по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Творчество и хаос"

13.06.2015
Снимка 1

Времето лети като стрела и годините минават като дни, а дните като минута в комикс творбата. Или, за да се задържи бързия полет на времето, минутите стават дни, а часовете години. Естествено е обхванатите от мъка да желаят времето да лети като стрела, а радостните - то да спре.

Как се развива времето при главния персонаж в комикс изкуството, където листовете са годините, а всяка страница е разделена на 24 парченца и всяко парченце на дни и часове? Една от важните функции е монтажът и ритмичната организация. Съществуват по-тесни или по-широки кадри, както и вътрешнокадров ритъм. Ритмичната форма зависи от придвижването на персонажа. В масовите сцени, както и при действията без думи, ритъмът се постига чрез монтажното мислене (свързано с крупния план и детайлите). Когато се разглежда подробно дадена обстановка, времето тече по-бавно. Забавеността придава на действието значение на измамност, защото увеличената му тежина действа като излишна пауза. Светлината и в кадъра, и в определен абзац също има важна функция за определяне дължината на времето. Вечер то изглежда също забавено. Освен това, когато персонажът е в тъмна стая, той е в неяснота. Известни са кадрите със светната лампичка, посочващи как героят е осенен от идея или прозрение. Комикс изкуството има предимство пред театъра и киното в предаването на вътрешни състояния. При писаното слово е възможно героят да мълчи и едновременно да разсъждава.

Целият свят е принуден да признае, че човечеството минава в днешно време през тежка икономическа, социално-политическа, културно-духовна и нравствена криза. Обаче малцина признават, че се налага необходимостта да се посочат нови ценности, да се изградят нови форми за човешки живот, да се изкачим на следващото стъпало по-нагоре в развитието на съзнанието. Само такъв път може да ни изведе от кризата не към смърт, а към възраждане на живот. Английският мислител Френсис Бейкън беше казал, че знанието е сила. Тази мисъл не може да се оспорва – без да знаем нещо, не можем да имаме мнение за него. В помощ на знанието бе книгата, а днес и съвременните средства. Новото време изисква нови начини на дейност. Немците казват: „Други времена - други методи”. Днес, когато пред обществото са поставени много важни социални и икономически въпроси, които по своята същност са етически (защото имат за предмет отношенията между хората), държавните институции трябва да използват всички нови средства за обществено строителство. Нашето време е епоха на изключителни сътресения и човек се вижда безсилен да разреши със своите слаби сили огромните проблеми, които постоянно никнат по пътя на живота му. Не е чудно, че като нация сме разочаровани и стоим в недоумение пред съвременните събития и някак слабо ориентирани. Какво трябва да предприемем спрямо кризата в самата идеология? Икономическият проблем не е единственият, с който българите трябва да се справят сериозно. Не по-малко остри са и политическият, и образователният, и семейният, и нравственият, и т.н. проблеми. Необходимо е човечеството, което чрез гения на техниката побеждава все повече времето и пространството, да изгради и вътрешна победа. Защото без вътрешен подем всеки изнемогва, страда, търпи катастрофи и кризи. И тъй като нищо не стои на едно място и непроменено, мнозина или са упоени от равнодушен сън и от нехайство не наблюдават течението на събитията по света, или бягат от действителността. Цялата работа е там, че когато възникват трудности, те са почти неразрешими и за да бъдат разрешени е необходимо друго ниво, а не ровичкане в миазми.

Какво се изнася днес в медийните новини? – ако някъде има военни действия, по телевизията ще предават раздвижен баскетболен мач, всичко е построено протоколно или психологически и уж се отстояват гледни точки. Това ли е народът – пъстра тълпа, отхвърлена от живота, нямаща никакви ценности и търсеща зрелища? Циркаджийска нация или казано по-друг начин бананова република. Все едно, че четеш Фройд и останалите психопати. Всичко това не „действа” вече. Липсва ни култура, т.е. приобщаване към вътрешния живот на света. В консуматорското общество светът полудява, защото всички търсят живот лек, луксозен, богат, без задължения, весел и пр. И за постигането му безжалостно се рушат всички духовни и културни ценности, които напътстват в живота.

 

В история на религиите ще видите, че Късмет е бил божество на щастието (у шумерите и картагенците наречен Молох), на когото са пренесени милиони жертви. Можем да проследим как по време на Ренесанса търговското съсловие заема властта, та чак и до днес. Бих посочил, че тази борба е по-древна и в историята ярко изпъква при пуническите войни. Цялата история на Рим е неудържим порив към демокрация и тя побеждава търговските машинации и жестокостта на Картаген. Страстта на Картаген към печалба, макар и носеща огромни материални облаги, довела до аномалии в политическото му устройство и оттам до разрушаването му. Нагледен урок на историята: ето какво очаква една държава, в която хората търсят по-особен порок и по-шокиращо неприличие като стимулатори за притъпените си сетива. В целия свят това, което заплашвало Картаген, бил самият Картаген - духът на преуспяващите търговски държави, проницателността на хора, преуспяващи в големи начинания, разума на финансисти, съвещанията на търговската управа на града, въобще мирогледа на практичните и делови хора. Историците посочват в известен смисъл дори Содом и Гомор като по-човешки от Тир и Сидон. А Картаген първоначално бил подчинен на Тир и неговите богати хора дълго време имали навик да очакват отличия от този търговски фактор. Картаген възникнал от изгодното положение между западния и източен басейн. В сребърните им рудници в Испания работили не по-малко от 40 000 човека. В това отношение следвали правилата на своите финикийски предци. И както в Тир, колониите им служили като пунктови места за складове.  Картагенските търговци не превозвали чужди стоки, а търгували за своя полза. Затова им била необходима обширна система от складове и кантори. Те ползвали много от съвременната търговска практика: застраховки, търговски заеми и кожени пари.

Знаем за три пунически войни, причината за които се явява присъствието от незапомнени времена на пирати в Средиземно море, а кражбата на хора - изгоден занаят, носещ огромни приходи от откупи или продажба на пленници. По онова време било ясно, че условие за окончателното владеене на Средиземно море е завладяването на Искония – причината за втората пуническа война. Не е необходимо да се повтаря известния пример, как великият пълководец Ханибал (името му носи определен смислов отпечатък) едва не разрушил Рим. Но за нас е достатъчно да разгледаме резултатите на тази война и окончателния договор – разрушението на Картаген било началото на историческото издигане на великата република.

 

следва продължение

 


 

редактор: Христина Мирчева