Вера Джамджиева: "Художникът-иконописец Петър Джамджиев (1891-1985) остана верен на род и църква"

11.05.2015
Снимка 1

 

Редакцията на "Диаскоп" изказва благодарност за представената информация на Вера Джамджиева, дъщеря на художника-иконописец Петър Джамджиев.

 

Петър Джамджиев е роден на 14 юли 1891 във Велико Търново. Постъпва в Държавното художествено-индустриалното училище (Националната художествена академия) - София и учи специалност "Живопис" при проф. Иван Мърквичка през 1915 година.

Участва в Балканската война през 1916 с много военни художници. Създава картини с военна тематика, с които участва в обща изложба (1918). С батални сцени и  пейзажи от Охрид прави своята първа самостоятелна изложба, открита от проф. Мърквичка (1919).

През 1920 завършва обучението си в Националната художествена академия. Започва работата си като иконописец през 1927 във Велико Търново. От 1929 до смъртта си на 08 декември 1985 живее в Пловдив.

С художника Милю Балтов реставрират стари икони; изписват няколко стенописни изображения на светци в храма „Св. Неделя” в Пловдив. Тази своя дейност той продължава като изписва всички иконостасни икони в храма „Св. Петка Нова”, работи за храмовете „Св. Марина”, „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Възнесение” и др.

С професорите Димитър Гюдженов и Никола Кожухаров изписват стенописите в катедралния храм „Св. Богородица” (1951). Същият екип изписва катедралата в Стара Загора (1960), храма „Св. Архангели” в гр. Чирпан и „Св. Никола” във Варна (1961). С Милчо Каролеев правят стенописите в храма „Св. Георги” в Кърджали. Работи в много селища в Южна България и околностите на Пловдив. Почти във всяка църква от град Пловдив има негови икони –  „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св.Св. Кирил и Методий”, „Св. прор. Илия” и др.

Художникът получава награди още като студент. При участието си в изложба на Дружеството  на независимите художници в София, картината „Ясновидката” е репродуцирана във френския вестник „La Bulgaria” (1925) Негови илюстрации и икони се отпечатват в „Братско слово” и др. специализирани православни списания. Участвал е в изложбите на Дружеството за съвременно изкуство (София) и Дружеството на южнобългарските художници – Пловдив. Член е на СБХ от 1956 г.

Негови творби се намират във  Военноисторическия музей, в Градската художествена галерия – Пловдив и др.

За известният художник-иконописец ни припомня изложбата в Иконната галерия на ул. Съборна, Пловдив през 2010 година - „Иконописното наследство на Петър Джамджиев”, организирана  от Градска художествена галерия, Пловдив и Вера Джанджиева (дъщеря на художника) по повод 25 години от неговата кончина. Потомък на възрожденеца Велчо Атанасов – Джамджията, Петър Джамджиев остава верен до края на живота си на род и църква. Творбата му, посветена на прадядото Велчо Джамджиев с житийни сцени, се намира в ХГ - Велико Търново.

Тъй като тази творба е интересна за любителите на разкази в картини, предоставяме описание на епизодите:

  • Велчо в училище.
  • Поради накърненото му национално чувство от бейски син, той го набива и забягва в чужбина.
  • След дълго отсъствие в родината си се завръща облечен като бей, в бащината си къща при родителите си, които едва са го познали.
  • Отваря дюкян и продава джамове и най-разнообразни стоки, затуй и наречен - Джамджията и балтаджията.
  • Той обучава съучастниците на стрелба за предстоящото въстание.
  • Кът от Велико Търново с Балдуиновата кула.
  • Велчо Джамджията и капитан Мамарчев на път към Плаковския манастир за полагане клетва.
  • Полагане клетвата от съучастниците на Заверата пред инициаторите на въстанието - В. Джамджията и капитан Мамарчев.
  • Арестуването на Велчо, след предателството на чорбаджи Йордан Кисьов за въстанието.
  • Съдебния процес пред обвинителя му гръцкия владика Иларион от Велико Търново.
  • Изпълнение на присъдата чрез обесването му 1835 г.
  • Къщата на Велчо в Търново означена със знака Х.

 

На останалите изображения:

1. "Свети Георги убива змея", икона, храм "Св. Георги", Пловдив
2. "Иисус Христос Душеспасител", икона, храм "Св. Троица", Пловдив
3. "На път за Дамаск", илюстрация в сп. "Братско слово"

 

 


 

редактор: Христина Мирчева