по заглавие   по съдържание

Духовната перспектива – Основа за комикс изложение - ПЛОВДИВ 2019

20.12.2015
Снимка 1

Важно!

Редакцията на издание "Диаскоп" приема предложения за бъдеща изложба

Тъй като всяка изложба представя един изминат път и понеже ни предстои да продължим пътя си през нова област на политическия живот, трябва да се съобразяваме с обстоятелствата и условията, които днешното време налага.

Пловдив е избран за културна столица на Европа за 2019 година. Ето защо неотложни въпроси висят пред организаторите. Трябва да се направи кратък преглед, мислено пътешествие върху изминатия досега път. Ако разровим архивите през периода на прехода, ще видим, че България в техническо потребление има голям напредък. Но в интелектуална, производствено-икономическа и морална страна, животът ни е препълнен с грешки, дори сме изостанали много назад. Най-вече в последно време навсякъде из тези сфери се забелязва разпадане и разложение. Вместо всички елементи паралелно да се развиват, да са в тясно единение, ние виждаме, че са в разединение и навред се дава предимство за развитие на ума, а не на сърцето. Но умът е сетиво, докато сърцето е корена на всички чувства. Ето защо вследствие липсата на сърце в техничната цивилизация, вследствие на тази едностранчивост, разпадът от ден на ден взема широки размери. А този факт много зле се отразява върху обществения ни живот и печални ще са последствията. Пред всеки съзнателен българин се изпречва колосалният въпрос: къде лежат причините за разпада на нашето общество?

Различни са отговорите по този жизнено важен въпрос. Доста се писа в сериозния печат и коментира по електронните медии, но се изнасят само куп печални факти, като се посочват разни причини. Някои намират главната причина, корена на злото, както го вижда Русо, в завистта и охлаждането към религията:  един руски писател написал пиеса за най-евтината и затова любима храна на народа – салам с марка „Завист”, техните пътища са разорани и бъдещето им е мрачни облаци. Други виждат причината в училищата, трети твърдят, че корупцията, развалата се сее отгоре – от разни висши инстанции; четвърти изтъкват други причини и пр. и пр. За зоркия наблюдател, за добрия психолог е видно, кои са съществените причини: при този умствен прогрес и при този морален разпад, като че ли свободата не съществува. Ние живеем привидно свободни, поради това и животът става несносен. Днес ние сме под морално робство и културен разпад, след което ще последва и политическо робство. По подобен начин навремето България беше заличена от всемирната карта на народите, но благодарение на скромния Хилендарски монах отец Паисий се пробуди от летаргичния сън. Не е нужно в тази статия да рисувам картината на нашето минало, защото и с най-мрачните цветове е невъзможно да се изобразят сълзите на милиони българи.

Но да се върнем към важния въпрос. Още в първите статии за комикс изкуството, публикувани в Пловдив през средата на 80-те г., обръщам внимание върху съвременното пространство на света и пространството в комиксите. Съществуват 4 основни исторически системи за пространствена организация на картинни изображения: 1. На древно Египетската живопис; 2. Паралелната перспектива на Китай и Япония; 3. Обратната перспектива на Византийската и въобще православната иконопис и 4. Перспективата на Възраждането. Всяка от тези перспективи се появява и утвърждава от  своеобразните условия на социално икономическите, политически, идеологически и художествен климат.

Ако сравним тези различни региони и определените епохи, ще установим, че това са различни езици за определени региони и време. В пловдивските изследвания за комикса като изкуство често се правят много интересни съпоставяния на разните типове пространствени построявания на картини с изразяване в тях на времето. В тези пловдивски проучвания пространството, характерно за комиксите е наречено духовно пространство. Всеки език от обслужващите социалната комуникация отговаря на определен тип сфера от обществения живот. Два са основните типове за социални комуникации: духовно-информативни и духовно-практически. Те понякога могат да се преплитат. Езика на изкуството е от втория тип, защото то е диалогично. Т.е. художествената комуникация създава ефект на общуване, подобен при прекия контакт между хора. В този случай всеки получател на определено съобщение го преживява и осмисля според собствения жизнен опит. Докато действието на комуникацията от духовно-информативен път е подчинен на тъждественост за всички получатели. Действието пък на художествената комуникация е на друг принцип – варианти на множественост. От тези данни става понятно, че математико-логическия апарат (приспособен за информативните системи) не може да служи при своеобразните езици на изкуствата. Един от символите на 20 век бе кино изкуството като принцип за единение и изразните средства на другите изкуства наподобяваха неговия език , а днес за 21 век такова обединяващо изкуство е деветото изкуство. Защото в комикса става преплитане на двата основни типа за социални комуникации, което е необходимо за преодоляването на едностранчивостта.

 Ще се опитам картинно да представя плодовете на свободата. След като за България блесна зората на свободата, българите обърнаха поглед към Европа, за да се причислят в реда на великите държави. Та нали западната цивилизация се счита за най-развития израз на еволюцията на човешките общества. И започна напредък: в просветно отношение – и в най-затънтените краища се появяват училища, навсякъде се прошарва с телеграфо-пощенски станции, железници, шосета, множество учени и др. Днес за повечето българи средствата едва достигат за съществуването им и такова материално развитие е очевидно невъзможно. Една от причините е, че през социализма частната собственост бе забранена, позволяваше се само лична собственост. Даде се мнима свобода всеки да прави всичко, позволено от търговския закон, но дори  и през средновековието гилдиите контролираха: кой има правоспособност и за даден регион до колко конкуренти могат да развиват дейност. По този начин след разпада на социализма милиони българи бяха изхитрени и принудени да започнат частен бизнес с лични средства. Днес, за да оцеляват, същите те трябва да бъдат конкурентни на международните пазари или на световно именити гении с големи финансови възможности  - това е невъзможно. Затова темите на „Диаскоп” за 1991-92 г. са комиксите „Хроника експрес” и „Дон Кихот”, докато за 2011-12 г. се фокусираше върху комикса „Прокълнатата монета” и „Горделива маца”. За този период със съдействието на „Диаскоп” се отпечатаха още и първите броеве на „Православен комикс” – „Духовната звезда на човечеството” и „Победителят на смъртта – Възкресение Лазарево”. В началото на кариерата си именитата София Лорен започва като модел за рисувани комикси, а когато се налага и във фотокомиксите и дават името Lazzaro – напомняне за  възкресението на Лазар  от четиридневната смърт. Този комикс е символ и на надеждата  за възкресение на българското комикс изкуство. Това е тематичното наследство на Диаскоп за периода от началото на прехода, до началото на електронното издание „Диаскоп”, защото през края на декември 1991 излиза от печат пробният брой, а към края на 2012 започва електронното издание и с което цикълът се завършва. 

Върху този период се фокусира днес светлинния лъч на пловдивското комикс дружество, а не преди или след това. Диаскоп предпочита по- жизнерадостни теми, но очаква идеи и предложения от своите приятели основани върху споменатото регионално наследство. Необходимо е да започнем да дълбаем върху посоченото, не само тематично, но и като език на комикс изкуството и да го представим пред погледа на света: напр. „Горделива маца” изправя пред нас проблема за видовете  съчетания на два кадъра и ако трябва да уточним - тази комикс лента е пример за „преди и сега” изразяващ опровержение - т.е. какво се очакваше, а какво стана.  Или в пробният брой на издание Диаскоп е започната дискусия за названието на деветото изкуство, която и до днес не е решена подобаващо научно и т.н. Диаскоп ще публикува всички изпратени изследвания или творби, дълбаещи и проникващи все по изчерпателно по посочените изисквания, след което те ще имат своето място на изложението за Пловдив 2019. Освен това ще се изберат определени творби от всеки  сътрудник към електронното издание. Ако евентуално има желаещи  групи и дружества от други региони за сътрудничество, добре би било да изпратят официално електронно писмо за своето предложение, за да се има предвид техния поглед при бъдещата работа.

Тъй като  съвременната технична цивилизация има и свои предимства – масовост, бързина, евтиност,  пловдивското комикс дружество предпочита от икономична гледна точка художествената комуникация  да се извършва чрез сайта на Диаскоп. Та нали виртуален означава възможен! Ние днес имаме виртуален свят, с виртуални пътища, т.е. с възможни пътища, които за съжаление у нас са все още недостроени и затова бъдещето ни се вижда мрачно и облачно. За да се получи единение, както е посочено на логото „Заедно”, а не  раздори и разпад, е нужно да се изгради виртуален град - Пловдив-столица на културата за 2019 и да го покажем за евентуални забележки преди да го реализираме в художествената практика. А когато му дойде времето тази виртуалност, тази възможност, ще се материализира подходящо и ще даде богати плодове.

Времето е много кратко за реализирането на такъв амбициозен проект и е нужен не само ентусиазъм, но и разумност – която да ползва направеното досега, а не само да се започва отново и отново. Виртуалният свят може да допринася за прозрачността на проектите и когато те узреят или са сполучливи, няма да предизвикват недоразумения, защото вече ще са внедрени в живота и изкуството.

На илюстрациите:

1.     Пловдивското наследство и традиция в деветото изкуство
2.     25 години пловдивско специализирано издание за комикс култура
3.     Статия от поредицата изследвания за езика на деветото изкуство публикувани в пловдивския периодичен печат през средата на 80-те г
4.     „Телефонни недоразумения” от К. Буюклийски
 

Автор: ©Георги Чепилев