по заглавие   по съдържание

Едуард Естлин Къмингс: "сърцето ти нося (в сърцето си го нося)

28.05.2015
Снимка 1
 
Превод от английски: Манол Пейков
 
.....
 
сърцето ти нося със себе си(нося го
в сърцето си)и миг не оставам без него(където
отида отиваш и ти,моя скъпа;и сътвореното
само от мен е твое дело,любима)
      не ме е
страх от съдба ни една (защото ти си съдбата ми,моя сладка)и свят
ни един не желая(защото прекрасна ти си моят свят,моя истинна)
и ти си това,което винаги значи луната
и което ще пее завинаги слънцето ти си
 
ето най-съкровената тайна,незнайна за никого
(на корена корена и на пъпката пъпката тя е
и небето небесно на дървото с име живот;което достига
по-нагоре,отколкото вярва душата или разумът знае)
туй е чудото и на небето звездите защо са
 
сърцето ти нося(в сърцето си го нося)
 
1958
 
.....
 
чуй ме
възлюбена
сънувах
     изглежда си смятала да
     избягаш от мен и си се превърнала в грамадна
     лилия килната над
     водите
     безочливи ала аз долових
     благоухание и пристигнах възседнал
     кон от порфир нагазих
     водите и от червения кон
     скочих със писък посред разбитата
     пяна те улових сграбчих те върху
     устата си
чуй ме
възлюбена
     сънувах в съня ми обзе те
     желание да ме осуетиш превърна се
     в мъничка птичка и скри се
     в дърво от мрамор висок
     разпознах отдалеко
     песента и пристигнах
     ален залез възседнал
     и потъпкал нощта лесно
     от ужасената и невъзможна
     кула те улових
     огънах те и те
     пречупих върху кръвта си
чуй ме
     възлюбена сънувах
     мислех че искала си да ме измамиш
     и в звезда си се превърнала горе в небесното
     царство
     през ден и пространство видях как затваряш
     очи и пристигнах възседнал
     хиляда години от пурпур превити от мъка
     юздите опънах и ги спрях олюлени пред
     трона и докато
     боязливо се дърпаха пред луната самозадвижена от
     ръката сияйна на печалния бог
     те поех
както ябълка вземат дребните селяни за свойте момичета
 
1922
 
.....
 
мойта мила стара и прочие
леля люси по време на скорошната
 
война не просто знаеше
ами и винаги съобщаваше точно
за какво всички се
 
бият,
сестра ми
 
изабел сътвори стотици
стотици)чорапи да не
споменаваме ризите наушници бълхоустойчиви
 
и прочие накитници и прочие,моята
 
майка се надяваше че
 
ще умра и прочие
храбро разбира се баща ми пък
често прегракваше споделяйки как за него
е чест и само да беше
възможно междувременно аз
 
самият и прочие тихо лежах
в дълбоката кал и
 
прочие
(и мечтаех,
и
прочие,за
Твойта усмивка
очи колене и твойто Ипрочие)
 
1925
 
.....
 
смъртта(която беше изгубила)си облече вселената
и се прозя:май ще вали сега
(бяха играли на безвремие
с чипове от кога)
това е твое;да ми заемеш
болка ще трябва ако впряга
с катафалката искаш да вземеш,
до скоро виждане,драга.
 
Любовта(която беше намерила)се сдоби с чудесийки безчет
без те самите да разберат:
върти се земята-мъниче;
дорде маргаритки растат
(а момчета и момичета
шепнат това-онова)
и момичетата с момчетата
в леглото ще се озоват,
 
1935
 
илюстрации към публикацията: Люба Халева
 
Стихотворенията са от книгата на е. е. къмингс
"Сърцето ти нося (в сърцето си го нося)
ИК "Жанет 45", май 2015
Оформление: Люба Халева
Редактор: Владимир Левчев
Брой страници: 100
Цена: 15.99 лв.
 
 
КОЙ КОЙ Е?
 
 
Едуард Естлин Къмингс (1894 – 1962), по-известен като е. е. къмингс, е американски поет, художник, есеист, романист и драматург. Творчеството му включва около 2900 стихотворения, два автобиографични романа, четири пиеси и няколко есета, както и многобройни рисунки и картини. Той е един от важните поетични гласове на англоезичната литература от XX век.
 
Манол Пейков, 44-годишен. Издател и преводач. Завършва Пловдивската езикова гимназия и Американския университет в България. Носител е на награда „Пловдив“ (2011) за превода си на „Балада за стария моряк“ от С. Т. Колридж.
 
 
 
Отзиви за книгата в "Диаскоп" в рубриката "Какво да четем?" тук
 
 

 
 
редактор: Христина Мирчева