по заглавие   по съдържание

Кристин Юрукова: "Завръщане във времена на заминаване"

20.10.2015
Снимка 1

Кристин Юрукова за изложбата на Николай Атанасов "Поглед през паралелните светове" в галерия "Филипополис"

Художникът бил през девет страни в десета далече от България. Някак сива била светлината на чужбината и чуждата страна не ухаела на нищо, ни на билки, ни на цветя, само мирис на автомобилни газове и на асфалт. Изведнъж върху сивата кожа на индустриалния пейзаж избили капчици роса от родния край. Добре че се пръкнали картините му - да го приютяват, те сякаш не били мръдвали от България, страната му сякаш ги раждала, за да има той къде глава да подслони под чуждите небеса. Цветовете на юга като пеперуди полепвали по платното, напластявали се като остри сламки от стърнищата на август, втвърдявали се като камъчетата по мозайките в античните базилики на Филипопол, покривали се с лъскава глеч от керамиките на Преслав. Мазките върху платното се сбирали все по-плътни и тежки и все по-бляскави, хванали се били на хоро. А сред цветните петна надничали силуетите на моми, старци, ергени, църковни куполи, тракийски конници, Радичковски образи в самородни Суматохи, НЛО-та на женски тела, пернати истории с жар птици. Като космически прах се завихряли образите от паралелните светове, млечни пътища около черни, всмукващи дупки. Слънцепоклонничеството на древните българи, приказките за Сура бога се били пробудили в тях. И това хоро вече не можело да бъде спряно, то се вихрило все по-буйно и разказвало историите на земята. Четката преминавала върху другото платно, и то било хоровод на децата на бог Хор, но и хоровод на звезди и планети. Млади и стари били на картините му, заминалите и никога не мръдналите от мястото си.

Както някога Иван Бунин през прозореца на емиграцията си в Париж съзирал единствено руското си имение, художникът улавял насред небостъргачите метафизичните пейзажи на България. Там нейде, отвъд океана, излъчвал онзи пулсар, който единствен можел да зареди душите на картините му. Много такива души се нароили, мистични и изненадващи и за самия него. То не било само носталгия, то било страст, страстта да достигнеш отвъд видимото за страната си. Греела онази сияйна сфера енергия, наречена България, притегляла го с мощни струи, а в това време от желанието му за вечно емигрантство ни капка не останало.

Родината си го довела тихо и кротко при себе си. Да се завърнеш в бащината къща, когато толкова други я напускат... И да си убеден, че мястото за творене е тъкмо в нея. Изложбата на Николай Атанасов сякаш не случайно се е разположила във възрожденските зали на Галерия "Филипополис" под дворците, храмовете и есхарите на Евмолпите, там където Орфей обучавал учениците си на изкуство и вечност. Духовните вълни на тези сакрални места се спускат от върха на Небет тепе, заливат картините със светлината си, включвайки ги във вибрациите си. Картините му са вградени като фосили в скалите и циклопските строежи на Трихълмието.

Завръщането на Николай Атанасов е празнично. Емиграцията на Никола Атанасов не е била напразно - довела е до пречистване и катарзис чрез родното.

 

Снимка: галерия "Филипополис"

Още за изложбата на сайта на галерия "Филипополис" тук

 


 

редактор: Христина Мирчева