по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Комикси с натюрмортни герои"

28.03.2015
Снимка 1

В стремежа си да проникне навсякъде, да открие същината на всички явления, които го заобикалят, човекът е започнал да изучава дори своите действия и постъпки. Прави опити да открие в тях ред и система, да открие закономерности. Този стремеж е връстник на човешката мисъл, но в наше време пуска по-дълбоки корени и има огромна преднина в областта на умствения живот. Ето защо днес съществуват редица науки, които изучават и описват действията на човека като отделна единица и като член на обществото. Всички тези факти ни убеждават, че дори най-разнообразните действия и постъпки на хората не са случайно разхвърляни, а в ред и система, които могат да се издигнат до закономерност.

На кого от учените в близкото минало би дошло наум, че такива явления из областта на човешките действия като комиксите, може да съществува някаква правилност? И все пак трябва да се вярва, че това движение за изследване на комикс изкуството у нас ще продължава и ще привлича все по-голяма и по-голяма част от общественото внимание. Друг е въпросът доколко правилно се изработват принципи и доколко изобщо могат да бъдат приложени в културния живот на българското общество. Принципите, изработвани от комикс теоретици с чисто научен интерес, трябва да се възприемат от хората на практиката и приложат в живота. Трябва да се прибави, че развитието на съвременната демокрация е вървяло заедно с укрепването на комиксите като изкуство и  че възникването и развитието на социалния въпрос стои в най-тясна връзка с тях. Няма да се говори за онова крупно влияние, което се очаква да упражни комикс грамотността върху новата култура на 21 век – образната и най-вече за влиянието върху новопоникналата виртуална „книга”. Лично аз не мога да сравня допира на дланта върху старинна хартиена страница, търсеща необходима фраза с движещата се черга в компютъра, но е факт, че  бъдещето на книгоиздателската  индустрия е мрачно. А това означава, че и бъдещето на комикси в класическият им вид не е розово.

С какво трябва да започне науката за комикса, за да не се усъмняваме в научната й стойност като дисциплина? Допълнителни усложнения се получават от различните условия за културен живот на всяка нация, често пъти съвсем различни от съседните. Освен това трябва да се има предвид, че явленията, които са предмет на наблюдение и изучаване, непрекъснато се развиват и изменят, така че в нито един момент не са нещо постоянно.  Опитите да се изобразяват явленията на комикс изкуството в статични моменти са само израз на човешкия разум, който има навик да ги схваща  като ред от установени моменти. Който е запознат по-отблизо със съдбата на комикс дисциплината ще забележи, че комиксите на робовладелския античен свят са едни; през средните векове – при полусвободния труд и ръчна работа,  са други; през 20 век, когато на репродукционните възможности на полиграфията влияе киното – по-други; а днес, при възникването на виртуалния свят и някои нови фактори – съвсем други.

Ще се каже, че закономерностите, които точните науки познават, са общи за всички времена и при всякакви състояния, докато закономерностите при комикс изкуството се развиват и изменят заедно с явленията, които отразяват. Ето защо най-подходящо е  първоначално да се изследва към категорията на кои науки би могло да се отнесе комикс теорията: дали могат да се смятат за абстрактна наука или да им се даде някое друго място. С какво науката за комиксите се отличава от другите?

Като всяка наука и комикс историята има преди всичко цел: една област от явления, началото на които е отделено от нас с живота на хиляди години, а краят потъва в тъмната далечина на бъдещето. Много има за изучаване, за наблюдаване, за описване и класифициране, но задължително с откриване на причинна връзка. Защото ако разчленим логично развитието на комиксите през вековете, ще намерим ред явления, които предхождат и друг – които последват, като по-късните са зависими от предните. Така въз основа на предходното се предсказва последното и по-този начин не само се съобщава, че има някаква закономерност, но се разбират и самите закони.

Художниците от праисторията изобразяват човека силуетно и без лице,  тъй като се намират в най-материалния стадий на комикс развитието. Можем да кажем, че следващият етап е да превърнат лицето във вещ (маска). При превръщането на човешкото лице във вещ не може да се говори за лирика и за индивидуална експресия. Грехът, както са наричали през средновековието страстите, причинява разцепление в човешкото естество и поражда противоречие между духовните и материални интереси. В „Православен комикс” от септември 2014 г. е дадено следното пояснение: „Когато грехът завладява личността, лицето престава да бъде прозорец, през който струи Божията светлина. То се отделя от личността и вече не е лик, но застива в маска на завладяла я страст.”

Виждаме, че след безликия човек, в развитието на комиксите се появява лицето „вещ”. Това е самостоятелна област в комикс изкуството и можем да я наречем „натюрмортни герои”, където лицето е скрито с маска или заменено с вещ, напр. като илюстрациите в „Приключенията на Лукчо” от Джанни Родари или българското „Палаво кюфтенце” и т.н. Комиксите с натюрмортните герои вече изобразяват индивидуалност, но я трактуват като вещ. Едва след много време тази област от комикс изкуството се трансформира в уникално художествено изделие и желан елемент на битовата обстановка. Подобни комикси са много удачни за класната стая, защото най-малките ученици лесно се научават да рисуват човек в най-простия вид – главата като окръжност, а тялото ръцете и краката като прави линии.  В юбилейния брой на книжното издание „Диаскоп” е отбелязано „... първоначално децата са много вдъхновени, но бързо се разочароват и то завинаги поради невъзможността да илюстрират, ето защо е необходима българска метода за изучаване на комикс грамотността”.

Детето обича живота, обича всичко живо, обича всичко що се движи. В картините си то се стреми да предаде действие. И за да се научи да рисува по-правилно човешката фигура - движенията и, отношенията на частите и изобразяването на различните възрасти, несъмнено безликите герои и натюрмортните герои ги ентусиазират за илюстриране на техни прости и кратки по съдържание разказчета. Ако детето може да представи фигурите в движение, то ще може да предаде мисълта си с по-голямо чувство. На формата детето отдава малко значение, обаче движенията силно го интересуват. Ето защо линията се забелязва много остро в детските рисунки. Рисувайки, детето почти винаги само набелязва с контур формата. Като стилов елемент линията е израз на движение и има символична същност. Детето вижда предметите изцяло, но щом почне да ги рисува, то ги разглобява на части, без да държи сметка за техните съотношения. За да се научи да предава обектите така, както ги вижда като цяло, трябва да рисува само същественото, а несъщественото да се изпуска. За постигане на тази цел служи силуетното рисуване, предаването на силуетната форма. На този етап комикс изкуството ни предлага три важни раздела: 1) силуетното изкуство – от черните картини до театъра на сенките; 2) прозрачни линеарни рисунки с намек за „цвят” (с езика на графиката, а не буквален) и фактура ( за пример могат да послужат илюстрациите от Раул Вердини към „Приключенията на Лукчо” от Джанни Родари); 3) фрагментарното изображение в системата на илюстрованите печатни изображения.

Този първи етап от развитието на комиксите може да се открие в езиците на поетичното и религиозното изкуство. За да се изясни това, е необходим кратък преглед за разликата на религиозното почитане у дивака – фетишизма и поетическите олицетворения

Думата „фетишизъм”  понякога бележи почитането на всички видими или чувствени предмети като планини, морета, реки, езера, блата, гори, кръстопътища, небесни тела и дори животни. Това, което съставлява отличителната същност на фетишизма, се състои в суеверното почитане на случайни и изцяло нищожни предмети, които по-външен вид не възбуждат страх или религиозно движение: камък, рог, зъб, кост и др. Не всеки предмет за обожаване от кръга на видимите предмети и не всеки неодушевен предмет е фетиш. Основната черта на фетишизма се състои в обожествяване на свръхчувственото в чувствено, като разликата между двете или е много слаба или въобще не се осъзнава. Малко се осъзнава и разликата между одушевената и неодушевена природа, и на неодушевените природни предмети се преписва не само живот, но и висши качества, свойствени на разумния живот. Това одушевление на неодушевената природа, този „анимизъм” обуславя произхода и същността на фетишизма.

В поезията и в сегашно време съществува животинският епос (басните и легендите), където безсловесните животни се изтъкват в качество на словесни и разумни същества. В поетическия език и досега се одушевяват неодушевени природни предмети, които се явяват във форма на разнообразни поетически олицетворения. Но не трябва да се смесват религиите с поезията. За религиозното боготворене на мъртвата, бездушната природа, трябва да се търси друга основа, а не толкова простото поетическо одушевяване и нейното олицетворение. Анимизма обяснява само това природно одушевяване, но не и религиозното отношение към нея от страна на нейните поклонници. Почти всички изследователи допускат, че анимизмът е бил не само неразделен спътник на фетишизма, но че го предшества с появата си – пъновете, камъните, костите, роговете, копитата и др. се обоготворявали от това, че диваците вярвали за присъствието на някакъв дух.

Фетишизмът има различни видове форми и нееднакви степени. Те показват по-ниско или по-високо равнище на съзнанието и духовна зрялост. Най-ниската степен се счита почитането на отделни неодушевени природни предмети, така както са си в природата, когато дивакът не прави още изкуствени предмети (магически талисмани) за поклонение.

Специалистите заключават, че фетишизмът не е първоначална, а последна религиозна форма. Този факт е следствие на дълбокото човешко изопачаване на  съзнанието (понякога от случайни причини), което и дало повод за суеверно понятие за една или друга нищожна вещ. Но ако анализираме този вид религиозност, ще открием, че и в тази бедна и оскъдна форма за религиозно почитане се изказва своеобразна потреба за висша опора на човешкия живот, стремеж към по-висок свръхчувствен свят, който се изразява в известни форми.

И днес се срещат различни степени на зрялост както в един и същи народ, така в лицето на отделни хора или съсловия. Това е причината за по-горе описаните три главни раздела в първия етап на комикс изкуството. В следващи статии освен анализите за всеки от тези раздели на пестеливо изображение от древните форми за разказване на истории, ще се проследи и тяхното „излизане от жанра и стила, смесването и трансформирането им – напр. прозрачността на силуетните фигури в по-късния етап на театъра на сенките; татуировките или фотомонтажа в плакатното и журналистично изкуство.

 


 

редактор: Христина Мирчева