по заглавие   по съдържание

Георги Чепилев: "Комиксът и трайната памет"

22.09.2015
Снимка 1

За тоталитарните режими е характерно замразеното или спряло време – застой, нищо значително не се случва освен страх, заплахи и терор. Съпротивата срещу такава власт е паническото бягство от лудницата. Друго освобождаване от страха е размразяване на времето или рухването на тоталитарния режим, на което бяхме свидетели - падането на комунизма и събитията от прехода. Когато времето се размразява, то неудържимо се разтича в различни посоки. Но съществува и безвремие, което е всъщност най-плътно време. Ето защо безплодното време на тоталитарния режим след продънването на системата доведе до безвремие от друг вид в образа на малко селце разширено до вселенски размери. Орган за време няма, но човек е в състояние да възприема времето, тъй като има удивителната способност да избира събития и да съди за интервала време между тях. Въпреки индивидуалните разлики под влияние на емоционално състояние, човек може да възприема интервали време, да ги оценява, да ги сравнява, да ги подрежда по големина, т.е. да си изработи скала на времевите интервали. Представата ни за течението на времето се поддържа от интервалите време между събитията, които улавяме, но има и такива състояния, когато представата ни за време изчезва, въпреки наличието на събития. Ние не можем да съществуваме и да изучаване света, без да приемем поне в определени моменти, че живеем в свят без изменения. За да изучим движението на едно тяло, ние си мислим, че то преминава последователно през редица неподвижни състояния, т.е. като възприемане света през последователни снимки с малка експозиция.

Известно е, че ако се направи снимка, нареждайки в един кадър всички изменения, ще се получи размазан образ и няма да сме в състояние да съдим за процесите. За човек процесът е поредица от неподвижни състояния - това изследва и отразява комикс науката и изкуство. Допускайки стабилност, постоянство на света около нас, губим възможност да съдим за времето. За да съдим за времето, са необходими изменения. При оценяването на времеви интервали, човек използва много ефективно паметта си. Ако нямаме памет, ще живеем в замразено настояще, подобно на моментална снимка, без да сме в състояние да сравняваме с други снимки, за да съдим за течението на времето. През тоталитарния режим не се допускаха никакви външни лица да нарушават покоя, т.е. безвремието. Паметта ни помага да проследяваме измененията и да свързваме тези изменения с течението на времето. Ето защо в първата българска статия за комикс изкуството „Изкуство ли е комиксът” (в-к „Комсомолска искра” от 80-те) е обърнато следното внимание: „Специфичното, което отличава комиксът от другите изкуства, е възможността различни събития да бъдат поместени в една страница, т.е. в едно пространство. Още в момента на виждане на страницата можем да възприемем и преживеем и настояще и бъдеще, и минало. Това е принцип, аналогичен на човешката памет; всички събития, постъпили в т.нар. „трайна памет” се пускат едновременно за прослушване. Отделната страница е вътрешно организирано единство на разграничаващите се нейни кадри и в зависимост от различния аналитичен подход разкрива себе си чрез различни интервално-ритмически комбинации.”

