по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Коловозите на българската комикс теория и история"

14.09.2015
Снимка 1

Поради сравнителната младост на българските комикс изследвания и липсата не само на изворов ресурс, но най-вече на необходимата критическа маса изследвания, върху които да се стъпи, може да се каже, че историята на българските комикси си остава задача на бъдещето. Това, което се написа в статията "Изкуството на комикса" е актуално и днес: "Смятам за свое задължение да отбележа, че при работата си съм използвал източници в рамките на личните си възможности за тяхното доставяне. Затова предложените Ви материали ще бъдат предимно бележки за езика на това изкуство..." ( виж в-к "Пловдивски университет" 01 февруари 1989 г.). Ето защо, колкото колекционери имаме в България, толкоз могат да са и историите на Българските комикси.

Прието е да се счита за самостойна тази наука, която има за предмет на изследване и изучаване ясно установена, конкретизирана област. Кое лежи в основата на, да я наречем, „комикс наука”?  Предметът на тази наука трябва да е ясно определен, да има строго определени конкретни задачи. Трябва да се изтъкне, че смисълът от изучаването на комикс теорията и историята е чисто практически –  да се упътят авторите и читателите, желаещи да се обогатят в тази област на изкуството. Самоцелното изучаване на комикс развитието е напълно ненужно и безсмислено. Тъй като историята е дълъг низ от опити, винаги по-добър автор е този, който знае не само теорията, но и историята на комикса. Защото от нея може да черпи материали, вдъхновение, ориентир и сила за себе си. Без поглед към принципа приложен в миналото, погледът към настоящето и бъдещето е неясен и замъглен. Ето защо българската наука за комикса трябва да си има строго определени конкретни задачи: изследвания на разказите в картини с техните принципи и закони, с всички вътрешни и външни движещи сили и фактори. Тази основна задача се насочва по две линии: 1) изследване и изучаване въобще на комикса като изкуство – неговото мислене и език и 2) изследване и изучаване на комикса с всичките негови характерни особености в историята, в дадена епоха, в даден автор и пр.

Да се изследва комикс изкуството значи да се открият преди всичко законите му, както и пътищата, по които тe се осъществяват. Понеже е разказ, макар и с образи, изследователската задача е да се потърсят, изучат, разкрият и изтъкнат законите на този език, въпросите за неговата същина, задачи и цели, за автора като субективен фактор, за духовната култура на читателите, за предметите на това изкуство, за формите и стила, за подготовката и отпечатването, за дружествата или организациите, за институциите,  към които са включени като подразделения (макар в България никога да не е възниквала или да е имало някаква комикс институция по западен образец, нито учители). Но тъй като днес последните  у нас липсват, то българските автори се чувстват свободни да селектират според свои позиции и методи.

След тази чисто изследователска работа следва втората: да се изложи в стройна система всичко проучено. Което значи да се даде конкретен вид на комикс науката – първо като теория и второ като история. Това трябва да са две ясно разграничени една от друга части. Първата, теорията, може да се раздели в отдели. Втората, историята, трябва да се раздели на периоди, периодите да бъдат разпределени в зависимост от характерните особености в историческото развитие.

В теоретично-систематичната област, т.е. в теорията на комикс изкуството, ще се изучават и излагат системно принципните положения, засягащи същината и строежа на комикс творбата изобщо. А в историята ще се изследва и изучава въпроса  как тези принципни положения в историята на комикс изкуство са били прилагани на практика – какви успехи и какви неуспехи са били претърпявани, какви положителни и какви отрицателни страни, грешки, слабости, пречки са били регистрирани.

Така на първо място предстои да се открият норми и основоположения, от които изхожда и на които почива комикс творчеството. Това значи да се издирят, анализират и основно проучат по-важните по съдържание и характер български автори и творби. Като тук се постави в действие аналитичния метод на проучване и изследване. След това ще се пристъпи към прилагане на синтез, т.е. обобщителния момент, при който се извличат принципните положения, свързани със същината, характера и строежа на комикс творбата и се изложат в система по общоважещите закони на образния разказ. Такова проучване и систематично излагане става с оглед и в светлината на постиженията от областта на психологията, логиката и други науки относно душевния свят на човека – ум, чувства и воля.

Историческата област на комикса може да изследва и излага необходимата историко-литературна научна критичност, ходът на творбата във всяка отделна епоха или период и в живота на всеки заслужил автор. Това става като се открият и изучат комикс творби от всяка епоха и период и последователно се систематизират и сравнят с такива от предшестващи епохи. Различните формирани периоди могат да се разгледат и като цикли и няколко мощни синтеза със собствени мисловни системи, имащи за свое ядро определен светоглед. Неотчитането на такова отношение води до строежа на неумели и заблуждаващи периодизации.

Ето защо най-подходящо е групирането на материалите за българското комикс развитие и в хронологичен, и в тематичен порядък. По този начин построена, теорията и историята на българските комикси ще бъде прегледна за изучаване и отговаряща най-добре на целта си – да се подготвят добри български автори за съвременния визуален свят. И най-вече няма да се изгубим сред потопа от чуждестранния опит в света на комикс изкуството.

 


 

редактор: Христина Мирчева