по заглавие   по съдържание

Станислава Чуринскиене: "Second Life: Reloaded "

08.03.2015
Снимка 1

Още един ден, още един град и така няколко пъти. Хората и улиците или ме плашат, или ми изглеждат двуизмерни. Вечер подписвам книги и се прибирам в хотела, на обeд ставам трудно, през повечето време ми е зле, както когато сменям климата. Ами, да – не съм просто в друг град или държава, аз съм на друга планета, триизмерната. Лоша работа – и в двата свята се чувствам еднакво неадекватен чужденец. А Бьорн пълни пощенските ми кутии със съобщения и писма. Никога не е бил толкова активен в комуникацията, може би защото усеща разстоянието, защото знае, че съм навън, и го е страх, че триизмерът може да ми хареса. Не ми харесва, но не му го казвам, нека живее в напрежение. Отговарям на имейлите му съвестно и имитирам искреност толкова добре, че дори и неговите свръхразвити сензори не долавят, че мен ме няма в тези текстове.

Една нощ Бьорн започва да ми липсва ужасно. Липсва ми и автентичното ни, необременено от гордост, неудовлетворени потребности и неясноти общуване, такова, каквото беше в началото на отношенията ни. В хотела си нямам безжичен интернет, а уж сме в двайсет и първи век, по дяволите, затова отивам в най-близкия денонощен интернет клуб. Това е курортен град, който, поне през лятото, никога не спи, така че такива  клубове има много. Сядам пред компютъра, прочитам си еженощната поща от Бьорн, преглеждам съобщения и от другите си, по-маловажни кореспонденти от Мрежата и... не знам какво ме прихваща, но отварям една търсачка и написвам sparker1970. Отново, както и първия път, излизат десетина връзки, но този път не се съсредоточавам само върху първата, а преглеждам всичките.

Пред смаяните ми очи се разкрива истината за виртуалния живот на Бьорн. Той има регистрация в най-малко десет сайта за запознанства, под различни самоличности. Нямам съмнения, че всички са негови и не само заради общия ник. Познавам стила му и това определено е той. Един от сайтовете е неприкрито сексуален, за търсене на хоризонтални партньори. Дори и там Бьорн не умее да е брутален или невъзпитан. Представянето му е просто и прибрано: „Господин добро момче: бих искал да се запозная с подходящи момичета за горещи забавления. Търся истинска дама”. Готова съм да заложа зрението си, че той никога не се е срещал с нито една жена от този сайт. Просто му действа успокояващо да седне пред компютъра, да прегледа съобщенията си и да знае, че има всичките тези възможности, че може да ги управлява. Как знам, че не се е срещал с жени оттам ли? Регистрирал се е като живеещ в Мидландс, Великобритания, и изрично е посочил, че ще отговаря само на съобщения от областта. Но, да припомня, той живее в Осло.

Бьорн се чувства най-значим, когато отхвърля предложения, които друг не би отказал. Като например моето предложение за среща. Аз съм трофей, колкото и нескромно да звучи. Имам няколко издадени книги, млада съм, журналистическата ми кариера върви нагоре. Въпрос на много малко време е политическата формация, в която членувам, да ме постави в списъците на кандидатите за следващите избори. Печеля собствените си пари – не малко. Свястна съм, не съм Айнщайн, но съм по-интелигентна, отколкото ми е нужно, на мен може да се разчита и никой не би ме нарекъл непривлекателна. И Бьорн го знае, но в плановете му за страхотно прекарване не влиза да се възползва от това, а да не се възползва. Между нас двамата има една съществена разлика: аз се ужасявам, че може да ми се случи да зърна истинското нещо и да го изпусна или то да ми бъде отнето. Бьорн се ужасява, че истинското нещо може да му се случи, затова бяга презглава. Засичаме се само в една точка: момента, в който и двамата осъзнаваме, че сме видели истинското нещо. Аз го търся, за да го сграбча, а той – за да го отхвърли. Понеже знае, че не може да го управлява и че някой ден ще го загуби, защото всичко подлежи на сигурно и неотменимо загубване.

Отварям едно от първите писма на Бьорн до мен, складирани в пощенската ми кутия, и чета:

„...и така се оказах с около десет регистрации в сайтове за запознанства. Един от тях – в руски сайт, един украински, американско-канадските дори не ги споменавам, също и британски. Понякога се срамувам от себе си, когато се връщам и преглеждам следите, които съм оставил в интернет. Друг път, в по-еротични сайтове, разни откаченяци ми изпращат снимки на пенисите си и започвам да се чудя дали не е време да си намеря друго хоби. Имах странно преживяване в един сайт... запознах се с една жена и говорих с нея от два профила, веднъж като мъж и веднъж – като жена. Така разбрах колко драматично различни са жените в комуникацията си с противоположния пол и със собствения си...”.  

Аз съм съвестен читател, особено на писма. Никога не прескачам пасажи, чета ги по няколко пъти, преди да отговоря. Къде съм гледала? Какво съм си въобразявала? Този откъс сигурно съм го прочела поне три пъти, защо съм го пренебрегнала и съм си затворила очите? Защо съзнанието ми е натиснало „игнорирай”? Понякога просто не можеш да спечелиш и този случай е такъв. 

Най-после окончателно ми става ясно, че Бьорн е непобедим, защото е оръдие в ръцете на Кучката, а тя е безкрайна и е по-голяма и по-умна от всички ни. Тя вижда през нас, ние сме й ясни, тя знае най-мръсните ни тайни, най-дълбоките ни страхове, неудовлетворените ни потребности също и вече отдавна ни е скроила шапката на всичките. А единственият начин да се спася е да бягам. Гледай сега, Бьорн, виж как се прави – ето ти едно показно и дано някой ден ме последваш!   

 

откъс от книгата на Станислава Чуринскиене "Second Life: Reloaded"
Първо издание - изд. Асима 2008
Второ издание  - изд. Президент 2014
 

 

Отзив за книгата "Second Life: Reloaded" от Иглика Дионисиева:

 

илюстрация: ©Студио "Диаскоп"

 


 

редактор: Христина Мирчева