Комикс изкуството не е само зрелище, то предимно е изразяване на мисъл. За да може някоя система да е здрава, е необходимо в собствената организация да се включи закон за изменението, към което обектът или групата е разположено да вървят. Затова в комикс страницата е важен паралелизма на противопоставянията „дясно-ляво” и „горе-долу”. Посоката на времето в европейските комикси се отразява отляво надясно за зрителя. Дясната страна се свързва с настоящето, а следващата лява с бъдещето. Освен това бъдещето е на заден план. „Долу” и „горе” са полярни противоположности – небесно и земно, живот и смърт. Едновременно с дясната страна се свързва горното, а лявата с долното. Поради своята двойственост комикс страницата може да се сравнява не само с астрономическо време, но и с географски причини. Оттук е приликата на комикс страницата с меридиани и паралели, и вниманието на автора от коя страна идва светлината при изобразяване изгрев или залез. В направлението изток-запад съществува естествен стремеж към еднородност и стремеж към разделение и антагонизъм в посоките север и юг. Забелязано е, че посоката на въртене при изтичане на вода в умивалника е различна в двете половини на екватора. Различия се наблюдават и при нациите, разположени в направлението север и юг.  В това направление и различието в климата е по-голямо. А влиянието на климата дава отпечатък на умствената сила, нравите и обичаите, въобще на различните способи на цивилизацията. Резултатите са подобни с произтичащото при емигрантите – едни са при преминаващите линията на меридиан и други по паралел. Тези факти заслужават сериозно внимание, защото различията неминуемо са свързани с политически резултати, а еднородността е условие за сила.Управлението на население, живеещо върху значително различни градусни ширини, изисква голямо политическо умение. Защото в различните части обществата са със забележимо различни степени на развитие. Такова смесване определено би затруднявало движението в съединената страна или континент. Наред с това при всяка група общност или нация има богати и бедни, учени и неучени, лениви и прилежни и пр. т.е. пак различни степени на развитие, събрани в едновремие. Във всяка от тези степени възникват събития и идеи, които не само произлизат от предшестващи събития и идеи, но разпространяват влиянието си и в бъдещето. Свързани ли са тези факти и идеи между себе си или са отделени от значителен промеждутък, е много важен въпрос. От историческото развитие се вижда, че Китай е успял успешно да разреши подобен проблем. Населението на Китайската империя (което е голяма част от човешкия род) в географско положение се простира  върху удивително разнообразие – средната годишна температура в северните провинции се различават от южните с 25 градуса. Има голямо разнообразие в тяхната растителност и различие в типовете хора, които обитават тези земи. Китай е съумял да управлява успешно своите народи, населяващи голямо климатично разнообразие. И макар да не ги е направил съвсем еднородна нация, то така ги е сближил помежду, че всички мислят и работят на един и същи принцип. Народи без никакво патриотично чувство и чест, без вяра и енергия могат да се поучат. Разбира се, днес с помощта на цивилизацията човек може да избегне неудобствата, произтичащи от географските разлики, но трябва да се има предвид следното: ако ние изсипем капка от някаква течност в друг вид течност, отначало не е трудно да забележим примеса, но с минаването на времето става все по-трудно. Капката съществува както и в началото, само че вече не се вижда. Смесването на нарушаващия елемент не притежава сам инерция, но по възможност бързо влиза в хармония с новите окръжаващи обстоятелства. Стреми се да следва пътя на този елемент, към който е примесен. Подобно е и ако дадена нация премине от своите първоначални земи и жилища в ново, със съвършено друг климат и вид природа. Във всички части на нацията се появява самопроизволен стремеж с цел достигане хармония с новите условия (макар изпълнението да трае няколко поколения, докато се извърши дълбоката промяна). Но ако постепенно увеличаваме количеството на прибавящата се течност, тогава имаме други закони.

В комикс изкуството ни интересува какъв закон може да извлечем от примеса на „капка” в друга течност. Например, да вземем течност по-плътна от вода и изсипем малко количество в чаша вода. Забелязва се следното разпространение: първо на повърхността, после превръщане във висяща приблизително полусферична „капка”. Ако се долее още, формата се отпуска и увеличава надолу, докато има връзка с повърхността. Равнодействащи сили (от тежестта и повърхността)  разтеглят капката и тя преминава в крушообразна или продълговата форма, докато накрая се разделя на две. В момент на най-силно натежаване капката има крушовидна форма. В природата се срещат и други подобни форми – раковини, едноклетъчни организми и т.н. Когато в комикс изкуството кафеварката или съдът за мляко имат подобна форма, оказваща ритмично въздействие върху други елементи, зрителят не само иска да ги намира за прекрасни, но чрез сравнението или метафората той очаква от тях мисъл – напр. изкипяване на мляко от тенджера върху газова печка, показващо, че героят е завладян от любовна страст. В комикс изкуството е важно формата да е обусловена от физични или други закони, а не да е взета от наподобяване на природна форма. Стомните, вазите, гърнетата по вид и размери са различни, но може да се установи, че преобладава крушовидната форма. Техният вид обаче не означава, че  формата им е взета от формата на плода. Така и обширното общество се управлява по добре чрез разум, отколкото с принуда. Грубата сила свързва обществото както железният гвоздей свързва дъски, т.е. зависи от силата на зачукване, но държи здраво само до определено време, след което връзката се разхлабва. А разумът свързва подобно на винта. Свързващите се предмети старателно се приглаждат след което внимателно и нежно се завъртва винта. Великата цел на държавната мъдрост трябва да е постоянството, което е по-важно от свободата. Човек така е устроен, че никога не осъзнава постоянното движение. Вниманието му се привлича предимно от резките изменения. В основата на днешната политическата система трябва да лежи такъв принцип, който постепенно да преодолява човешките разновидности. Този принцип е организацията на националния ум. 

 


 

редактор: Христина Мирчева