по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Столетен дъб"

11.05.2015
Снимка 1

В дома на столетника дядо Пейо нахлу телевизионен екип.

- Добър ден, дядо Пейо! - поздравиха го вкупом пристигналите.

- А? - сложи ръка на ухото си столетникът.

- Добър ден ти казахме! - отново вкупом и весело му из викаха на ухото всички.

- А, нямам, нямам... - заклати глава старецът.

- Какво нямаш? – извика му силно мъжът с карирания каскет.

- Нямам пари вече, пенсийката ми свърши. . . - махна с ръка столетникът.

- Охо, старецът ни мисли за някои от внуците и правнуците му, дето му обират пенсийката - започнаха да хихикат младоците от телевизионния екип.

- Дядо Пейо! - излезе напред водещата предаването „Наши родни столетници”.

- Ти, дядо Пейо, си единственият столетник в района, затова сме дошли да те заснемем на филм. Само че така, както те гледаме, не ставаш още за снимки. Трябва да те подготвим комплексно.

И всички вкупом потеглиха столетника в другата стая, а в тукашната останаха операторите, режисьорите, които започнаха да подреждат интериора. Трикракото столче бе изхвърлено и на негово място бе поставена, загатващата за новия бит на столетника, въртяща се табуретка, зад табуретката застанаха двама души и вдигнаха като фон картина със селска тематика. До табуретката бе поставена масичка, на която в артистичен безпорядък се разхвърляха  здравни списания и вестници физкултурна топка, гирички, шах...

След десетина минути столетникът дядо Пейо, облечен в спортен костюм, бе поставен насила да седне на въртящата се табуретка. В последния момент режисьорът скочи като ужилен и махна от устата на стареца лулата, като вместо нея му набута дъвка.

- Готови! Камера! – властно  викна режисьорът и камерата забръмча, като потоци светлина   заляха старика, той затвори очи и вдигна ръка пред лицето си.

- Стоп! Сложете му противослънчеви очила! - разпореди се режисьорът и след малко камерата забръмча отново.

От магнетофон засвири кавал, водещата предаването с усмивка поде:

„Драги зрители, ето ни на гости   и   на   нашия   столетен дъб   дядо   Пейо!   Първите утринни лъчи весело надничат в дома му...”

- Кукуригу! Мууу! - замучаха   и   закукуригаха   двамата държащи   картината   зад   главата   на   столетника.

- Ето и животните в двора на дядо Пейо са се събудили и приветстват столетника - със сияещо   лице продължаваше разказа водещата предаването. 

- Дядо Пейо е образцов стопанин. А, ето и време за закуска е дошло. Може би нашите зрители се интересуват какво закусва един столетен дъб?

Водещата с изкривена физиономия светкавично се обърна към стареца и му изсъска:

- Вземи листчето, дето ти го дадохме!. .

- Ама де го, не го видя, невесто. . . — нетактично започна да обяснява пред камерата столетникът и водещата съобразително го закри с пищното си тяло.

- Дядо Пейо строго съблюдава изискванията на научното хранене - продължи с ослепителна усмивка тя. - Сутрешната закуска на столетника се състои от въглехидрати, фолиевоаксибионинова   киселина и витамини от групите А, Б, В, Г, Д до Я. Обядът също е пълен с лакомства: тук са включени съответно аминокиселини и липоиди. Вечерята на столетника е организирана отново на основата на научното хранене и пиене.

- Пийване, невесто, пийване - за ужас на всички се обади столетният дъб, вадейки от вътрешния си джоб бутилка ракия, която енергично надигна.

С един скок режисьорът се намери до него и извивайки силно с източна техника ръката на стареца,  му отне бутилката. Водещата продължи:

- Дядо Пейо се слави и като изкусен певец. Запей дядо Пейо! Някоя от твоите народни лесни, дето веселиш мало и голямо!

Дядо Пейо не чака втора покана, ракията вече беше го развеселила и успокоила, бръкна в другия вътрешен джоб и докато режисьорът схвана ситуацията, старецът изпразни второто шише в гърлото си, след което започна да скача в хороводен ритъм и сложил ръце на гърба си да пее с дрезгав глас:

„Нозете ти, Маро, да галя,
снагата ти, Маро, да кърша...”
 

Режисьорът даваше отчаяни знаци на водещата да спре предаването с музикалната изява на стареца, но последният не даваше и да приближат до него. Накрая съвсем го „хвана", защото кой знае защо старецът видя своята първа изгора в образа на водещата предаването, поради което последната се озова в скута  на столетния дъб,който бързо пъхна ръка под полата й, а тя  пискаше и се смееше едновременно.

Силен удар с картината укроти пламналата глава на столетника и той клюмна на табуретката. Тогава зазвуча спортен марш и в кадър се появи огромен мъж в анцуг.

Водещата се съвзе от неочакваното нападение на столетника и отново застана пред камерата:

- Драги зрители, в нашето предаване сме включили и специалиста по лечебна физкултура Босилков, който ще демонстрира показен комплекс от упражнения за столетници.

Босилков наду свирката като си затактува с нея, изплю я  и започна  командите си,  гледайки  свирепо към столетника :

- Готов, дядка! Бавно клякане  с дълбоко   вдишване,  подскок   с четвърт   обръщане   наляво,   издишване  със  съскащ  звук, ходене  на  пръсти,  фигура  лястовичка! Раз-два!   Раз-два, повтаряй след мен! Фигура веселото зайче, раз-два, не  отслабвай темпото, раз-два, раз-два,   разкрачен   стоеж,   наклон на   трупа   наляво,   наклон - надясно,   преден   конусовиден кръг  с  десен  крак,  заден   конусовиден  кръг с ляв   крак, фигура   „Аз  съм  магаренце”, подскок-чупка, силно изхвърляне  на  тазовата  област  назад, раз-два, дишай,  не  дишай,  дишай,  не. . .  А, кво  му  стана  пък на тоя?

Дядо Пейо, въпреки старанието си, не можа да изпълни последния от серията шпагати и като се хвана за сърцето, тупна неспортсменски на пода. Спортният деятел Босилков хвана ръката му и бързо я отпусна, сваляйки белия си каскет.

Водещата съобразително изпълни отново кадъра с пищното си тяло и като се усмихна ослепи­телно в камерата, с изразителен топъл глас съобщи:

- Следващото ни предаване, драги   зрители,   ще се състои от околностите на селото под заглавие  „Село се със столетник  прощава".   В паузата  слушайте забавна   и танцова  музика!     

Режисьорът си отдъхна облекчено.

 

илюстрация: ©Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева