по заглавие   по съдържание

History of Bulgarian comics: "Какво се очакваше, а какво стана!"

14.02.2015
Снимка 1

"На земята ще останат само пет езика"

Вестник "Марица", петък, 4 юли 2008, отдел "Култура"

Интервю на Евелина Величкова с Георги Чепилев, художник на комикси

Уникална изложба на картини от комикси подготвя пловдивският зограф Георги Чепилев. В експозиция, подредена в Държавен архив, той ще покаже работни скици от рисувания роман из живота на хан Аспарух "Камъкът на мъдреците". Вернисажът е на 26 октомври 2008 година в зала "Съединение" на Историческия музей. Освен картините в експозицията ще бъде представен и новият "Диаскоп" – уникално пловдивско издание в комикси, подкрепено от бизнесмена Димитър Язов.

Идеята на твореца е да възкреси комикс изкуството под тепетата. И чрез него и през погледа на съвременния творец да се покажат интересни исторически факти и сюжети. Затова художникът, автор на първия "Диаскоп", е обединил усилията на своя екип, галерия "Жорж Папазов" и Исторически музей – Пловдив. Заедно ще организират конкурс, в Нощта на галериите и музеите деца ще рисуват комикси и ще се прожектира филм за процеса на създаване на "Диаскоп".

Георги Чепилев, който умело съчетава иконописта с модерните течения и работи в областта на приложните изкуства, се занимава с комикси от години. Той е един от стожерите на рисуваните истории.

Първата статия, в която защитава комикса като изкуство с кадри от неговия първи комикс  от 1980 година за списание "Чуден свят", излиза в пловдивския вестник "Комсомолска искра". Главен герой е пловдивски художник, като за случая са правени специални снимки. Маестрото спасява от изчезване и първия български комикс от 1940 година, като го отпечатва  във вестник  "Артклуб" под заглавие  "60 години комикси".

Благодарение на него пловдивският печат е ракетоносител на първите статии за историята и естетиката на комикса в българските медии през 80-те години на миналия век.

За комикса се заговаря под тепетата от тогавашната интелигенция – Георги Райчевски, Емил Стоянов, Петър Анастасов, Веселин Христов, Николай Казанджиев, Тодор Биков, Жоржета Чолакова и много други.

През 1985 г. комикс изкуството влиза в Годишната изложба на Пловдив благодарение на Георги Божилов, Йоан Левиев, тогава шеф на експертната комисия, и Петър Григоров, автор на комикси. През 1991 г. излиза първият роман в картини на известни произведения от именити писатели. Юбилейният брой с комикс анализ по случай "40 години Рахан" – отпечатан преди дни, се връща с комикс творба в праисторията по българските земи - „Някога край Искъра”, както и с изследването "Скалните рисунки" и възобновява пловдивската традиция.

 

Защо се прави изданието "Диаскоп"?

Ленин е казал: Ако искаш да владееш един народ, отрежи му езика. Походите на Александър Велики са повече научни, отколкото военни – чрез тях бил разпространяван гръцкият език сред покорените. Но тъй като езикът е продукт на манталитета, той трудно се насажда сред чужд народ. По тази причина учените изоставят мечтата за възстановяване единния език, на който праотец Адам е давал имена на животните. Днес специалистите предполагат, че в близко бъдеще на Земята ще останат не повече от пет езика, всеки от които ще е общ за значително число хора.

Езикът на всяка епоха ражда нови понятия. Понастоящем успешно се използват няколко мета езика, основани на универсална писменост – математиката, пиктографията и пр. В пиктографията влизат информационните пиктограми и пътни знаци, символите, създадени от Пикасо – гълъбът на мира, и изкуството на комикса.

Може да се твърди, че комиксът е сред изкуствата, които с най-енергично темпо участват в строителството на общочовешката култура. Той е интернационален език, но трябва да служи за изразяване на индивидуалността на всеки регион и автор.

Често свързваме комикса с карикатурата.

