по заглавие   по съдържание

"Европейска графика.Историята на една колекция" в "Квадрат 500"

25.11.2015
Снимка 1
 
НАЦИОНАЛНАТА ГАЛЕРИЯ
 
представя
 
ЕВРОПЕЙСКА ГРАФИКА.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА КОЛЕКЦИЯ
 
26.11.2015 – 31.01.2016
 
"Квадрат 500", зала 19, 17.00 часа
 
пл. "Св. Александър Невски", ул. "19-ти февруари" № 1
 

 

Изложбата представя част от европейската графика в колекцията на Националната галерия. Подбрани са близо 80 отпечатъка, предлагащи преглед на постиженията, пътищата и възможностите на графиката в широк исторически обхват от ХVІІ до края на ХХ век.

През този дълъг период художниците все по-високо оценяват възможностите на тиражирането, на демократичността на графичния отпечатък, на способността му да стига, за разлика от картината – уникална и скъпа, до най-разнообразна публика. При печатната графика зрителят не разглежда „оригинала“ – дъската, металната плоча, литографския камък, върху които е работил авторът, а „тиража“, размножението – огледалния отпечатък върху хартия на следата, оставена върху материала. Само това, че графичният лист е огледален спрямо изображението, направено от авторската ръка, вече говори колко е сложно създаването на всяка творба.

Експозицията представя и разнообразието на графичните техники: офорт, акватинта, литография, ксилография, сериграфия – всяка със свои собствени инструменти,  особености и похвати, чрез които се извежда неповторимостта на уменията в завършеното произведение. Подборът дава възможност да се сравнява майсторството на различни автори в рамките на една и съща техника, да се види как тя се подчинява на поставената от художника задача, или как той „формулира“ интересите си като следствие от спецификата на медията.

Достъпността на печатната графика за множеството разнообразни събирачи понякога определя и характера на самия образ, и смисъла на съществуването му. Малките отпечатъци на Рембранд някога са се продавали за „дребни пари“ и са запушвали дупките в бюджета на майстора, но именно в тях той понякога е създавал метафори за съдбата си на художник – изобразявайки просяци, например.

Темите за силата и властта, за насилието, за жертвите, които невинните винаги дават, запечатани в сериите „Ужасите на войната“ и „Тавромахия“ на Гоя или в листовете на Кете Колвиц, не губят никога от силата си на въздействие. Жлъчта и сарказмът при Домие стигат до изразителността на карикатурата. А в графичните листове на Дали се чете респектът му към историята на изкуството, но и постоянното желание да премерва сили с нейните герои. Пикасо създава повече от 100 000 графики през живота си – разнообразието им впечатлява дори малката извадка от огромното му творчество, примери за което притежава Националната галерия.

Много от художниците ползват графиката и като експериментално поле за формулиране на своите търсения и прецизиране на визуалните си езици – Мане, Стайнлен, Майол, Кандински, Пикасо, Шагал, Руо, Дали, Де Кирико, Вазарели, Марини, Семпере, Каногар и други  живописци и скулптори с удоволствие се обръщат към предимствата на печата.

В изложбата могат да се видят и работи на „стриктни графици“ от втората половина на ХХ век като Рейкаши, Бруновски, Калай, Гажович, които демонстрират самостоятелността на езика си, станал популярен чрез множеството международни прояви, привличащи автори и публика от целия свят.

Графичната колекция на Националната галерия има тясна връзка с процеса на „еманципацията“ на графиката като самостоятелно изкуство. Началото е поставено още с обособяването на художествения отдел на Народния музей в края на ХІХ век. В него през 1939 г. постъпва личната сбирка на Захари Зограф от около 1000 европейски гравюри. През  50-те години на миналия век  чуждестранният отдел на новооткритата Национална художествена галерия се обогатява с нови произведения, а активното  разрастване на тази колекция става след създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство през 1985 г., което време съвпада и с разпростирането на графичните биеналета в различни точки на света. Едно от тези събития е Международното графично биенале във Варна, от което в колекцията постъпват  голяма част от наградените творби.

През годините, когато дигиталните технологии като че ли заменят традиционното „правене“ на изкуство, е много интересно да се види още веднъж уникалността на всяка от графичните техники, изяществото и чистотата, натрупани през вековете.

За контакт: Ярослава Бубнова 0887 890 447

информация: Маргарита Андреевска, "Връзки с обществеността", 0879 254180

 


 

редактор: Христина Мирчева