по заглавие   по съдържание

Изабела Леардини: "Аз съм бяла лястовица"

13.06.2015
Снимка 1

Превод от италиански: Радея Гешева

 
Аз съм бялата лястовица,
съвършена шега на природата
невидима, докато не спре да отдъхне,
различната, която изчезва в синевата
с устрема на всички полети.
Никой не я смята за годна
да стигне там, където всички отиват,
никой не удържа ясната ѝ полуда.
Само изглежда онази, която се мами,
натрапница, избягала от нечий балкон,
която не ще достигне края на морето.
Вижте я как описва кръга си,
без следата на отчаянието,
лястовицата, останала за зимата,
тази, която може да устои на снега,
която спи бяла, близо до теб.

 

Изабела Леардини е родена в Римини. Първата ѝ книга е La coinquilina scalza („Босата съквартирантка“) излиза в италианската поредица Niebo под редакцията на Мило Де Анджелис  и е издадена в Милано от „La Vita Felice“ през  2004, след което е президадена през 2006 и 2008). Стихотворения от тази първа нейна книга и от следващата й стихосбирка Una stagione d'aria („Въздушен сезон“) са публикувани във френската антология Les Poètes de la Méditerranée (издание на „Галимар“ от 2010) и в италианската антология Nuovi poeti italiani 6 (издание на „Еинауди“, 2012).

Стихове на Изабела Леардини са музицирани от Васко Бронди и са включени в албума му Costellazioni („Съзвездия“). Тя е артистичен директор на  Parco Poesia –  първият и най-важен поетичен фестивал за млади поети в Италия (до 35 години),  който се провежда от 2003 г. и носи на победителя наградата „Римини“, която се състои в редактирането, публикуването и представянето на негова книга с поезия в различни италиански градове.

Една първа версия на това стихотворение предстои да излезе в албума „Дъщерите на студа“ в колекцията за поезия и графика Print & Poetry, на която Изабела Леардини е водещ редактор заедно с художника Джовани Турия.

Българският превод е направен по версията на стихотворението, публикувана в онлайн изданието на сп. Atelier тук

 

илюстрация: ©Георги Чепилев

 


 

редактор: Христина Мирчева