Денчо Владимиров: "Заради едната топла човешка дума"

23.03.2015
Снимка 1

От дълго време вече забелязвам странно  явление с моите съседи и познати.

Срещам ги постоянно в магазина на една от големите търговски вериги. Да кажеш, че са забогатели внезапно от реституция, от продадени на турците ниви, от тотото или от някакви бонуси на търговска верига, няма нищо такова. Влизат си тихо и кротко в бляскавия  огромен магазин с чуждоземска подредба  и си излизат с по някой самун хляб, купен на промоция, с  шепа маслинки и лукчета бонбони... Е, понякога  и с кофичка кисело мляко.

Не се стърпях и попитах  съседа си :

- А бе защо биеш  толкова път дотук всеки ден само заради един хляб, когато на двайсет метра от блока ти има  магазинче, което продава хляба на същата цена? И маслините, и сиренцето, и лукчетата, и те вървят  там на промоция, дето я прави магазинерката Кичка? Защо идваш чак тук?

Съседът ме погледна с тъжна усмивка и си призна:

- Заради едната топла човешка дума, бе, комшу! За единия  човешки поздрав! Ние в блока вече така сме се изпокарали заради това парно, саниране, течове, заради  общи сметки, че не само не се поздравяваме вече от години, ами  само като чуем някъде да се отваря врата на апартамент, изчакваме и тогава излизаме като пак се ослушваме и оглеждаме да не би да срещнем някой съсед ! Не можем вече да се гледаме в градовете по панелките, а какво остава  и да се поздравяваме като едно време на село. И при социализма в градовете  още се поздравявахме като се срещаме, ама след като дойде демокрацията всичко свърши.  Даже и по празници не искаме да се видим, толкова смъртно  сме се изпокарали заради мошенгиите на  монополите  в  тази сиромашия, в този  капитализъм, дето ни го натресоха ! А тук, в  големия магазин, идвам ей  за това… някой да ме поздрави! Подадеш стотинките за хляба, за лукчетата  на продавачката на касата, а тя отдалеч така ми се усмихва и весело извива гласчето си: „Добро утро! Добър ден! Добър вечер? Добре ли пазарувахте? Всичко ли беше наред?” и накрая пак те изпраща с весел поглед и ти казва „Приятен ден! Хубава вечер!” Ей, онзи ден чак се разплаках, когато една такава красива мома на касата ми пожела и весело прекарване на празниците! И ми се усмихна така, както не се е усмихвала жена ми от сватбата ни. Разплака ме ей, от една човешка дума и усмивка се разплаках! После даже я сънувах тази  магазинерка.

Та затова съм тук толкова често и бия два километра път и зиме, и лете, и в дъжд и гръмотевици даже, затова идвам - да ме поздрави някой!

Много ли искам от този живот?

 

илюстрация: Георги Чепилев


 

редактор: Христина Мирчева