по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Българските комикси – деца на всички времена и култури"

23.05.2015
Снимка 1

 

 

"Българите са първите универсални хора в жестоко разделения от материални интереси свят." 

 

Да се направи правилна оценка за развитието на българския комикс, това означава да се направи един обстоен историчен преглед върху формирането на жанровете му. Днес е трудно да си дадем сметка за всичко, появило се изпод перото и четката на комикс авторите и да преценим онова, което се е изсипвало всеки ден от печатарските машини и се е събирало в библиотечните и колекционерски рафтове. Ако статистиката евентуално успее да ни даде данните, ние ще се объркаме от техния неимоверно голям брой. По-добре е да се запитаме: Кой в България е четял и чете комикси, кой ги е получавал и получава и кой е плащал издаването им?

Да оставим настрана количеството и да анализираме качеството на българските комикси, без да правим грешки с необятната си фантазия, че нашите творби са по-добри от бележити американски. Най-правилният развой на една книжнина е критиката – тя направлява и одухотворява творческата дейност на авторите. Но у нас никога не е имало строга и безпристрастна комикс критика. През социализма неин заместител бе художествената комисия, контролираща процеса на работа и приемаща или отхвърляща завършената творба според критериите на идеологията. В по-ранния период всяко издание имало свой кръг творци, обединени от общи възгледи, които насаждали сред обществото. И често се сипели хули, обиди, клюки и лъжи спрямо автори не от тяхната школа. Макар че подобно отношение не се забелязва в основните български комикс издания от онова време, то малките комедийни форми из разнообразния печат имат отпечатък на идейни противоположности. Ето защо е желателно да спрем вниманието върху въпросите: Какви пориви са движили авторът? Какъв е бил мирогледът на автора? Към какво е била насочена неговата воля?

Това обаче са въпроси от областта на политиката, а тя досега нищо не е създала, защото не е вървяла по прав път. Да вземем например демокрацията, която се стреми да създаде обществена сила от съвършени хора. Наистина, животът би се подобрил, ако се издига и усъвършенства личността, но неясно е как да стане това. Доказано е обаче, че културата оказва влияние върху социалния напредък на народа, за достигане на бленуваните от него щастие и благоденствие. Ето защо и в комикс изследванията е необходимо да се търси мирогледа на автора и не може да не се обръща внимание на социалния въпрос.

Научно историческите и юридически изследвания доказват, че нашите съвременни понятия за политическа и личностна свобода са продукт на сложен международен политически и умствен процес. От миналото се забелязват само два периода, в които са съществували донякъде свободни учреждения; първобитния и средновековния. При първобитните свободни учреждения – общинските и племенните, отличителната черта е съществуването на народни събрания и преобладаването на тяхната власт над старейшините и началниците. У древните гърци и италийци тия общинско-племенни учреждения се развиват постепенно в републики. Тия учреждения са общо-човешки и етнографите откриват съществуването им и у съвременните „диви народи”. В древния период от историята се забелязва при източните народи до образуването на военно-жреческия деспотизъм. На изток старите общини преживяват дори дългия период на деспотизма, но са само най-ниска инстанция на държавния живот и администрация, докато висшата инстанция се представлява от свещената личност на царя-деспот. Това съществуване на изток на общини с известно самоуправление ни напомня, че изходната точка в историята на политическите учреждения на всички народи е обща, както и за единството на човешката природа и обществени отношения. Ако се проследи източното самоуправление в Индия от периода на Ведите, ще се докаже, че тези народи не са родени роби. Работата е само в това, че те не са умеели да запазят самоуправлението си при прехода от политическия дребно общински живот на пастирските или земеделски племена към прост икономически бит в големи национални и интернационални културни държави под вид на деспотизъм. Където географските условия са били по-благоприятни за кантонално раздробяване и където културата била по-развита подобно на Финикия, се вижда политически строй, който напомня първия период на старогръцките и италийските градски републики. Освен това и у източните народи се забелязва, че след обожествяването на императора настъпва период, в който се появява учението, че царете си имат свои задължения и даже поданиците (робите) имат право да свалят от престола порочните царе и да ги заместват с добродетелни.

Но най-високо се издига републиканската и при това демократическа мисъл в Гърция. Тогавашната гръцка литература ни дава важни сведения. В драмата „Просителки” на Еврипид цар Тезей защитава демокрацията: „Този град не се управлява от един, а свободно народът тук царува. И няма никакво значение богатството, защото и бедният има същото право... Когато законите са публични и сиромахът и богаташът имат еднакво право, и най-бедният може да отговори на щастливеца с псувня... и по-малкият, когато има право, побеждава големият. Ето в какво се състои свободата...”

Но гръцката книжнина не се задържа дълго време на такива републикански и демократични мисли. Херодот, повлиян от борбите на разните политически елементи в гръцките държави излага със скептически обективизъм съвременните му аргументи против и в полза на разните форми управления. Тези речи се намират в неговата „История” и са произнесени уж от трима перси след падането на Мага Смердиса. Може да се каже, че в тия речи се съдържат всички политически възгледи и опити на класическия свят. Речите са дълги, но заслужава да се цитират следните фрагменти: Отан рекъл - „Аз намирам, че никой от нас не трябва да бъде вече монарх, това е неприятно и не е добро. Вие видяхте до къде стигна насилието на Камбиза и сами изпатихте от Мага. Как може да има благоустройство в една монархия, която може да прави всичко, каквото и скимне. Даже най-добрият човек да получи такава власт, то лесно би го изтръгнала от свойственото му настроение. Благата, които обкръжават монархът, пораждат в него дух на насилие, а завистта е свойствена на човешката природа. Който има тия два порока, той придобива и всякакви други пороци... Макар онзи, който владее едно царство, би трябвало да е свободен от всякаква завист, защото има всички блага, царят обратно се отнася с гражданите: той завижда на гражданите си, поддържа по-лошите и вярва с охота на клевети... Управлението на народната маса носи най-хубавото име: равноправие и народът раздава длъжностни служби чрез жребий, като всяко решение се взема в общо събрание. Затова аз предлагам да отменим монархията и да предоставим властта на народната маса”.

Но Мегабаз предложил да се уреди олигархия: „Това, което каза Отан за прекъсването на монархията, не съм против. Но където предлага да предадем властта на народната, там той се отдалечава от правилното разсъждение. Защото няма нищо по-безсмислено и насилствено от неспособната тълпа. И не се е чуло и видяло хора, избавили се веднъж от насилието на тиранин, да се подчинят на насилието на необуздания народ. Ако тиранинът върши нещо, той знае поне какво върши, а народът нищо не разбира. И как може да разбира някой нещо, ако нищо не е учил и не познава красотата и приличието, а се спуска да работи стръвно като бурен поток? Нека въвеждат народното управление тези, които желаят зло на персите, а ние да изберем един съвет от най-добрите хора и да им дадем властта. Само най-добрите хора могат да дават най-добри решения”.

Накрая се изказал Дарий: „Струва ми се, че мнението на Мегабаз за народната маса е вярно, но не е вярно мнението му за олигархията. От трите предлагани начина за управление: демокрацията, олигархията и монархията, аз предпочитам последната. Не може да има по-добро управление от управлението на един най-добър човек. Като се ръководи от най-добрите намерения, той ще управлява безупречно народа. При това така най-сигурно ще се запазват тайните решения относно враговете. Напротив, в олигархията, където мнозина достойни се грижат за общите работи, възникват жестоки разпри и понеже всеки иска да бъде пръв и да надвие със своето мнение, се достига до силна вражда. От враждата произлизат възмущения, от възмущенията – убийства, а от убийствата трябва отново да се премине към монархия... А и когато народът управлява, не могат да се избегнат пороците. А когато има пороци, то развалените хора не се карат помежду си за държавното благо, а гледат да се сдушат – вредните за държавата хора действат против нея задружно...”

Нека читателя  сам да се ориентира в основните технико-формални свойства на комикс рисунката,  въз основа на трите принципа на управление: линеарно контурна, линеарна с цветово-фактурни акценти и тонално-живописна. Както и да открие на кои именити български автори  комикс творбите могат да послужат за подобни образци.

Като улеснение в решаване на задачата може да послужи спомена на Репин за неговия талантлив съученик, направил скулптура на комична фигурка – пиян немец. Тази фигура, макар и предизвикала голям фурор, по нареждане на професора била унищожена, а ученикът дал клетва повече да не профанира класическото назначение на скулптурата. В примера се вижда противоборството на академичната традиция и простонародната култура. Интересно е да се разгледат древногръцкото комично изкуство и древно мексиканската карикатурна керамика във връзка със формите на управление. Европеецът и гъркът са вечни оптимисти или вечни песимисти на принципа „или-или”, но българската натура заради особеностите на своята история е двулика – веднъж така, друг път иначе. Българският принцип е на разнообразието, но не карнавалното.

Българите са първите универсални хора в жестоко разделения от материални интереси свят.

 


 

редактор: Христина Мирчева