по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Трактат за позитивното мислене"

19.04.2015
Снимка 1

- Всички беди  в историята ни са идвали от липсата на позитивно мислене! - ми каза един познат, докато пътувахме в градския автобус  и слушахме от радиото на шофьора новините  за  честванията на годишнина от Априлското въстание. - Нека да не ходим много далеч в историята за примери. Да се спрем  само на периода от Възраждането. Българските хайдути са били скарани от самото начало с позитивното мислене. Вместо да установяват   на кръгли  маси  тесни контакти с  тогавашните бейове и  български чорбаджии-изедници и да постигат  консенсуси за всеобщ достлук и рахатлък, те  ги причаквали  по проходите, обирали ги и раздавали  жълтиците им като социални помощи на сюрмаси, на дребни дечица и на  вдовици, чиито мъже били изклани  от турците. После, знае се, заредили се  регионални въстания след въстания на българите, те българските въстания докрай все такива са си оставали - регионални. Вместо да търсят консенсус с поробителя, след  насилените от него стотици  хиляди  български моми и невести, буйни българи с непозитивно мислене се хващали  за пушките и сабите ... За да се стигне до Априлското въстание, където липсата на позитивно мислене у апостолите Бенковски, Волов, Драгостинов, Каблешков, Васил Петлешков и прочие,  е  сто процентова! Вместо дипломатично на кръгли маси и семинари, с чеверме-паузи да обсъдят с поробителя крути мерки за намаляването  на насилието срещу  моми и млади невести, срещу отмъкване на  мъжки рожби за еничари и други изпълнителни кадри, вместо да навлязат в кръгове от преговори  за отмяна  на  какви ли не данъци за раята, те, апостолите и четите им, загърмели срещу представителите на изпълнителната власт и с черешови топчета!!! Иначе, ясно е, че при едно позитивно мислене у тях, много от апостолите ни са щели да имат съвсем друга съдба!!! Че и Бенковски, Волов, Драгостинов, Петлешков, Каблешков  са били все супермъже, носели се по европейската мода, с костюми алафранга. Можели са да станат всички  пребогати чорбаджии, да влязат в разни турски бордове, да въртят търговия, да издигат къщи на три ката, да си гледат рахатлъка.

- Същото е било и с другите ни апостоли от това време, даже и  с най-големите от тях – Левски и Ботев. Та, Левски, този надарен българин,  вместо да  обикаля  девет години немил и недраг, преследван  от мързеливи заптиета и мюдюри, е можел да се посвети с неговите  феноменални организационни  делови качества  на  какви ли не високи служби в столицата Стамбул! Същото било и с неговия земляк от Калофер - Христо Ботьов! "Абе, Христо, сигурно са му казвали позитивно настроени  тогава  български чорбаджии, абе чоджум, имаш хубава работа, даскал,  гледай си даскалъка, красавец си, вземи си чорбаджийска щерка за  жена, пък си  драскай, щом ти е краста, поезията и джюмбюшите, фейлетоните, де, ама без да маскариш чорбаджиите като колегата ни Кир Михалаки, и без да се ежиш на турските ни контрагенти! Те могат и с печатница да те сдобият , бе, Христо, че и с цяло издателство  за теб и потомството ти, ще си го кръстиш "Ботев и сие баш къмпани"!  А ти си тръгнал този заспал народ да освобождаваш. Опомни се, бе, даскал Христо!"... И другите ни апостоли и войводи като Стефан Караджа, Хаджи Димитър, даскал Бачо Киро и те били все лични мъже с високи организационни  качества, да не говорим за Раковски – по негово време в света не е имало такъв изкусен дипломат като него! Ама вместо да се цани за посланик на Стамбул  при французите или ингилизите, той се захванал заради това си  непозитивно мислене да прави чети в Сръбско и да ги праща да се бият с турската империя…

- Сега чувам - ми довери познатият  ми спътник в автобуса - че обмисляли   управниците ни да махат от учебниците по история и Паисий! Нямал  бил научно звание като историк, ни доцент, ни професор! Даже и асистент не е бил! На времето си и той е станал жертва на липсата на позитивното мислене. Вместо да си гледа пряката монашеска работа и да се старае да израства в кариерата, да стане първенец   в колектива по брой на молитвите и виденията, той  хванал гъшето перо и написал история на българите, изредил всичките им велики царе, всичките им завладявани територии, колкото  почти половин днешен Европейски съюз. Написал история без  благословията на научни  рецензенти, написал я при съществувала тогава дебела, обшита със златни рамки история на османската империя! Написал я без да е кандидатствал, както си му е редът, с одобрен проект по разни оперативни  програми, които сигурно се  спускали  и на тогавашната рая като съфинансиране по различни оси и подоси...

- А и нататък – въздъхна моят познат,  ерудит по българска история – и по нататък  в историята ни е пълно  със стотици  хиляди примери за тази  спираща развитието и прогреса на нацията ни  липса на позитивно мислене... Но имам и добра новина! Ето вече се наблюдава нещо обнадеждаващо – от края на миналия и началото на сегашния ХХІ век – примерите за липса на позитивно мислене сред българите странно намаляха! Както казва моето внуче – дисис ундърфул, това е чудесно! Де що имаше с  непозитивно мислене българи, които не пожелаха да се превъртат като фурнаджийски лопати за една нощ, ами те си измряха като индианци от мъка, потресения, сиромашия, клинични пътеки и реформи в здравеопазването... Или пък бяха натикани  степ бай степ, стъпка по стъпка, в кюшето  на живота  от ония повратливи нашенци, бързо сдобили се с ново евроатлантическо позитивно мислене. Та, ето защо – заключи познатият - вече мисля, най-после, след толкова  прахосани столетия, позитивното  мислене вече е овладяло и продължава да овладява все повече и повече  хора у нас! Не ли е това прекрасно?!

И със силен  позитивен блясък в очите моят познат си слезе на спирката, цялата одраскана с протестни    социални лозунги  и закани на отчаяни, гладни и в безпътица хора, с явна  липса  дори и  на  милиграм позитивно мислене!

 

снимка: ©студио"Диаскоп"

 


 

редактор: Христина Мирчева