какви ли не трагикомични  тълкувания  и  диалози покрай него …

Ето, гледам група руски туристи  се снима  с Мильо и  търсят   да видят някаква информация за  обекта. Знае сe, че монументи  по принцип  из света се  издигат на известни исторически личности.

И представям си как биха се обърнали руските туристи и другите след тях  с  въпроси към минаващите:

- Ну,  дорогие, извините, скажите нам – КТО ОН? Етот  металический товарищ!?

- Ами…Мильо. – отговарят  им.

- Но кто он? Партизан? Герой труда? Рабочий?  Участник в  подполье, антифашист?  Или он был  хайдут, боролся против турками? А може быть он был отважный болгарский дисидент? Герой Януарской революции 1997 года?

- Ха, ха, ха! - късат се от смях  младежи наоколо. - Какъв партизан, бе, какъв герой на труда! Какъв хайдут!  Просто  той си  е  известна пловдивска капия, чешит! Живял е през комунизма… - опитват се да скалъпят доброволно  някаква туристическа информация младежите.

- Чешит? А что ето значит? – недоумяват руснаците и един от тях предлага. - Наталия Сергеевна, посмотрите в словаре…

И Наташа  гледа с красивите си сини очи в българо-руски  разговорник и открива думата :

- Чеша, о, значит, кто-то  чесаеться… Значит етот монумент  "Почесающийся мужчина"?!

- Гм, интересно получается! – клати глава побелял руснак.  - И у нас  в России  тоже есть  такие чесающие мужчины. В прошлое  они на работе  не  ходили, план не выполняли, только стояли, болтали  и почесавались. И вот резултат – комунизъм мы  не построили!

- Ну, как вам скажу, Михал  Сергеевич, конечно  и в другие стран в мире  тоже  можно увидется такие почесающийся мужчины. Американци, британци, тюрки... монумент  повидимому  интернациональный символ почесающи мужчины  являятся!… -  заключава  друг руснак с явно по-ново глобално  мислене.

- Интересный монумент сделали болгары!- единодушно  обобщават  руснаците и отминават.

А след тях някакъв немски турист се изблещва  и бързо издърпва  децата си от монумента.

- Ахтунг! Дас  ист терористише! Ахтунг! Шпациирен!

- Какъв терорист, бе, майна?! Недей да плашиш хората, майн хер!- намесват се  пак младежите.

Но немецът гледа опулен и зъбите му тракат като на Източния фронт край Сталинград. И сочи с ръка неимоверно издутия джоб на панталона на Мильо, с пъхнатата в него  много надълбоко  Мильова  ръка.

- Айне гранатен! Бум-бум! – трака  със  зъби немецът.  И, аха, да залегне  по инструкциите срещу  терористична опасност в  градски европейски  условия.

Тогава един от младежите  го издърпва настрани, за да не чуват децата и му обяснява на българо-немски, че  Мильо си е запомнен в градската история  така – с ръка в джоба, издут не от граната, а от нещо, което той си имал като мъжка даденост в доста вълнуващ  дамите и по негово време размер. Та и затова скулпторът е подчертал именно  тази характерност   на  надарения   пловдивски мъж, който и тогава, като жив, си  е бил също неотменна част от пейзажа на главната пловдивска улица.  И е изобразен именно на това  място, където често е заставал и мераклийски е подвиквал след хубавите момичета и жени. Но си оставал само с подвикването горкият.

И как ли би се  удивил  днес  той, ако някак си  от другия свят разбере, че  сега  металният му двойник не може да се отърве  ни минута от прегръщащи го, катерещи се по скута му с пламнал поглед  красавици от цял свят.

илюстрация: Георги Чепилев 

редактор: Христина Мирчева