Комиксът говори на достъпен и понятен език, формулиран столетия, защото е информация, език и изкуство. Той носи нови идеи и в него живее душата на народа. Карикатурата е демократично изкуство, формирано от „народните картинки” през Великата френска революция. А тези „народни картинки” са предшественици на съвременния комикс.

Демократична култура  не може да се внесе отвън, защото това вече е тирания. Културата на даден регион, расата му, религията и степента на развитие се въоръжават с демокрацията, като я приспособяват към собствените условия и традиции.

Може ли комиксът да влезе в училище?

Комиксът поднася информацията във вълнуваща, интригуваща и развлекателна форма, колкото и сериозно да е съдържанието. В напрегнатото време, в което живеем, той може да привлече вниманието и на учащите със своите динамични форми. Децата днес не търпят скучни нравоучения, нито абстрактни понятия. Абстракцията, както е казал Кандински, е духовното в изкуството, то е път към съвършенство, но е по-късен етап, за който децата трябва да бъдат възпитавани, за да не се чувстват неудобно като в тесни дрехи.

Има ли наука за комикса?

Той е част от науката за книгата, печатното слово и читателят трябва да е подготвен за срещата с него. Изкуството на комикса е дете на масовата преса и масовото книгоиздаване, но е тясно свързано с киното. Още в първата кинопрограма на откривателите на това изкуство – братя Люмиер, се появява комическата  сценка ”Полетият поливач” – тя е оживяла в движение комикс история. Изследователите на киното признават, че авторите на филми често, вместо да си блъскат главите в търсене на сюжети и трикове, отварят някой комикс. И днес Холивуд закупува от издателство „Марвел” - т.нар. „къща за идеи”, основата за свои филми. Киното се реваншира като обогати културата на комикса.

Това се случва в края на 19-и век, времето на окончателния прелом, когато на репродукционните възможности на полиграфията започва да влияе киното. С „Жълтия малчуган” на Ричард Ауткот започва историята на съвременния комикс и доказва връзката между тиражираната преса и киното. И така: комиксът се ражда едновременно с киното. Подобно на него границите му се размиват между видовете изкуства.

Вестникът не е ли комикс също?

Вестникът и киното са помощни изкуства на комикса. Например текстът във вестника може да има отношение към рисунката, но се отличава с по-голяма повествувателност и е водещ. Вестникът разчита преди всичко на читателя, а комиксът – на зрителя. А разликата между комикса и филма е подобна на разликата между писмения и говоримия език. Близостта им е подсказана от френското название – рисувана лента, но комиксът не е само режисьорска разкадровка и затова се е наложило английското наименование, макар произлизащо от думата „комично”.

Техниката на комикса ни връща във времето, когато между графиката и фотографията е ставала своеобразна размяна на ролите – фотографии, конкуриращи се с художествени картини и графики по вестници, даващи зрителна информация за текущи събития. Живописта и графиката притежават свои средства за придаване на движения – сглобяват различни фази в един зрителен образ. Тъй като фотографията не притежава тези средства за движение, тя не се нуждае  от илюзия за движение, а от реално такова и подхожда повече за направата на кино-филм.

Какво се случва с българския комикс?

През последните 50 години това изкуство на мечтите се развиваше почти като нелегално. Макар с положена традиция. Едва през 80-те  тази традиция се възобнови от специализираните издания „Чуден свят” на Народна младеж, София, в списание „Дъга” на издателство „Септември”, София. Тогава и Пловдив беше съпричастен в опитите за внедряване.

През декември 1985 на Годишната окръжна приложна изложба експертната комисия на пловдивските художници прие в експозицията образци, съкратен вариант на творбата от работата ми като сътрудник към специализираните издания в периода 1981-1984 г. Може да се каже, че тогава в България за първи път комиксът влезе официално в градска художествена галерия. Като резултат последваха: илюстрации в стил комикс за пловдивските вестници и издателства, 30 статии за изкуството на комикса, дори цяла последна страница на вестник с комикс "поучителна почти документална история".