по заглавие   по съдържание

ЖИВА ВРЪЗКА С ВРЕМЕТО ОТ КЛАСИЧЕСКОТО КОМИКС СПИСАНИЕ ”ДЪГА”

26.03.2013
Снимка 1

"Над Дъгата" - пътуваща комикс изложба

За географското предвижване на изложбата „Над Дъгата” ни разказа художникът Петър Станимиров, носител на награда за най-добър класически комикс от международния фестивал в Белград:  „Изложбата „Над Дъгата” не е спирала да пътува из страната и ангажиментите са до края на месец юни. До сега имаме покани от осем града – София, Варна, Ямбол, Кюстендил, Дупница, Русе, Сливен и Бургас. След това предстои „Първа национална изложба на комикса” на 1 и 2 етаж в галерията на СБХ – Шипка 6, която ще се открие на 3 август 2013. През ноември се очаква излизането на втори албум „Над Дъгата” и втора съпровождаща изложба.”

20 години след последния брой на сп. ”Дъга” деветима от художниците му се събират – Николай Додов, Сотир Гелев, Евгений Йорданов, Румен Чаушев, Петър Станимиров, Росен Манчев, Владимир Коновалов, Димитър Стоянов – Димо и Пенко Гелев. С новия си албум „Над Дъгата” те показват, че през годините на затишие българското комикс изкуство е продължавало да се развива. А експозицията от подбрани страници и подготвителни скици от различните разкази на албума утвърждава не само функционалната роля на книгата, но и изложбената – на илюстрацията.

Издание „Диаскоп” счита, че съществуването на книга в изложбен интериор наравно с изобразителна продукция е любопитна тема за размисъл. В чуждестранните страни комиксите отдавна са заели своето място в изложбените експозиции като явление, без което самата художествена практика вече не може да съществува. В тези изложби безусловно дават да се усети мащабността и ширината на интересите, значимостта на художниците и пр.

Експозиция от комикси създава някаква магическа зона от епохи, стилове, имена. Чрез нея публиката може да се запознае с най-различни типове и жанрове: експонати, автори, издателства и т.н.

Но да се опише това явление (новост за нашата изложбена практика) с традиционни термини, ще е трудно.

„Експозиция”, „художествено произведение”, „представяне в изложба”, „зрител” - всички тези етикети са налице, но когато експонатът е книга, между тяхната връзка се образува пустота.

Разбира се, книгата като изложбен обект не е парадокс. Проблемът е в това, че продукт от подобен род творческа дейност представен на изложба, превръща всеки обект в персонаж, стремящ се към саморазкриване. А книгата, сама по себе си, не е предразположена към такава роля. Наистина, и на художественото произведение е присъщо смислова прикритост и затвореност. Но времето в книгата е качествено различно в сравнение с обект от изобразителното изкуство.

Според специалистите кавалетната картина, чиято изобразителна плоскост е сложеното в рамка платно, се стреми да изгражда централно картинно пространство, при което действието е предадено в един миг.

Книгата с нейната словесна и пространствена форма е пример за синтез на изкуствата. За съжаление експонирани книги в изложба са недостъпни за възприяти в пълнота. Текстовете мълчаливо стоят пред читателя-зрител. Докато съзерцавайки едната страна на лист, винаги се помни и обратната, тъй като у човека се е затвърдила представата, че листът има две страни. Това обаче е при условие, че листът се държи в ръка. Тогава той става предмет и напомня за обратната си страна. Но ако се вземе лист като изобразителна повърхност, тогава другата страна сякаш не съществува, той става чиста двуизмерност.

Ето защо при експонирането на комикси в изложба възникват множество въпроси. Един от важните е, как да се създаде такава възможност, че текстовете от комиксите да проговорят?

На изложбата „Над Дъгата” се проявиха в чист вид две форми – без възможност за визуално-тактилно опознаване вътрешното съдържание и печатна продукция (албум, картички, плакати).

Задачата е да се слеят една с друга двете форми. Решението у нас представиха варненските автори с изложбата „Ретроспекция на модерния комикс”: каталожно-информативна форма.

Когато в Пловдив през 1985 г. за първи път в изложба на СБХ се експонира комикс, художествената комисия с председател Йоан Левиев, препоръча всяка творба да се изработи в нов съкратен вариант – около 4 страници, една заглавна и анотация с данни за авторите върху едно табло. Тази забележка имаше за цел да предпазва от стихийност и безпрограмност на експонираните комикси. Членовете на комисията имаха предвид, че този вид творческа дейност трудно може да влезе органически в структурата на експозицията с основаване върху равноправност и творческо съдружие.

Ето защо при избора на изложбения репертоар и принципите на изграждане на изложбата: тематически, жанрово, персонално, хронологически, трябва да се насочат усилията на българските комикс автори при реализирането на следващите художествени инициативи.

С пожелания за нестихващи творчески успехи към художниците от сп. ”Дъга” и достойно представяне в картата на международните комикс изложения на всички български автори.

"Диаскоп"

снимки: "Над Дъгата"