по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Случка в НДК"

07.04.2015
Снимка 1

Като журналист  на какви ли не форуми съм присъствал през последните  двайсет  години! На що  семинари съм бил, на що симпозиуми, матинета, соарета, конференции с панели и без панели, милион  прожектирани слайдове съм изгледал, цистерна минерална  вода в кафе паузите съм изпил  и  що  време съм  загубил, ама судба  такая, както казват, агресивните  според  сегашните ни управленци, руснаци. Съдба журналистическа.

Ето и оня ден получавам покана за някакъв много  голям бизнесфорум. Как няма да отида – та там всички участващи, като изключим  журналистите, са милионери и мултимилионери! Хем ми е интересно да ги видя отблизо, пък и защо да не завържа някоя връзка, поглеж някой милионер ми дал рамо  да издам ръкописите си  за романи, пиеси, трагедии, комедии, сценарии за  филмови сериали - да не би само турците да могат да пишат такива сценарии и да получават, за разлика от комшиите си българи, Нобелови награди за литература? Ха, сикт…

Поканата естествено я получих по интернет, вкарали  ми името по някое време  пиарите на бизнесфорума в информационния си масив и най-любезно   сега са ме поканили. Посочили са  в поканата час, зала, в НДК, в София, разбира се. На провинцията дворци не се полагат. Така е било още от времето на Цар Асен и неговите колеги.

И ето, влизам аз в народния ни дворец на културата. А там зали много.

И тогава  се сещам, че  съм забравил кой номер бе точно залата. Но веднага съобразявам – естествено, че големият бизнесфорум ще е в най-голямата зала, това са хора все от висок бизнес ранг, милионери, мултимилионери, може да има и поне една дузина  нашенски милиардери сред тях, и милиардерки.

И хайде, влизам в най-голямата зала. А там пълно с народ – изтупани, напарфюмирани, жените с някакви страхотни прически. Сядам аз на последния ред  и слушам до мен да си разговарят:

- Ей го онзи там, нашият, виждаш ли го, вече ги направи пет милиона  - за 25 години никак не е малко!

- Брей, кога успя, бе …

- Ами онзи там, с голата глава  – той май вече  и стотачката  от милиони прехвърли! А беше  само някакъв  изпълнителен директор, на някакъв  комбинат за цветя ли беше или за нещо друго цветно..

- Брей, брей, машалла … Чудеса  направо стават в тази наша държава. Прост изпълнителен директор, а нà - мултимилионер. Прехвърлил като  на висок скок стотачката  от милиони. Че той повече от столетник, бе!.. Ама, чакай, какъв мултимилионер е – в зелено или  левов?

- Абе какви ги говориш, те  отдавна, отдавна са забравили  въобще  за  милионите в левове, всичко им е в долари, борят се за някаква класация на Форбс, мегдан делят с американските и руски мултимилианери. А поглеж, че се е пръкнал  някой българин милиардер и вземе, че  оглави съревнованието  в света по мангизи.

- Брей, брей, чудеса.  Мушмороци разни, неизвестни хора  от  канцеларии допреди двайсетина години,  ама завъртяха се около кацата с меда в бизнеса и нà – ето ги  милионери, мултимилионери, и сега почиват в тихоокеански лагуни, кафетата си пият с американски и руски богаташи, с шейхове, а  мацките, колите и яхтите им  брой нямат... Само дето още хареми не са си уредили.  Има сигурно някакви  юридически пречки, може и законодателството  заради тях да променят.

В този миг залата тържествено  стихна, на трибуната се появи, посрещнат с ръкопляскания  някакъв милионер и високо каза:

- Другарки и другари, нашият форум започва. По първа точка от дневния ред  докладва другарят…

- Извинете, ама те…  тия  бизнесмени  още на другари ли се обръщат?! - попитах тихо аз  седящата пред мен дама. - Така ли е прието вече на бизнесфорумите? Вместо на "дами и господа" –на "другарки и другари", като някога,  да се обръщат  участниците? Оригинално!  А може би само на големите бизнесфоруми като този е така?

- Какъв бизнес форум бълнувате, бе, другарю! - сопна  ми се  къносаната, с  огнено червена коса, дама пред мен. - Тук сме се събрали  на партиен  форум на нашата лява партия  на трудовия народ , а вие…  изглежда сте провокатор !!! Не сте наш другар?! Как сте успели да се промъкнете ?! Квесторите, моля, тук има не наш другар!

И квесторите, без да губят време, с почти танцови стъпки, като ме стиснаха за врата като пиле, ме изведоха  навън.

Оказа се, че съм сбъркал все пак залите - бизнесфорумът е  бил един етаж по-долу.

 

илюстрация: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева