по заглавие   по съдържание

Денчо Владимиров: "Сензация! Пловдив тръгна по ленински път"

28.11.2015
Снимка 1

Следизборна шега. Такова чудо не е имало в Пловдив!

То все са излизали  и са се посичали  вестници в този град, но като отминалия предизборен  взрив от вестници не е имало, купища от тях от два месеца още плават по Марица и се размъкват по улиците от  кучета, котки  и закъсали с продоволствената програма плъхове.

Навред в града пощенските  кутии  на домовете на пловдивчани два месеца се препълваха от най-различни вестници на политически сили, партии и че дори на отделни независими кандидати за местна власт, чийто ликове по холивудски греят по билбордове. Вестниците - един от друг по-шарени, по-лъскави, де що има хубави засукани жени в града бяха изнамерени  и изтипосани по вестници и плакати, все кандидатки  за  това-онова.

От едните вестници - тези на управниците, пловдивчани  биваха твърдо уверявани, че градът им едва ли не се е превърнал в рая на земята през техния  управленски мандат  и само въпрос на време е да се видят някои от емблематичните  райски началници  като Свети Петър, Свети Илия и другите от небесната божествена номенклатура да си пият кафето край Пеещите фонтани в града и да се снимат с Мильо.

Но от другите вестници, които си бяха повече на брой като издания, ставаше ясно, че Пловдив е градът с най-мръсния въздух в Европа, че водата, която пият гражданите и гостите на туристическия град е спорно доколко може да се нарече питейна от наблъскания в нея хлор, ръжда  и  какви ли не още химически  открития на човечеството - неслучайно в Пловдив процъфтява търговията с минерална и трапезна вода, намерението да се докара чиста вода от Въча си остана далеч в мрачното соцминало на града.

А ето какви коментари можеха да се чуят при стъписващата гледка от заливащите града партийни вестници.

Едни от гражданите махаха с ръка  и казваха, абе нека излизат много вестници, да има хляб за печатарите, да има работа и за журналистите, че в България днес след кучетата и котките  са изхвърлени  улицата  най-много журналисти. Пък и вестниците все ще потрябват в бита, да се подложат по рафтовете  с буркани с туршия и компоти в мазетата, пък стават и за отлични подпалки  за печките, които вече се завръщат в апартаментите  на пловдивчани след  големия провал с топлофицирането им.

А имаше и такива пловдивчани, които задаваха диалектическия въпрос – абе, откъде изведнъж толкова пари у тези партии и кандидати, за да издават такава  предизборна шарения? За това ли получават субсидии от държавата?

И с право се питаха тези пловдивчани, защото по същото  време на тази предизборен вестникарски бум все така не излизаха поради липса на пари  поне дузина  спрени от  дълго време  неполитически вестника. Да не говорим, че от четвърт век вече в този град ужким на поети, писатели и художници  вече ги няма "тоталитарните  трибуни" като вестник "Отечествен глас" за публикуване на  разкази като разкази, на графики, на поезия като поезия, на рецензии като рецензии.

А ето че се намериха  досетливи  пловдивчани, които  изведнъж се плеснаха по челата високи и вдъхновени  и казаха:

- Ама  чакай бе, то това с издаването на  политически вестници е идея, о ужас,… на Ленин! Нали той  започна  революциите  с неговата "Искра" и видяхте какво направи от една искра - хайде, създаде цяла държава на работниците и селяните, която те сами после от глупост си я бутнаха, повличайки се по ума на  селския шарлатанин  и глупак Горби!

И така - равносметката сега е: починът на  Владимир Илич  да кове политическите си  победи с вестник, се поде със страшна сила след близо век от сегашните политически демократически  мъже и жени на Града на тепетата!

Дето се казва, градът тръгна отново по ленински път и колко му е след време да се преименува и в  Ленинград!

- Молодцьí!- би казал по този повод Илич. - Так держать, мои дорогие! Победа будет за нами!

 

илюстрация: "Агитатор" от Давид Щеренберг

 


 

редактор: Христина Мирчева