по заглавие   по съдържание

Историята на комикс изкуството като наука за човека

24.03.2015
Снимка 1

Комиксите, едва новопоявили се като изкуство, започват да девалвират, защото не се предлагат ценности. Ценности, които може би съвременното общество не е в състояние да предложи. Описването на комикс развитието във вид на систематичен каталог запълва само голямата празнина в живота на народната библиотека. Интересите на библиотечния посетител много често налагат бързина в справката. А предлаганата схема най-лесно ще го отведе до търсената книжнина, но няма да го запознае в подробност с класификацията. В случая механично е внесена новост от дадена област на човешкото знание. Изпълнява се един дълг към обществото и културата.

Но историята на деветото изкуство не е опис на хронологично подредени произведения, а преди всичко история на човешката индивидуалност. Настоящата изследователска статия се определя от необходимостта да се създаде нова методика за изследване историята на българските комикси. Създаването на подобна методика е твърде трудоемка поради необходимостта да се систематизират и съпоставят множество художествени произведения от пещерните рисунки до сюрреализма. За да даде резултат подобно изследване, се изисква да се проследи не само хронологията на запазените протокомикси и комикси, но и да се систематизират според значещи елементи от специфичният им език и след това да се съпоставят. В същото време изследванията да се поставят под призмата на жанров и макрожанров анализ. 

Подобно отношение към изкуството очаквал и Пикасо: "Как мислете, защо аз датирам всичко, което рисувам? Защото не е достатъчно да се знае само произведението на художника. Необходимо е да се знае кога е направено, защо, как, при какви обстоятелства. Без съмнение ще възникне наука, която ще се нарича „наука за човека – тя ще се стреми да проникне в човешкото същество посредством творящия човек. Ето защо аз оставям пълна документация."

Тук е мястото да се припомни една мисъл на същия художник, често цитирана от издание "Диаскоп" – "Съжалявам само за това, че през живота си не нарисувах нито един комикс". Обществото по онова време не е било готово да разбере комикса като изкуство. И днес също. Вече 7 години от определянето му като деветото изкуство, все още няма канон и собствен изобразителен език.

В сегашното „след постиндустриално общество” нараства потребността от по-живо и по-демократично изкуство, по-свободно и свързано с по-широките социални слоеве. Всяка епоха не само създава свои герои, - тя вижда по своему света и твори свои образни форми. Както се каза по-горе, комиксът е вече изкуство, но до днес няма ясна дефиниция за него. Забележете затрудненията и на чуждестранните специалисти. При решаването на този много сложен и важен проблем трябва да се има предвид множеството аспекти. Най-важният е, че без посочване на общото в определението на деветото изкуство, не може да се разбере нито една от степените на историческото му развитие. Комиксите във всяка епоха имат общи признаци. В същото време това общо (намерено чрез сравнения) е нещо многообразно разчленено. Именно това различие от всеобщото в комиксите през вековете съставя развитието им като изкуство.  Необходимо е да се изразят с различими определения степените от развитието и така да се изявят исторически формираните различия. Но преди да се изследват жанровете и стиловете, е необходимо да се посочи архетипа и в какво се състои канона, каноническата му структура.

Нека изследваме кои съвкупности – общи, съществени и необходими, са достатъчни, за да се отличи комиксът от другите изкуства. Картината на общото развитие може да стане обективна и пълна, когато се съберат и сгрупират многообразните комикс проблеми и се съпоставят в тясното им преплитане, скрито под слоеве напластявания.

Историята на комиксите трябва да започне с въпроса „Кой е главния обект на това изкуство?”.

Последователното историческо развитие като цяло ни дава идеята за навлизането в човешкото, индивидуалното и духовното. По-важните протокомикси от различни в хронологията исторични моменти до появата на комикса като изкуство, изразяват следната мисъл: „самоорганизацията на човечеството, неговото себеутвърждаване и възход, същевременно обременено от вътрешно трагично раздвоение, но не губещо надежда за светли идеали”. Ако приемем за най-древни комикси скалните рисунки (виж статията в книжното издание на „Диаскоп” от 2008 г. тук) ще видим, че изобразения човек е с маска (дебнещ животно за улов) или безлик. Първоначално човекът и животното не са свързани в изображението, но на по-късен етап това става чрез действие и резултатът от него (стрелата в лъка и ръката на ловеца и същевременно друга стрела, забита в тялото на животното). По-късно започват опитите да се изобрази сцена с предшестващо събитие (от ловеца се проточва линия към жена, произнасяща магични заклинания за успешен улов). Последни са най-сложните изображения, представящи отношения между хора – напр. воюващи помежду си. Човекът става герой на изобразително повествование. Кръгът на безликите герои и изкуството от скалните рисунки у нас се затваря с историята за "Палавото кюфтенце". Не е тук мястото за подобно проследяване развитието на протокомиксите. Техния схематичен план е публикуван още в първата статия „Изкуство ли е комиксът” от средата на 80-те г. (отпечатана във вестник „Комсомолска искра”): „Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя: египетските стенописи и релефи, асирийските и шумерските статуи; в гръцкото изкуство това са архаическият релеф и вазовата живопис, а по-късно – фресковите цикли, житийните икони, многометровите свитъци в Китай и Япония... и пр.”

Ще припомним, че по времето на отпечатване тази статия, България е зад желязната завеса и наименованието „комикс” беше табу. Чест прави на редакторите, проявили смелост и далновидност за внедряването у нас на бъдещото изкуство. Макар и нескромно, връщаме се към посочване на тази първа у нас статия заради анализа. След безликия човек от праисторията, изобразил своите трудови действия и движения, следват първите признаци на индивидуалното, пак чрез тежкото и външното – увеличения мащаб на фараона и приличащите си като две капки вода хора от тълпата - образа на масата.

Времената се изменят, а с тях се изменя и представата за човека. Днес е много лесно да се направят подобни сравнения в Интернет и който ги направи ще види, че материалът на тези антични комикси е недуховното и тежката материя, като без внимание остават индивидуално неповторимото у човека, неговото вътрешното състояние (субективното) - духовния му свят, настроенията, мислите и чувствата. А в съчетаването на индивидуално неповторимото с емоционалната експресия се намира пътят към демократичното изкуство. Ето защо произведение като Траяновата колона в Рим, която не предава сложно душевно движение и мисли, и е лишена от мимика, се намира на трета и четвърта степен при формирането на комикс изкуството. Голямо постижение е спирално развиващата се релефна лента от колоната на Траян (приличаща на кинематографска лента) и  многото образи на императора които без усилие  се различават из каменното повествование. Има опит за сближаване на изобразителното повествование с литературното (т.е. развиващо се във времето), има и минимални изменения на императорското лице, родени от драматичното движение на изобразените събития, но липсва най-главното за изкуството на комикса. Хегел пише: ”Наистина древните може и да са рисували портрети превъзходно, но нито схващането им за природните неща, нито възгледът им за човешките и духовни състояния са били в такъв вид, че да може да получи израз едно интимно одухотворяване, както в християнското изкуство”. И наистина, повествованията в картини през вековете ни показват, че гръцкото изкуство надминава египетското, а римското надминава гръцкото, имайки за свой предмет израза на вътрешния свят на човека, който все още не достига интимността и дълбочината на чувството, съдържащи се  в християнския начин на изразяване.

И така - стремежът да се осмисли човешкото съществуване винаги е съпътствувал развитието на комиксите. Героят се стреми да определи мястото си в света, жизненото си предназначение, да проникне в тайната на собственото си битие. Естествено това са постоянни проблеми, защото те неизбежно са стояли в една или друга осъзната форма пред човечеството в историческото му развитие. Според философите общата тенденция е човекът да бъде представен със свойствените му качества и да бъде стимулиран да изпълни предназначението си, като вземе сериозно собственото си съществуване в своите ръце с оглед непрекъснатото преобразуване на него самия и на условията в които живее. В този смисъл може да се каже, че човекът на днешното време навлиза в зрялата си възраст и съзнателно се занимава със своето дълбоко вътрешно „аз”. В тази мисъл се забелязват два най-много оформени естетически полюса в комикс изкуството – „сериозното” и „комичното”, между които се разполагат цялото море от преходни форми. Това е причината Берн Хогарт да се колебае: „ Нерядко ние намираме в комиксите и комично, и трагично, и приключения, и романтика, и проза, и поезия. Комиксът е всичко това заедно и нищо в отделност” („Диаскоп” юбилейно издание в тираж 4000 екз. от 1991 г., „Пловдивско университетско издателство”).

Категорията „комично” се противопоставя на категорията „сериозно”. Защото да се смее човек не е сериозно. Трябва да се има предвид, че категориите могат да се пресичат с други категории.

Един Дикенсов герой забелязал, че съществуват два вида портрет: официален и карикатура. Но това не е достатъчно и от подобни възгледи потенциалът на комикса днес се оказва пред бариера от неопределими препятствия. Защото грозното, ненормалното и уродливото в човешките фигури и физиономии образуват кръгът на лошото и злото. Комичното премахва лошото в ситуацията и ни става ясно, че характерите могат да бъдат и нещо по-друго от това, в което стоят пред нас в този момент. Другата крайност вече не е смешна, а е точно обратното – преминава в областта на кошмарното и зловещото. В това се състои противоречивостта на западната комикс система. Оттук става разбираемо защо при съвременната техническа цивилизация самият човек се явява причина за ужас. Докато в областта на духовното – при религиозното изкуство, например, грешниците и дяволите чрез фантастичното си изобразяване прекрачват мярката на човешките форми, но все пак си остават човешки.

Българските комикси водят своя произход, за разлика от западните, не от противопоставяне на двете категории –„комично” и „сериозно” (високо и ниско). Своеобразността на българското девето изкуство е, че нашето светско изобразително изкуство се трансформира от „святопис”, представящо ликове извън времето - от вечността. Ние имаме определения като „непортретен портрет”, „иконен портрет” и „портретна икона”. Затова в България рядко изразителното, достигащо до своеобразна гротеска изображение, характерно за по-късните етапи, е било възможно. Нека си припомним, че първите автори на комикси у нас са зографи, както и творческата драма на ранния Александър Божинов (преди да се преплете с местната фолклорна традиция) и ще застанем със златен ключ пред прага на българската комикс история. Тази тема ще бъде в центъра на внимание в следваща публикация.

Нека обобщим написаното дотук. Главен обект на комикс изкуството е предимно човекът. Но човекът съществува в условия на обществена неповторимост, която се разгръща в продължение на хиляди години – колосални за нас и нищожни в развитието на Вселената. Комикс процесът доказва, че липсва еднозначно и статично определение за човека по отношение на света, защото и човечеството и общественото битие се намират в процес на постоянно, динамично изменение. За това не се говори само за еднотипен модел на отношенията в системата „свят-човек”, а за едно множество от такива системи, като всяка една от тях се реализира в различни епохи в зависимост от реалните нужди на общественото развитие и социалната практика на човека. Освен двете форми на битие (при човека в обкръжаващия го свят) – индивидуален живот и колективен (обществен) живот, имаме и вечни нравствени идеали, норми и ценности. Главната тема на  комикс изкуството при определяне на неговите жанрове се явява именно индивидуалния живот на отделен човек или на група (колектив), а не събития или друга тема, тълкуваща персонажите.

Автор: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева