по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Стенограма на емоциите в комикса"

07.09.2015
Снимка 1

 Ако трябва да уточним жанровото разделение на българските комикси,  направено от 1980 г. и  публикувано от галерия "Lambiek",  ще видим следния репертоар:

1.Религия и митология

2. Патриотизъм (включително военна героика)

3. Трагедии и трогателни истории

4. Саможертвена любов

5. Забавни, сатирични, злободневни и сантиментални анекдоти, включително  приключения и фантастика (фантазия означава лишена от съдържателен смисъл призрачна представа, т.е. лъжливи образи)

6. Истории за царе и войводи

7. Нравоучителни случки

8. Съвременни типажи

9. Велики личности

10. Нрави и обичаи (включително любовни приключения)

Забелязано е, че сюжетният репертоар на българските комикси  се сменя или обновява при смяна на правителствата - но чрез смяна на сферите: първоначално религиозна, след това светска, после светска, но специфично държавна, а  през социализма сюжетът е пълен с патос и удовлетворява държавно идеологическо искане.

През прехода, въпреки ентусиазма, развитието на българските комикси търпи фиаско. Една от причините е търсенето на друг род значителност, заместващ патоса. Но настъпва 21 век и сюжетните събития с обществена значимост и исторически разбирания изглеждат остарели. Прието е да се говори за различни форми на изложение: научно, поетично, математично, религиозно, метафизично, философско и пр. – макар и различието в езиците (английски,немски, френски и т.н.) на всеки от тези езици е възможно такова изложение. Формата на изложение е специализация на речта, приспособена за най-доброто изпълнение на една или друга специфична задача. Всекидневният език на хората се явява сложна структура от символи, осъществяващи множество индивидуални и социални функции. Както в теорията за цвета, така и тук трябва да се различават първични и вторични форми на изложение. Вторичните са тези, които не са построени на други форми на изложение. В настояще време се счита, че има три първични форми на изложение: научна, естетична и технологична и че всички останали форми са вторични. Числото на първичните форми на изложение съответстват на тримерната функция на символа: научното повдига на първи план отношението на символа към обозначаемия обект; естетическото подчертава самата структура на символа; техническото набляга върху полезността на символа и практиката. Логиката отделя внимание изключително на езика на науката. Научното изложение по своя характер е констатиращ или предполагащ. Но хората имат и други потребности освен точните предположения. Като същества с определени потребности и връзки с тези ценности, те са заинтересовани да могат живо да отразят това, което ценят и да намерят средства за удовлетворяване на потребността. Естетическата форма на изложение отговаря на първото, а технологичното на второто. Под естетическа форма на изложение се разбира особен специализиран език на произведение на изкуството – поема, картина, музикална пиеса и т.н. Науката също може да прави заявление за ценности, но ги представя за непосредствено възприятие, т.е. не език за ценностите, а език на ценностите. Фразата в третата първична форма на изложение – технологичната, има качеството на функция или форма на заповеди. Нейната цел е не да описва ситуация или да покаже ценност, а подбудите към определен способ на действие. И всяка професия си има свое собствено повелително наклонение, свои собствени „следва”, връзки с тези ценности, които се стреми да управлява. Въпросът е какво отношение има морала към технологията. Умението да се използва една форма на изложение в никакъв случай не влече след себе си умението да се употребяват другите.

Проблемът в комикс изкуството в сегашната технологична ера е нищо да не произтича, докато сюжетът добавя повествователен характер – това и това произтича. Нов тип комикси – не ситуация или предмет, а форма на художествен метод. Тъй като синтеза на реалния и историчния пласт не може да бъде дълговременен, се е разпаднал вече на два несъединими пласта:

1.Идеологично и държавно – конкретности и исторически значими портрети;

2. Условно, абстрактно, т.е. чисто пластично – отвлечени от живота и историята композиции.

Тези два пътя са на логиката и граматиката. Граматическите категории са тези на разбирането, а логическите на абстрактния смисъл. При употребата на всекидневния език обикновено мислим означавания обект, а не думите, чрез които го означаваме. По тази причина винаги съществува опасността от свързване на думата с погрешен обект. Премахването на двусмислеността и неопределеността е характерно за математичното изложение. Нещата съдържат в себе си числото. Математиката е отношението между тези числови елементи в нещата, както и способността да представя основата за тяхното свързване. Математическите науки дават възможност на нашата мисъл за преход от сетивната реалност, от предметите към умопостигаемите и нематериални реалности, близки на нашите души. В древността към математическите науки са се причислявали аритметиката, музиката, геометрията и астрономията. Толстой нарича музиката „стенограма на чувствата”. Когато се е случвало да забравиш какво си мислил и говорил, то помниш и знаеш от какъв характер са били мислите: тъжни, унили, тежки, весели, бодри..., помниш дори хода – отначало тъжни, после се успокояват и пр. Това изразява и музиката, тя дава ход на преживяванията без предметно и понятийно съдържание.

В комикс изкуството всяко душевно състояние на човека има своя специфична пластика, намираща въплъщение в поза, движение, жест и общ жизнен ритъм. Докато скулптурата предава външния облик и позволява асоциативно да си представим преживяванията, стиховете преразказват образи, излизайки зад пределите и реализиращи асоциации, а музиката предава преживяванията, то комикс изкуството е поредица скулптори, разгръщащи емоционални преживявания, които стават образна основа и разкриват идеала и душевния свят на даден герой. 

Година преди края на социализма у нас в бр. 3 на „Пловдивски университетски вестник” от 11 февруари 1989 г. е отпечатана статията „Музиката в комикса” като първа лястовица за новите насоки на българското комикс развитие.

 


 

редактор: Христина Мирчева