по заглавие   по съдържание

Енрико Мичели: "Изопнатите нерви са инструментът, на който писателят би трябвало да знае да свири..."

20.04.2015
Снимка 1

Специално за "Диаскоп"!

 

Интервю на Емилия Миразчийска, изд. "Скалино" с италианския писател Енрико Мичели:

"Филмите и графичните новели оказват силно въздействие върху мен и неизбежно моите романи имат строеж, който би могъл да се адаптира към тези различни форми на комуникация."

 

Как вървят нещата с твоя втори роман "Ще дойдат да ме вземат"?

Романът практически е готов, въпреки че беше необходимо да се наместят някои по-деликатни пасажи и това отне известно време. Като цяло за издателствата настоящият момент е сложен и да се избере подходящото време и пространство не е нещо, което става от само себе си, но агенцията, която сега ме представлява, работи по въпроса, контактува с издатели и имам надежди. Да се надяваме, че ще имам скоро няколко положителни отговора.

Представяш ли си романа като филм или като графична новела?

Да пиша във визуален маниер за мен е неизбежно, това е нещо, което идва спонтанно. Като цяло кинематографичното влияние в моите романи не може да не е силно. Но не мисля, че това се отнася само за мен. Киното е важен художествен език  и е невъзможно за който и да е автор да остане настрана от него, особено за писателите, които са фокусирали своята работа във възможностите на езика. Същото важи и за графичния роман или новела, макар че неговата способност за влияние е много по-малка и интимна в сравнение с киното, макар че поне в Италия има автори, които разчитат на тази форма на литературна и визуална комуникация с една все по-широка публика. С всичко това искам да кажа, че филмите и графичните романи оказват силно въздействие върху мен и неизбежно моите романи имат строеж, който би могъл да се адаптира към тези различни форми на комуникация. Убеден съм, че при създаването на своите произведения един автор трябва да е в състояние да попива като гъба колкото е възможно повече от заобикалящия го свят. Да го изпива. Да го филтрира. И да го пусне, както се пуска вода на открито. Поне това е нещото, което се опитвам да правя.

Харесваш ли комиксите? Чел ли много комикси?

Харесват ми, но аз не съм ненаситен читател на комикси и вероятно нямам много изискан вкус. В миналото бях завладян от онази класическа вселена на супергерои като Хълк, Спайдермен или Батман (никога не съм имал симпатии към Супермен). После обожавах други класици като Дилън Дог и автори като Андреа Пациенца и Мило Манара. Напоследък следя артисти като Джипи и Дзерокалкаре, които ме връщат към този свят, от който се бях отдалечил за няколко години.

Според теб в Италия хората четат ли повече романи или комикси?

Никак не обичам да отчитам и да изучавам данните от продажбите, което в същността си е безплодна операция, не мислиш ли? Всичко онова, което мога да направя е да говоря за впечатления, а впечатлението, което имам е, че романът днес, поне в Италия, може да бъде разпространен в книжарниците много по-добре от една графична новела. Има комикси, които достигат до голяма публика, вярно е, жанрът се изкачва бавно в така наречените класации, но ако се гледа на всичко с по-цинично око не е трудно да се забележи, как повечето пъти става дума да комерсиални операции, които, колкото повече се превръщат в менстрийм, толкова повече губят откъм качество, и това важи за романите и графичните новели, както и за останалото изкуство в продажба, дори в повечето случаи точно това е прерогативът на комерса. Но ако се забием в ундърграунда, съревнованието между роман и комикс става по-ожесточено (макар и в този случай аз оставам с впечатлението, че ще победи романът), но все пак да се говори за някаква дихотомия в този случай е повърхностно и сериозно рискуваме да кажем доста глупости.

Ти си много активен във Фейсбук, вчера, например, не пропусна да честитиш 50-годишния юбилей на историческото италианско списание за комикси Linus, като написа, че единствената му вина се състои в това, че преди години именно там са допуснали да дебютираш като писател…

Да, определено съм много активен. Даже бих казал хиперактивен.

Тази активност помага ли ти като писател?

Това е една вселена, която ме забавлява, предоставя ми начин да наблюдавам разнообразието от хора и да разбера някои динамики, които рискуват да ми убягнат. Аз го приемам за мегафон, едно продължение на това, което сме като човешки същества - както от колективна гледна точка, така и от индивидуална. Това е инструмент, който дава начин за разбиране, най-пълно разбиране, независимо, че на по-малко внимателните може да изглежда парадоксално, смисълът на индивидуалността и този на колективността имат обаче силни връзки и общи характеристики, в добро и в лошо. Харесва ми да използвам това мое пространство с ирония, конструирайки моята маска като че ли съм на сцената на театър, да създавам мой персонаж, който пресича, но в същото време прави сюрреална моята истинска природа, това ми дава начин да филтрирам моята съкровена част, подарява ми в известна степен моята privacy, но ми позволява да комуникирам, да изразявам мислите си с прямота, както и да правя сатира по деликатни, но важни въпроси и новини. Приемам го като отличен начин да срещна читатели и да изградя мрежа с колеги и хора, свързани по един или друг начин с книгите и литературата, които живеят в други градове. И всичко това отвъд класическата лична употреба, която ми позволява да възстановявам и укрепвам връзки и приятелства. Виждам Фейсбук като искрата за потенциални връзки (от всякакъв характер), които после имат нужда от гориво, за да изгорят. И точно както при огъня - всичко това може да послужи, за да даде топлина на едно поизмръзнало тяло или  да подпали цели гори, превръщайки ги в пепел.

Кое е най-важното нещо днес за един писател?

Да не губи връзката със себе си и със собствената си хуманност, без това един писател е загубен. Но ако тръгне от тази точка, тогава ще е в състояние да гледа на света по любопитен и весел начин, и най-вече по истински начин. Имаме страшна необходимост от истинност. В същото време обаче от писателя се иска да бъде нечовек (писателите, напротив, като човешки същества, живеят по законите на природата с противоречия, реални или привидни), иска се да бъде безмилостен, полиран, винаги адекватен на ситуацията. И това е фундаментално - за да успее да докосне онези тъмни струни, които се крият в нервната система на душата на всеки един от нас. Изопнатите нерви са инструментът, на който писателят би трябвало да знае да свири по-добре от всеки друг, придърпвайки ги по точния начин и в точното време, точно така, както се свири на бас.

Като читател отдаваш ли значение на това дали една книга е написана от мъж или жена?

В интерес на истината не виждам никаква разлика. Харесват ми хубавите книги, това е всичко.

14 април 2015

 

Разказ на Енрико Мичели в превод на Емилия Миразчийска в "Диаскоп":

"Closer. Последната останала Diva"

 


 

редактор: Христина Мирчева