по заглавие   по съдържание

History of Bulgarian comics: "Основният проблем в историята на българските комикси"

28.04.2015
Снимка 1

Постоянен призив на „Диаскоп” е изясняването на това,  какво трябва да се изучава в българските комикси, с каква цел и в какъв вид. Необходимо е да се определи  областта на предмета, задачите и методите. От тези определения зависи правилното им и успешно развитие както в настоящето, така и в бъдещето.

Сега, като разглеждам специализираните книги, напр. „Големите герои на комикса” от Джулс Файфар, или тези, които в момента ги продават из нашите книжарници - петте тома на Paul Levitz, виждам как те издухват като пух нашите големи неща... Можем ли да бъдем равностойни дори само срещу първата част “THE GOLDEN AGE of DC comics”, имаме ли поне един завършен роман в картини от 20 стр. за същия период от 1935 до 1956 г., и какво е художественото му качество? Ако пък стесним периметъра, кои български герои ще изправим срещу книгата, например, на Peter Sanderson „Ultimate X-MEN updated edition”?

Да погледнем австралийските туземци... Те носят дрехите както им хрумне: обличат наопаки жилетка и нищо друго, или пък нахлузват на гол гръб фрак и стъпват важно, явяват се по улиците на града и в генералска униформа съчетана с рубашка и широкопола сламена шапка, и пр. Всичко това аборигените правят, защото не разбират значението на облеклото, за тях то е украса и нищо друго. Неразбирането понякога води до трагични несполуки. Културните хора се стремят към ясен и разбираем език в комуникациите си, за да организират резултатно своя живот и на обществото. В предишните лекции се разгледаха типичните форми или трите главни страни и направления в деветото изкуство – комично, ужасно и чудеса. От тези факти стана ясно, че названието „комикс” за нас българите не е достатъчно точно обозначение, тъй като подхожда само за едната от тези три области. Необходимо е название-определение, означаващо общите черти от трите главни направления. Но тези три различни типа, от които всеки изобразява предметите по своему са противоположни едно на друго. Същите тези три направления се развиват в тясна връзка с трите главни философски възгледа – идеализъм, материализъм и емпиризъм. Изследователят, който няма идея за тази основа на комикс изкуството и не наблюдава, нито описва развитието според типа психика, т.е. не изяснява моментната си гледна точка: реалистична, идеалистична, експресионистична или конструктивна, такъв автор лъже и себе си, и другите. Той е склонен към материалистичния възглед и привежда към него незабележимо цялата история на деветото изкуство. Смехът е типичен и любим в обществото на материалистите, които издигат в култ комичното. И тъй като Америка звънти с материално-техническото си формиране, от тази точка названието „комични” (комикс) е разбираемо, макар и неточно (защото в техниката има нещо от окултното). По-правилно е американските комикси да се класифицират към философската метафора. А утвърждаването на материалистичния възглед да се търси при   социалистическия реализъм, при който обаче се счита за лош пример живопис с линия или „черта”. Представителите на това направление в изкуството виждат в подобни творби формално изкуство, аморално, нечисто. Възниква въпросът: тъй като подвижните фигури в деветото изкуство са линейни, с контури, защото линията е следа от движение и говори за динамичен процес, има ли социалистически комикс и къде са границите на неговата област?

В статията „Изкуство ли е комиксът?” (в-к „Комсомолска искра”, средата на 80-те г.) е отбелязано: „Що се отнася до историята на комиксите, то тя започва с онова, което историята на проблема за времето в изобразителното изкуство ни представя...”. Декарт запитва: „Откъде идва у нас идеята за време? От промяната ли? Но за каква промяна става дума? Дали за  промяната в нашите усещания, или за онези в нашето мислене? Човек съзнава, че живее сред постоянни промени. Той може да възстанови миналото чрез спомена и да предвиди бъдещето. Опитът му с повторението в природата обяснява раждането на идеята за времето. Понятието за времето е извънредно сложно и разнолико и ще се разгледа в специална статия. Времето се дели на историческо време и митично безвремие. В психичната организация на човека намираме едновременно и историческо време, и едно безвремево състояние в сферата на подсъзнателното.

Но към категорията време спада и понятието ритъм. В деветото изкуство всеки ритъм се състои от няколко времеви интервала, подредени в някакъв ред. Цялата съвкупност от кадрите в страницата образува  картина на определен ритъм, получаващ мелодия при последователно разглеждане на ритмичните и монтажни групи от изображения и кадри. Рисунката и танцът израстват от един и същ импулс и са подчинени на законите на вътрешното пулсиране на органичния ритъм. Линията е като следа от танц, но и при двете има формули и канони относно движенията. Можем да твърдим, че необходимата в музиката повторяемост на група от звукосъчетания е аналогично изразителна и в деветото изкуство (виж статията „Музиката в комикса” от „Пловдивски университетски вестник”, 1987 г.). Наименованието танс произлиза от санскритски tand-pulsare. Танц и хоро са различни. Танцът не прави затворен кръг, но синджир-верига, която се води от танцьор. В двата края застават най-добрите танцьори – единият води, а другият пази края на веригата да върви точно по пътя начертан от хороводеца. Този извива хорото като змия в два реда, та играчите да се гледат лице в лица, или прави с него разни фигури напр. звезда или осмица, кръг и пр. Момите скачат като топки и треперят с тялото си за да им звънти накита, а момците  тропат с крак, та земята да кънти, клякат и скачат нависоко като се провикват или съскат. После играчите – момите и момците, край чешмите почват да се закачат (либят). По циганските сватби деверът носи знаме по време на играта. Хорото произлиза от гръцка дума, означаваща радост и веселие. Тя е първобитна обществена игра - атомът, от който възниква танцът. Затвореният характер е против напредничавата култура на танца, който произлиза от игра, играя си. С изчезването на словесната част в музиката игрите стават по-буйни. Децата от всички народи често играят, хващайки се за ръце и образувайки кръг; движат се според мелодията напред, назад и в страни. Детските игри са огледало на културната история. Не случайно в специализираното списание „Чуден свят” пловдивският писател Илия Заяков публикуваше изследванията си за българските детски игри.

Възприемането на ритъм означава способността за свързване на времеви интервали. Как възприемаме времето? Смятаме, че всяко изменение, всяко явление има своя причина. За да възникне факторът време, е необходимо най-малко двойка от данни, за която може да се каже „преди” и „след”. Подреждането на отделните изображения в поредици става от автора на творбата, който взема пред вид логични съответствия, аналогии, оценки на вероятности. Но в деветото изкуство подреждането до голяма степен зависи и от волята на читателя, от неговото съзнание и способността да почувства потока на времето в представяната история. Нашите преживявания протичат в интервали време и ние имаме способност да ги оценяваме и сравняваме. Тази способност от своя страна е свързана с психологическото настояще. Ние живеем в психологическото настояще, а за миналото и бъдещето съдим по умозрителен път. Ето защо комикс сценарийте се пишат предимно в сегашно време. Освен това скоростта на един процес, за който си спомняме не протича така, както в действителност. Ако се възпроизвежда с думи или действия, запомненото, интервалът време на разказа ще е много по-къс от реалния. И сънищата протичат в скала на времето, различна от тази в будно състояние. Способността да се оценяват интервали време зависи от това как се задават интервалите, какви са събитията, които ги определят, има ли събития по време на самите интервали. На тези въпроси могат да ни отговорят психофизичните изследвания. Възприемането на отрязъци от време се свежда до определен сетивен процес. Еднакво ли е за всички хора и на различни места? Не, защото се забелязват при различни условия зрителни илюзии, изкривявания, деформации и променено чувство за време.

Тези сведения са важни за деветото изкуство, дават отговор на много от неизяснените въпроси. В деветото изкуство подобно теорията на относителността времето и пространството се свързват в нещо единно. Това пространство-време не е просто механичен сбор на координатите и времето, а друга реалност, различна от обикновеното пространство и която има четири измерения. Геометрията на това четиримерно пространство се различава от евклидовата геометрия. Четиримерното пространство-време има чудновати свойства. В това четиримерно пространство една точка определя не само положението на някое тяло, но и някакъв момент от времето. Всяка точка отговаря не само „къде”, но и „кога”. Траекторията на едно събитие в четиримерното пространство-време свързва последователните събития, всяко от които изразява положение и време. Пространство-времето дава възможност за геометрично изразяване на миналото, настоящето и бъдещето. Ето защо българските класически автори са нарекли деветото изкуство „Чуден свят”, а не комикс.

Психологичното време е индивидуално, субективно. Активността на мозъка се отразява върху чувството за време. Освен това влияние оказват и ритмите в обмяната на веществата (при възрастния човек те са забавени и за него времето тече много по-бързо в сравнение с младия). Високата телесна температура и тя оказва влияние и довежда до психични изменения, както и въздействието на алкохол, халюциногенни вещества и хипноза. И при излитане в космоса настъпват погрешни зрителни представи в космонавта. Ако натиснем с края на пръста си върху клепача на окото и го изместим малко от нормалното положение, и в същото време погледнем и с двете си очи върху външен предмет, ще го видим раздвоен, т.е. виждаме два предмета вместо един. Този любопитен опит за раздвояване е изходната точка на жанровете в българската история на деветото изкуство. Няма никакво съмнение, че зрителната илюзията се образува от съединяването на два елемента: от външен предмет и лъжливо създаден умствен образ, пренесен навън в предмета. Лъжливият образ се асоциира с външен предмет – съединяване на впечатления дошли от вън, с образи които излизат от вътре. Асоциация означава сдружаване и възпроизвеждане на душевни явления – едни умствени образи, които сме добили по-рано, се възбуждат от други образи за които мислим в дадената минута, те са свързани. Времето в творба на деветото изкуство може да протича предимно от ляво надясно (не и за азиатската манга), отгоре надолу по редовете, от предния план към дълбочината (бъдещето) в кадъра  („далече” за зрителя означава, че са необходими много движения за достигане на предмета, а не, че големината на образа е малка) и от долу нагоре във фигурата. Но жанровете в българските  комикси (за краткост условно ги наричаме „комикси”) започват със зрителната измама и „Гатанката”. Те са предимно от раздела „Игри и забави” и включват „Скрити картини”, „За съединяване” „Фигури в цифри или черти”. Гатанката изразява една истина въз основа на далечна прилика, често пъти затъмнено. В нея се използва метафората, алегорията, олицетворението и сравнението. Има три вида гатанки: обичайна, цифрова и зашифровани. За радост у нас този жанр успява да кристализира като самостоятелен. Развитието на жанровете в българското девето изкуство започва с "Лица в черти, във стихове и колелца" от Яна Язова.

 

Автор: Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева