Георги Чепилев: "Български комикси на тема "законодателство и социален живот""

08.11.2015
Снимка 1

Ако решим да изобразим Статуята на свободата в български комикс, вариантите на гледни точки са следните:

1. В далечен план, заради голямото разстояние оттук до там.

2. През решетките на  Берлинската стена – спомен от времето на социализма.

 3. От „острова на сълзите” за чакащите визи.

 4. В нейната сянка – заради сенчестия бизнес през прехода.

 5. Изобразена в масова сцена от прилива и отлива на мравуняка от бежанци или потоците от полицаи...

Ето защо реших да поровя в библиотечните шкафове на „Диаскоп” и да потърся как български комикси са отразили темите за „движение и време”, „битие и постъпки” и „среда и хора”. Търсих из областта на комиксите, защото е трудно да се изучи характера на един народ, да се проследи постепенното му се оформяне. Става по-лесно и с наслаждение чрез съзерцаване на слабостите, представени в смешен вид и олицетворени в странни фигури.Тук е необходимо да поясня защо в средата на 80-те години защитавах у нас английското название „комикси” за деветото изкуство. Англичаните са ненадминати в този вид хумор, който окарикатурява, давайки смешни имена-прякори.  В желанието си да се подиграват иронично, англичаните често не щадят и себе си. Те вместо да олицетворяват нацията си и да я представят велика, героична и внушителна, изваждат наяве цялата тъпост, грубост и комичност.

Вниманието ми се спря върху няколко комикс ленти публикувани в български издания. Избрах четири, като две от тях са на български автори: ”Ура! Няма вече полицейски час”; „Измаменият полицейски”; „Полицията решила да арестува...” и „Чудесата на науката”. Когато размислях върху творбите, стигнах до извода, че те заедно дават представа за бъдещето: свят на марионетки, съзнаващи, че са кукли в измислена игра, която никой не играе. Не направих анализ, защото се досетих за английски разказ от края на 19 век, описващ сред бира и джин в бедна лондонска кръчма спорове „на коя каста принадлежи бъдещето”. Един от героите с английския хумористичен прякор „барона” защитава диктатурата и неговия тезис ще представя накратко за сравнение с посочените български комикс ленти. Считам за дълг да съобщя, че другите герои от разказа намират възгледа на Барона за бъдещето достоен за насекоми, а не за хора.

В дългия си предговор Барона доказва своята теория за бъдещето и накратко идеята му е следната:

Стройността на административния механизъм е висшият идеал за човечеството. Никаква обществена необходимост няма право на подкрепа, ако и най-малко противоречи на задачата за реда в държавното управление. Личностите трябва да считат за щастие да отдадат живота си за държавата. Науката, изкуството, религията и образованието са безполезни и заслужават преследване, ако имат особени самостоятелни цели и не служат на държавните планове. В своя проект Барона обръща особено внимание за приложение на науката и техниката в устройството на полицейския надзор във всички клонове на обществения живот. Според този проект поданиците имат право да се изказват само на определени места. Всяка такава реч трябва да започва с представяне името и общественото  положение на говорещия. Речта изцяло се записва в първо ораторско отделение на контролния кабинет при министерството на полицията. В друго отделение на този кабинет поданици могат да внасят каквито си искат доноси. Към същото министерство се намира библиотечно отделение  в електронна връзка с всички печатници в страната и съхранява огромен архив, който лесно се ползва. Към описаните отделения се присъединява още един – отдел, контролиращ всички частни разговори в тази идеална държава. Защото държавата трябва не само да е силна срещу всяка съпротива на лица или тълпи, не само със строен механизъм който бързо и точно  предава решенията на центъра по всички направления, но още да знае всичко, което се извършва по нейната територия. До днес всичките оръдия на знанието, съсредоточени в полицията са били много елементарни, защото не достатъчно са използвали науката и технологията. Явната полиция е била детска играчка, която всеки враг на обществения ред можел да заобикаля или измамва (виж илюстрацията на комикса „Измаменият полицейски”). Малко по-съвършена е била организацията на тайната полиция или общественото шпионство. Но и тук много е предоставено на личната инициатива, частната ловкост и досетливост на агента. Главният недостатък на явната и тайна полиция е, че агентите като хора със свои лични цели и страсти, могат да допускат съжаление, страх дори отвращение от своите занятия, както и други човешки слабости. Обаче чрез шпиониращите и донасящи автоматически инструменти държавата ще има напълно надеждна полиция и с това става всесилна. Като съзнаят законите на необходимостта в обществения строй и в течението на обществените събития, хората ще се подчиняват на тези закони в икономически отношения, в политически форми, без борба и ропот. Така науката и техниката ще донесат мир сред човеците, като изписват над всеки факт на частния и обществен живот „крайна нужда” (виж комикса „Чудесата на науката”).

 

 


 

редактор: Христина Мирчева