по заглавие   по съдържание

Българска любовна лирика: "Теменужни часове"

10.02.2015
Снимка 1
Мара Белчева
 
*****
Свърши се играта,
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове – цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив,
дето се извива
глъхналия път –
дето мълчаливо
сенки две вървят.
 
Иван Мирчев
 
Вечер
 
От сластни демони измамени,
сковани в огнени звена,
треперят бели колена,
пресекват думите ни пламенни.
 
Примлъква нашето сърце.
Не чуваме далечно пение,
но виждаме там отражението
на нашите девствени ръце,
 
които мълком се прегръщат
и като вази от сребро
блестят под лунното ребро.
И мракът бавно ни поглъща.
 
И слизат лунните стада
от планините със овчари,
изпуснали кавали стари
върху лазурната вода.
 
Излъчва огън тежка лава.
И край телата ни минават
смутени агнета. Мълчат.
Нощта е тиха като смърт.
 
Трифон Кунев
 
Мил спомен
 
Мил спомен от далечното преди –
кокичета на нейните гърди;
      и от косите нежен мирис:
      повехнал цвят, забравен ирис.
 
И сладкий плам на спуснати ръце,
притома на замиращо сърце, -
       и от косите нежен мирис:
       забравен цвят, повехнал ирис.
 
Повехнал цвят, изстинали гърди,
и само спомен от преди, -
        ах, от косите нежен мирис:
        забравен цвят, повехнал ирис.
 
 
 
декоративна винетка: ©Диаскоп
 
 

 
редактор: Христина Мирчева