History of Bulgarian comics: "Сближаване на двата свята"

14.04.2015
Снимка 1

Българската история на комиксите трябва да започва с образци, показващи най-ранните етапи  от формирането на жанровете.

Стихията, лежаща в основата на деветото изкуство, дълго време е била разлята навсякъде из културата, докато на по-късен етап от развитие тя се „сгъстява” в определени точки на времето и пространството и представя комикса в добре познатите му класически форми. Ето защо в настоящата поредица от статии се фокусирам върху „комиксите до комикса”, т.е. върху елементите, съдържащи се в бъдещото комикс изкуство.

Комикс мисленето не е художествен прийом, нито плод на авторски замисъл, но е начин на виждане и стил на мислене. Комиксът е отдръпване от нормалното виждане и е форма за приближаване към духовното с причудливо съчетаване от материални вещи и явления. Главното в комикс изкуството е парадоксалното сближаване на двата свята – небесен и земен. При това сближаване и преплитане на „горе” и „долу” е възможно пораждането на гротескни ситуации, тъй като фантазията на зрителя постоянно разрушава и отново възстановява границите в комикс творбата. В непрестанното движение от противоположности към смесване и от смесване към противоположности, е силовото поле на комикс мисленето. Причудливите съчетания на вещи и явления с противоположни свойства (материално и духовно; неподвижно и динамично; възвишено и низко) може да предизвика комичност или страх, а понякога обединяването им в някакво противоречиво чувство. Това е сферата на гротеската, съвременната карикатура и сатирата, които нарочно разрушават и деформират обичайната структура на явленията и създават особен фантастичен свят. Едва при християнското изкуство става възможно, с изобразяването на чудесата от житията на светиите, които назидават, да не се преследва сатирически смисъл и пародийност. Ето защо синтетичния поглед на света пронизва освен приказките, епосите и митовете, още и душеспасителните разкази за чудесата и подвизите на светиите, за светлите и нечистите духове и видения в задгробните сфери. Аналогична картина от „двойното виждане” в средновековното изкуство е любимата тема на зографите „Смъртта на окаяния грешник”. При тази зография има два, дори три плана: земния свят и невидимия – рая и ада. Сцената изобразява особена точка на виждане, в която прозира тайна. Тази тайна е срещата на два свята – материален и духовен. Невидими свети сили и нечистите сили водят борба за душата на умиращия и се виждат край смъртните хора в стаята.

На изследващия историята на комиксите остава да избира: или безумна и случайна игра между люлката и гроба (символизиращи двата края на нищото – страх от ужас (сюрреализъм) или комичност (карикатури и сатира); или мъглява и безплътна вяра в безсмъртието на душата (безкрайни метаморфози в приказки, епос и митологии); или мистически реализъм, отричащ смъртта и вярващ във възкресението. Пред тоя съдбоносен кръстопът  достига изследователят на българските комикси: или-или! Мирогледът е индикатора, чрез който се разграничават едни и същи футуристични похвати и комикса се възприема или назидателно, или комично, или като ужас.

Голяма роля в комикс изкуството играе сумирането на зрителното впечатление. Този синтез е основен момент в изграждането на комикс творбата. Можем да изтъкнем два основни принципа на сумиране, които определят различните процедури при четенето на комикса.

В първия случай художникът сам сумира свои зрителни впечатления и произведението му представя резултатите от сумирането. Този резултат е пространствен и се получават големи деформации, следствие от синтеза на зрителното впечатление. Възникват разчупвания, премествания или съвместяване на различни страни в един образ. При втория случай деформацията на обекта е относително малка, тъй като се дава материал за по-нататъшен синтез - похват  аналогичен на монтажа в киното (фиксират се отделни моменти, които зрителят трябва да обедини сам). Сумирането на зрителните впечатления е във времето. Целта е да се предаде движението  в дадена движеща се фигура чрез съвместяване на различни  положения от нейното движение. Интересно е да се сравни с изказването на Леонардо да Винчи: „Макар че времето се причислява към непрекъснатите величини, обаче то, тъй като е невидимо и безтелесно, не попада изцяло във властта на геометрията, която дели видимите и телесните неща на фигури и тела с безкрайно разнообразие. Времето съвпада само с първите начала на геометрията, т.е. с точката и линията: точката във времето трябва да бъде приравнена с момента, а линията има сходство с продължителността на известно количество време. И както точките са начало и край на линията, така и моментите са граница и начало на всеки даден промеждутък от време. И докато линията е делима до безкрайност, и промеждутъкът от време не е чужд на такова деление. И докато частите, на които е разделена линията, са съизмерими една с друга, и частите на времето ще бъдат съизмерими една с друга”. Този закон става характерен похват при традицията на комиксите и пояснява тяхната особеност: повторението в пределите на едно изображение фигура,  но с нейни различни позиции или ситуации, т.е. в различни времеви точки. По този начин чрез фиксацията на последователни стадии в процеса на движение се изобразява движението във времето, създавайки  единна времева насоченост на повествованието подобно на филмовата лента. При този похват е възможно вариант при който сцените преминават органично една в друга, т.е. без граница между изображенията на различните сцени.

Производни от двата основни принципа за сумирането на зрителните впечатления са следните похвати: 1) С цел да се предаде движението се съвместяват различни стадии на дадена движеща се фигура. Ето защо тичащият кон при футуристите има не 4, а 20 крака и техните движения са триъгълни. 2) В същия план е и разстланото изображение на препускащ кон – изпънатите напред предни крака и изопнатите назад задни крака, са в резултат от сумиране във времето на две различни пози (които не могат да бъдат фиксирани едновременно в реалното движение). В случая сумирането във времето е обусловено от динамиката на обекта.

От тези най-архаични форми на комикс изкуството забелязваме съществуването на полярни противоположности: небесно и земно; живот и смърт; горно и долно. Посоката на времето в нашите комикси обикновено се отбелязва по редове отляво (миналото или настоящето) - надясно (бъдещето). В кадъра обаче бъдещето е в задния план, а времето във фигурата  се развива отдолу нагоре. Съществува паралелизъм на противопоставянията „горно и долно” и „ляво и дясно”. Обикновено в комикс практиката се извършва взаимодействие между различните начини. В едни случаи художникът съзнателно чрез специални похвати насочва движението на  зрението, в други случаи е необходима активността на зрителя да разчете последователността на изображението и след това да сумира впечатленията си, в трети – важно значение оказва редът на четене изображенията. Важно значение за комикс изкуството има проблемата за възприемане на пространството, движението и времето. Ето защо  в следваща лекция ще се разгледат някои психико-физиологични проблеми при особени условия.

(следва)

автор: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева