КОМИКСИТЕ В КЛАСНАТА СТАЯ: ”Палавото кюфтенце”

23.03.2015
Снимка 1

В юбилейния брой на издание "Диаскоп" от 2011 г. е публикувана статия "Комиксите в класната стая".

В нея се обръща внимание на това, че илюстрираните истории са мощни форми на изказ. Комиксите в училищата са сравнително ново явление и се посрещат от учениците с огромен интерес. Защото рисуваните разкази са врата за опознаване на новата култура на техничното общество – образната култура. 

Водени от съображение, че дарбите трябва да се развиват със знание, предлагаме на най-малките си читатели "Палавото кюфтенце" от Чичко Вичко - един шедьовър от българската комикс история.

 

НАШЕТО ПРИЛОЖЕНИЕ: "Палавото кюфтенце" от Чичко Вичко

Живеели си в една къщица край града дядо и баба. Те не били много богати, но имали всичко необходимо. Наглеждали ги техните деца, които живеели в големия град.

Дядото си пушел с лулата, бабата прела на хурката и така им минавали дните. Само когато идвали децата при тях, настъпвало веселие. Иначе тъгували и се мъчели със старините си. Градинката запустяла, бухнали буренаци и само жълтият котарак обикалял наоколо като дебнещ тигър.

Веднъж дядото казал на бабата:

- Знаеш ли какво ми се яде? Искам да ми опържиш няколко кюфтенца. Омръзна ми млякото и качамака.

Бабата го послушала. Купила малко кълцано месо, сложила му каквото трябва и направила десетина кюфтенца. Наредила ги върху една дъска и ги сложила на прозореца в кухничката, за да поотлежат.

Когато бабата отишла за вода до близката чешма, котаракът подушил вкусните кюфтенца, метнал се на прозореца и изял всичките. Останало само едно. Изплашено, че и то може да бъде излапано, търкулило се от отворения прозорец и хукнало към близката гора.

Там, на края на гората, кюфтенцето срещнало един заяк. Заякът наострил уши, подушил кюфтенцето и го отминал. Виж, да беше някоя зелчица или някоя ябълка, щеше да ги изхрупа.

Зарадвало се кюфтенцето и навлезло в гората. Срещнало сърничка. Тя не му обърнала внимание, макар че кюфтенцето се пъхало в нозете ù. Когато обаче сърната си вдигнала крачето, то едва не било смазано и се търкулнало към една урва.

В урвата кюфтенцето срещнало мече. Мечето подскачало насам-натам и когато съзряло кюфтенцето, спуснало се към него, за да го налапа, но то му извикало:

- Не ме изяждай! Аз зная хубава песен.

И запяло:
 
Мече, мече,
диря гъбки,
а ти имаш
остри зъбки!
Стой, почакай!
мече, мече!
Пак ще дойда,
беж далече!
 

Когато завършило песента, кюфтенцето се търколило още пò надолу и се загубило. Изведнъж видяло острата муцунка на Кума Лиса. Тя радостно замахала рунтавата си опашка и приближила до кюфтенцето, което побързало да ù каже:

- Не ме изяждай, Кума Лисо! Ще ти изпея една чудна песен.

Лисицата лукаво мигнала с очи и продумала:

- Добре, малко и хубаво кюфтенце! Знай, че аз тежко чувам... Стара съм и глуха. Седни тук на моята муцунка и ми изпей песента, но по-силно.

Кюфтенцето скочило върху муцунката на Кума Лиса и започнало да пее. Кума Лиса прекъснала песента:

- Чудесна песен! Седни на езика ми, за да мога и аз да припявам!

И лисицата изплезила дългия си червен език.

Бедното кюфтенце скочило върху езика и "хоп-троп" изчезнало между острите зъбки на Кума Лиса.

 

©"Диаскоп"

 

 


 

редактор: Христина Мирчева