по заглавие   по съдържание

11 май - Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

23.05.2018
Снимка 1

първа публикация 11.5.2015 г.

Из "Летопис за писмената" от митрополит Иларион

В неделния ден Константин Философ отиде на църква. След службата, като излезе навън, седна край мраморните стъпала на тържествения портал на храма и с чувство на тягост от злата мълва за българите, изморен се унесе в дрямка. Присъни му се нещо чудно. Гълъб се спусна от висинето с вързоп "съчки" – клечки, в човката си. Долетя до рамото му и той можа да хване вързопа с клечките. Гълъбът отлетя. А той развърза вързопа, преброи клечките. Излязоха 32 на брой. Зачуден, Константин се замисли какво ли ще значи всичко туй и постави клечките в пазвата си. А ето и друга изненада. Клечките се стопиха в пазвата му – в тялото му. И когато се стресна от съня, видя пред себе си един духовник, когото митрополитът пратил да го покани на обед в митрополитския дом.

Константин Философ се отзова на поканата и когато беше на трапезата в митрополитския дом, при разговора почувства една непринудена студенина към гръцкия език. Не му се искаше да слуша гръцки говор. И тогава размисли: "Клечките, които гълъбът ми спусна на сън, не са ли указание за писмените знаци на българския език! Стопиха се в мен – станаха  моя плът и кръв. Затуй сега повече от друг път на мен се понрави славянобългарската реч. Не, не може никой да ме отклони от идеята да работя сред българите и за българите" – каза на себе си Константин. Сбогува се почтително с митрополита и отиде в лагера на българските войски край Брегалница.

И каква приятна изненада! Там при българите бе дошъл Методий, брат му. Константин се зарадва, като видя брат си да беседва с българите. Съобщиха на предводителя на войските хан Бориса. И той ги прие радостно с почит в лагера си. Разговаряха дълго. Двамата солунски братя останаха с отлични впечатления от българския владетел, както и той от тях. Методий пожела да го има като свой духовен син и да го покръсти...

Издателство "ПИК" Велико Търново, 1996

 

илюстрация: ©Георги Чепилев, кадри от "Православен комикс", септември 2014

 


 

редактор: Христина Мирчева