по заглавие   по съдържание

History of Bulgarian comics: "Материализиране на инстинктивния живот"

06.04.2015
Снимка 1

Човешките чувства са универсални. Те са толкова открити за различен род впечатления и така свързани едно с друго, че нашият разум прилича на телефон. Подобно на телефон разумът  взаимодейства с чувствата, които всяка секунда звънят и търсят от него указания.

Ако се опитваме да отговорим на въпроса "Какво е изкуство?" и считаме, че това е качество или особеност на художественото произведение, което въздейства на нашите чувства, според горното основание не ще можем  да дадем никакъв задоволителен отговор. Но е възможно да се положи за начало общото за всички произведения на изкуството – формата.

Думата "форма" има значението на "приема определена структура". Форма на произведението придава художникът. Една форма може да е по-хубава от друга, защото съответства на определени условия. А тези условия доставят временни  наслаждения  от две и повече чувства, проявили се заедно. Вместилище на всички наши чувства е разумът. Оттук започва трудността – това, което се харесва на един човек, може да не се харесва на друг. Ето защо е необходимо да се намери  критерий извън индивидуалните особености на човека. Много художници не са търсели такъв критерий, но са го чувствали или намирали инстинктивно. Природата обаче е така необятна и многообразна, че е много трудно да се отделят общи или универсални признаци за търсения критерий. И все пак можем да направим извод, че в природата няма форма, която да не е обусловена от действието на механични или психични закони, подбуждащи я към развитие. На тези сили ние дължим не само разнообразието, но и "логиката на формите". А от логиката на формите се развива чувството за красота.

Културното развитие на един народ има две главни страни: материална и психическа. За да се изяснят средствата и начините за формиране и развитие на българските комикс жанрове, трябва да се знае преди всичко степента на душевно развитие. Ето защо при изследване на даден период от комикс историята, е необходимо да установим какви чувства преобладават в колективната психика. Принципите за психическото изследване на отделната личност могат да бъдат приложени и за изследване на колективната психика. А за чувствата, както при изследване на отделната личност, така и при изследване на един обществен организъм, трябва да се съди по техните прояви. Какви са, например, преобладаващите чувства, които лежат в основата на дивашката психика?

Пределно обобщените безлични форми на множеството женски палеолитни изображения имат предимно култов характер. Доказано е, че изобразяването на чертите на човешкото лице не е било табу и, когато е било необходимо, палеолитните художници са съумявали великолепно да ги възпроизведат. Не само с всичките им детайли, но им предавали и осезаеми индивидуални черти. Затова може да считаме, че безликостта в изкуството на доисторическия човек не доказва отсъствие на интерес към вътрешния свят на човека. Но индивидуализацията на човека през този период на изкуството не се явява обществена и не носи социално съдържание. Обаче вътрешния свят на човека първобитните майстори предават посредством стилистически акценти върху това, което в голяма степен заставяло да оживи в зрителя богатството от емоции. Отчасти за интерес именно към духовния живот и социално значимата страна на облика говорят често срещаните елементи на одежди, украшения, прически, щапчици и т.н. Възниква въпросът: Има ли определено съответствие между представите и чувствата на праисторическия човек, което да бъде отнесено към категорията „религиозни” и неговото културно равнище? Защото дори при изучаването на психологията на животните, възниква въпросът за съществуването у тях на смътни „религиозни” усещания. При липсата на писмени документи за доисторическия човек, можем да съдим за неговата психология само въз основа на изкопаемите продукти от неговите промишленост и изкуство.

Изкуството на доисторическия човек е достигнало разцвета си през епохата на „северния елен”: стенна живопис, гравиране на камък и на кост. Изкуство за изкуството ли е било това или утилитарно изкуство? Още от  разкопките в пещерите изследователите обръщат внимание на твърде странен факт, който е необикновено ценен материал за изучаването на доисторическия човек. За стенната живопис са се избирали най-отдалечените, най-малко достъпните „потайни” ъгли в лабиринтите на подземните пещери. Освен това на някои стени е можело да се живописва само в седнало или в най-неудобно положение. Явно е, че художниците са се стремели към тайнственост. Вече е доказано, че пещерите с нарисувани стени са били светилища, където се е извършвала своего рода „религиозна” служба. Но този култ е бил по-скоро магия, т.е. въздействие върху одухотворените сили на природата посредством знаци, символи, жестове и церемонии. Палеолитическото изкуство е до известна степен инструмент на магията. Може да се предполага, че фигурите и изображенията на животни са играели ролята на талисмани за доисторическия човек, предназначен ту да отдалечи опасния звяр, ту да го привлече в съюз и дружба с човека, ту да „омайва” животните, употребявани за храна и да ги примами към ловеца. Що се отнася до изображенията на полу-хора, полу-животни у троглодитите,  тях трябва да ги съпоставим с обредите – слагането на животински маски при известни церемонии, напр. маска на вълк или хищна птица. В по-ранния етап (когато още са нямали оръжия) чрез маска ловецът се приближавал незабелязано да животното. В предишна статия се разгледа съществуването на култ към мъртвите у доисторическия човек. Всички тези факти показват, че на доисторическия човек е била известна системата на наивната магия. А съгласно известното мнение на Фрейзър, магията у първобитния човек е била степен, водеща към религията. Чувството за безсмъртие и вечността са били дълбоко вкоренени у първобитните хора. В тяхното изкуство срещаме редица мистични феномени от типа на свръхестествените сили: размножение-разчленение на личността в много личности; проникване-преминаване през твърди предмети; премахването на временни и пространствени граници и свободно летене по света; намиране на безбройни същества в себе си; отделни части на тялото, органи и душевни сили се явяват като отделни същества и др. подобни. За доисторичния човек светът вместо особена предметност и нещо обективно и чуждо (както е за съвременните психично здрави) е едно непосредствено съдържание на тяхното лично битие (илюзии свойствени на душевно болни). Ние всички отдавна знаем, че сънищата, както и халюцинациите са фантастични душевни преживявания, че те са само отражение на нашия интимен душевен живот в разнообразни символични форми. И ние знаем, че сънуваните мъртви  и живи хора в действителност не ни се явяват, че в действителност не сме били в отдалечените сънувани местности и др. подобни. Докато дивакът и първобитния човек мисли, че неговия „дух” е пътувал натам, срещал се с духовете на умрелите и живите хора.

Работата е там, че на онова далечно стъпало в духовното си развитие човекът се чувствал (преживявал себе си) непосредствено като център на света, също като и детето в много ранна възраст. Той още не е знаел да различава своята личност и своето същество от целия останал свят. В по-ранна епоха е чувствал и бил уверен, че живее във всичко, че присъства едновременно навсякъде и че изпълва със своето същество всемира. Преживявал всичко това толкова реално, както ние сега нашите най-интензивни сънища. И само чрез сблъскването с пречките и съпротивите, които той срещал навсякъде при запознаването с този свят, осъзнавал своята слабост и безсилие срещу великите сили и стихии на природата. Но в по-късните му понятия чрез магията се чувствал способен да въздейства върху природни сили и явления. Преживяването на лично единение-сливане с другите, човешки и божествени същества, се явява у първобитния човек като „мистичен опит”. Паралелизмът между архаично-примитивната психика на първобитния човек и сънят на съвременния културен човек се състои в това, че и в двете изпъкват в символични образи потиснатите и дремещи дълбоко под неговото съзнание - чувства (емоции) и преживявания. Но архаично-примитивния човек е проектирал тези вътрешни психични сили в одухотворени и митологични образи и сюжети. Това явление и днес още намираме ясно изразено в психологичната психика на душевно-болни. Тези образи примитивния човек е чувствал и схващал в тяхното влияние и действие около себе си  осезателно и реално. Той се намирал действително в едно съноподобно състояние, но това състояние достига още много по-дълбоките области на несъзнанието, разбутва и пробужда най-долните, най-примитивни психични сили, отколкото това става при обикновен сън. Съдържанието на нашата психика не се наследява, но се наследяват носителите на известни психични сили и способности, образували се в културното човечество през хиляди години от неговото духовно развитие. Същевременно с придобиването на „културното духовно наследство” съвременният културен човек е наследил и носителите на най-старите психични сили и способности развили се и господствали през хилядолетия в психиката на първобитния прадядо. Тази част от „колективното духовно наследства” на съвременния културен човек изобщо е дълбоко потисната от по-горните духовни наслоения. Тя не се проявява никак в обикновения му нормален живот, нито дори в съня и само дълбоки сътресения и разбърквания на цялата му психика могат да повдигнат нагоре и да подбудят към активност тези най-стари психични сили и качества. Тогава се пробуждат прастари атавизми в човека като напр. световните войни и създадените от тях първобитна жизнена обстановка за човека на бойното поле – пробуждат у културните хора дивашки качества като кръвожадност, жестокост, садизъм и подобни.

Днешният човек, уморен от студения, разумно-съзнателен реален живот, ляга и заспива, и сънува чудесни тайнствени сънища, унасейки се с цялата си душа в мистични преживявания. На мистичното вдъхновение дължим най-великите и безсмъртни творби на изкуството. Мистицизмът в тези форми е една велика и благодатна за индивида и културния живот на цялото общество проява на човешката душа. Ето защо понякога пием вино или запалваме цигара, за да създадем в нас по-слабо мистично настроение, издигащо ни над скучния рационален всекидневен живот с една приятна игра-мираж. Алкохолът води човека от разумното разбиране на студената външна страна на нещата към тяхната вътрешна чувствена, сърдечна страна, където се открива за миг една привидна истина. Откровения за по-дълбокото значение на думи, мисли, събития дори на обстановката. Както се знае, пияното състояние разширява кръгозора и самочувствието в човека, обединява го с другите хора, създава в него склонност към философстване, както и чувството за нови необикновени сили и енергия.

Установено е, че наркотични средства и отрови могат да предизвикват твърде висока степен мистични състояния на психиката, често средство у ориенталските мистици. При слаб наркотик се виждат необикновени сънища, в които фантазиите по чуден начин се преплитат с действителността – как се движат чинии, тенджери, хляб, лъжици и др., даже приказват в стаята помежду си като живи същества. Индианците в Южна Америка познават особено растение „Яже”, което има магьоснически свойства. Тези, които го изпиват, виждат различни халюцинации.  Това наркотично средство, разказват туземците, имало свойство чрез духове да разкрива бъдещето, да развива метафизични свойства в хората и да ги пренася със светкавична бързина в най-отдалечени места дори блуждаене между планети. След фазата на силен екстаз, човек изпада в дълбок сън, но при пробуждането си всичко помни.

Най-дълбоки регресивни явления на душевния живот се намират при душевните болести – те преобразуват издъно психиката и същевременно разрушават напълно интелектуалната надстройка, постепенно създадена от човечеството през хиляди години от неговото духовно развитие. По такъв начин душевно болният се връща към тези форми на живот, които са били характерни за човечеството през онези отдалечени времена, когато напълно липсвала цялата интелектуална надстройка в психиката, характерна за съвременния културен човек.

Автор: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева